Практически упражнения

 

 

След като дълго време жълтата ми котка Сuore Matto, ми чете лекции по теория на котешката любов, тя реши да пристъпи и към нагледни упражнения.

Намери от някъде два пъти по голям и два пъти по-жълт котарак от нея, и го доведе за мустака право при мен. Той ходеше подир нея като изтляваща сянка, а тя го командиреше с приглушено полумяукане.

В един момент Сuore Matto, най-безцеремонно го остави на саме с неприкрите му котарачешки мераци и по обичая си, започна да се бута в мен. Добре ме бе обучила, този урок го бях взел с отличен, започнах да я галя и почесвам по многобройните ѝ джи котешки точки.

Двойно по-жълтият, тозчас изпадна в дива ревност, която го приведе в още по-дива ярост, той започна да мяука, да съска, да се таралежи от неописуемо болезнената за него гледка, но аз бях около 20 пъти по тежък и толкова пъти по-космат от него, та инстинктът за самосъхраниние явно надделя над другия.

След като ѝ помръзна да го дразни, Лудото Сърце се просна, по обичая си, на тревата и каза:

Видя ли сега? Така се прави! – и блажено заспа.

А, аз, черният и той, двойно по-жълтият, останахме да се дебнем и гледаме през мустаци.

Какъв ли щеше да бъде животът ми без жълта котка?, не смея и да помисля!

 

Стефан Стефанов

02.03.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito