За баланса в природата

 

Точно в разгара на най-лютата зима, предприех поход за проверка на възможностите си.

Надянах екстремно облекло, взех няколко тактически такъма, задължителни за оцеляване във враждебна среда, малко концентрирана храна и още по-концентрирана напитка и тръгнах.

Въпреки виелицата и огромните преспи придвижването със снегоходките бе направо песен.

Не се виждаше ни лятна, ни зимна маркировка, но това в нашия балкан не е проблем. Напълно достатъчно е да се движиш по билото и рано или късно ще стигнеш до хижа.

Всичко вървеше по мед и масло, но!

Както винаги „но“-то побърза да ме навести.

Бях забравил за тях, но те не бяха забравили за мен.

Неусетно ме обградиха от три страни.

Извадих тактическия си нож с назъбено острие и заредих сигналния пистолет. Положението беше повече от безнадеждно.

Известно време се гледахме мълчаливо.

-     И какво сега? – разрязах тишината.

-     Ще биеш ли една пъртина до овчарниците?

-     До овчарниците не, но ще ви хвърля да хижата. От там се оправяйте сами.

-     Става – каза вождът.

Прибрах оръжията и поех напред.

Вълците по обичая си ме последваха в тънка нишка.

Така мълчаливо вървяхме още два-три часа, всеки потънал в собствените си мисли:

Аз в динамична екзистенциална медитация с привкус на свиреп студ и тракащи вълчи зъби, а те в броене на овце преди вечеря.

Разделихме се при хижата.

Звъннах.

-     Идват, остави телефона включен.

-     Няма нужда и сам ще чуеш.

След около половин час настана голямата касапница.

Смразяващ вълчи вой бе пресичан от неистово лаене на побеснели вълкодави и подчертаван от премерени и добре подредени автоматни откоси, всичко това потопено в обезумяло блеене на обречени овце.

Стори ми се, че схватката продължи доста дълго и то с променливо надмощие, но когото овчарите прибягнаха до взривната помощ на няколко артилерийски гръма, вълците отстъпиха.

На връщане глутницата бе в намален състав, имаше и ранени, които явно нямаше да преживеят нощта.

-     Ти ли ги предупреди? – попита стария.

-     Не, само се погрижих за баланса.

Той кимна с разбиране и глутницата продължи.

Завръщането ми от похода бе значително по-трудно.

За да запазя баланса се наложи да взема на заем от овчарите един АК с няколко пълнителя и две три бомби.

Вълците уважиха баланса.

Хубав поход се получи!

 

Стефан Стефанов

09.02.2021 ГББГ

Света Троица