Превратна носталгия

 

Студът напусна горните предели

И хватката си бяла отмени.

Последваха го плачове, раздели…

Озъбиха се голи канари.

 

Дойде зеленото, пробиха и цветята

И захвърчаха малки същества.

Започна галенето топъл вятър,

Гората се разнежи – зашумя.

 

Останаха обаче упорити,

Задружно вплетени във лед души

Да чакат зимата на преспи люти

И чудните си мразовити дни.

 

Стефан Стефанов

15.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito