Екзистенциална криза

 

Събудих се с обезпокоителното усещане за повишена тревожност!

Странно, и твърде подозрително, не ми се включеше ни климатика, ни интернета, ни сателита. Не стига това, но и венецианския ми полиелей от муранско разноцветно стъкло /ръчна, поръчкова изработка/ бе съвсем изчезнал в тъмното!

Явно бях изпаднал в дълбока екзистенциално-социопатична криза.

Докото се опитвах да изляза от шока, изведнъж всичко грейна на 100 – мъжагите от енергото бяха възстановили захранването през нощта в снежната виелица при -18 градуса.

Психиката ми, а и поразклатеният ми социален живот бяха спасени.

С облекчение и благодарност се обърнах на другата страна, завих се през глава и съвсем осъзнато и екзистенциално заспах.

Котката ми, с разбиране и напълно осъзнато, ме последва.

 

Стефан Стефанов

05.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito