Относно прекрасното

 

От доста дълго време изкарвам прехраната си в едно, по моите представи, прекрасно място. Дейността е също превъзходна – но…

Сравнително от скоро забелязах, че идвам в това прекрасно място все по-късно и си тръгвам от него все по-рано. От това не страдам нито аз, нито мястото, нито дейността, нито който и да било друг – което само по себе си е доста странно.

Стана ми интересно, защото нито дейността, нито мястото се бяха променили кой знае колко, тоест причината за това на пръв поглед безпричинно поведение, явно бе в мен. Реших да си устроя едно задълбочено и безпристрастно автоследствие за изясняване на ситуацията.

Оказа се много по-лесно от очакваното.

След известно целенасочено наблюдение и няколко проведени анкети, обективният извод бе, че никой няма никаква нужда от мен и това дали съм тук или там и извършвам тези или не извършвам онази дейност, няма никакво значение.

Успокоих се, но ми стана още по-интересно. Разширих изследването до границата на вселената.

Пак същото!

Отидох в гората при моя приятел орангутана. Явно външният ми вид говореше красноречиво за вътрешното ми състояние, защото той изпревари поздрава ми и не се посвени да ми натрие носа.

       - Аз нали ти казах?!

       - Да, каза ми – с неохота се съгласих с него: и беше както винаги прав.

След, което двамата се излегнахме в леглото-гнездо, което той бе измайсторил на връх дървесата, и се наслаждавахме на безпричинното щастие, заливащо вселената с прещедрите си дарове.

 

Какъв прекрасен ден, какъв прекрасен свят, какъв прекрасен живот!!!

 

Стефан Стефанов

21.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito