Побелей и ела

 

 

Бели мисли земята прегърнаха

От небето се спуснаха в рой:

Приласкаха я, после я гушнаха

И ѝ вдъхнаха чакан покой.

 

Вред настана любов и смирение,

Ослепително чиста тъга,

Прошка сладка, нега, помирение…

Побелей и безстрашен ела!

 

Стефан Стефанов

11.03.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito