Типик

 

 

Отворих типика и ето, изникна дрямка след обяд.

Приятен манастир и братя, обичащи и този свят.

Добре, на каменният одър в килията ми пещера,

прилегнах, нямаше прозорци, нито стена, нито врата.

От там се виждаше покоят на ангелската синева,

във който потопи ме типик, написан като на шега. 

Съверници и братя мои, не спят молитвени уста,

сърцето спира да догонва капризната ми суета.

Препълнен с екстатична радост, камбани бия във есктаз.

Богохранима ми родино, предавам се във твйота власт.

 

 

 Стефан Стефанов

18.03.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito