Из двора

 

 

Копая си с мотиката из двора,

Правя се, че нещо там плевя,

Разсадът ме чака до стобора,

Мечтаейки за ширнали нивя.

 

Котката мотай ми се в краката,

Нехае за домати и за лук,

Прилича много на една позната,

Отбиваща се по нощите тук.

 

А кър голям, не мога му насмогна,

Опитвам се от мъничко поне,

Не искам помощ, но ще изнемогна

Да купя Зетор, май е по-добре!

 

Бръмчилки двама да се понапънем

И да си спретнем полеви рубеж,

Преди в браздите редом да потънем

За да избухне дивият растеж!

 

Стефан Стефанов

13.03.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito