Възмъжаване

 

 

На двадесет и две светлинни години,

Взех, че малко повъзмъжах,

А то иначе купони, бамбини,

Коктейли среднощни и смях.

 

Огледах се, Тя се усмихна потайно,

Бе сложила синьо око,

Оказах се влюбен във нея омайно,

Безпаметно даже – Защо!?

 

Вселена – представи се тя срамежливо.

Какъв безпощаден разкош!

Възлюбен – отвърнах, несъразмерно щастливо,

И влязохме в нашата нощ!!!

 

Стефан Стефанов

09.03.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito