Оловни крила

 

/по наказание или вдъхновение от музите/

 

Дълго летях из дъждовни води

С оловни крила във простора.

Беше забавно, комично дори,

Но ангели почнаха спора:

 

Дали, и кога? Ще падна в несвяс

И колко ще трае позора?

Уви, не успях да стана „Витяз“

И „мъртвата примка“ не сторих,

 

Но с моите влюбени в безпредела крила,

Летим в свободата бе хора!

 

Стефан Стефанов

15.03.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito