Умората като любовница

 

Кобилицата на умората, тежи на мойте рамена,

Притиска ме, увежда полъха встрани от хапеща уста.

 

Огъва ме, изцежда силите, държа се само от инат,

Довежда ме до безсъзнание, след малко ще припадна брат.

 

Но сладка е като любовница, заспивам в нейните ръце,

Не ме будете, тъй върховно е да паднеш пряко сили все!

 

Стефан Стефанов

27.03.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito