Уморих
се от чакане, легна в постелята и заспах.
Тя
чукала, хлопала, викала и накрая заплакала.
Събудих
се: дали? и кога?
Стефан
Стефанов
07.02.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
skip to main |
skip to sidebar
изкуство
Всичко за мен
Архив на блога
-
▼
2021
(267)
-
▼
февруари
(59)
- Покой
- Обучението продължава
- Вече не
- Свиреп разкош
- Без никаква намеса
- Зопознанство
- Изцапани с любов
- С цветя в сърцето
- Просвет
- Невидими ята
- Обучение
- Относно храненето
- Шуниата
- Битката
- Относно прекрасното
- Пеперуден живот
- Прорастна
- С дъх на валериан
- Някой да каже мяу
- Ако си нямате друго за правене
- Относно контрола
- Относно ръмженето
- За сдобряването
- Тайнството сълза
- Автопортрет
- След това разбира се
- Неравна битка
- Меден месец
- Селската лисица
- Обещавам
- Безпределно благодарен
- Превратна носталгия
- Имрератори на храбростта
- За баланса в природата
- Художниците – хвърчащи души
- Какво още?
- Моята приятелка бурята
- Бели листи
- Cuore matto
- Опитай, може и да можеш…
- Твърде добре
- Проба
- За сладките неща в живота
- Воден епилог
- Бала прежда
- Неусетно
- Моля Ви бъдете неуморими
- В невъзможност
- Специален случай
- Екзистенциална криза
- Може би
- Някои, само някои
- Предчувствие за лято
- Много мокра и сладка история
- Адвайта
- Пак ли
- Събирачът на целувки
- Привилегията да си котка
- Il palazzo del gatto infinito
-
▼
февруари
(59)
Няма коментари:
Публикуване на коментар