Да
си котка е толкова меко
И загадъчно,
като роса.
Да
си котка не иска пътеки,
А поляни,
асми, дървеса...
Да
си котка е толкова топло
И потайно, дори през деня.
Преобръщащо
здравия смисъл,
Потопен
в океан от нега.
Да
си котка е толкова нежно,
Непродадено
– къс свобода.
Неочаквана
можеш да дебнеш
И да
скочиш без ум в любовта!
Стефан
Стефанов
02.02.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
Няма коментари:
Публикуване на коментар