Мнозита,
особено тези, които не назнайват италиански, ме питат: какво означава това?
Ето
историята.
От
известно време имах идеята да напусна големия град и да се поселя в малко
палацо в полите на Балкана.
Това
време настъпи това лято, когато придобих подходящия за целта имот.
Като
човек изучавал вътрешна архитектура, дизайн и декорация се заех изцяло с
проекта, още повече, че обичам да копая, да цепя дърва и да рина сняг до припадък,
все прекрасни неща, останали ми в наследство от прежни поколения. Естествено през
лятото започнах ландшафтните подобрения, оставяйки интериора за по-зимни дни.
Точно
тогава се случи и това удивително събития довело до заглавните думички.
След
като цяла една сутрин, по обичая си, копах до припадък под изпепеляващото юлско
слънце и преди да загубя окончателно съзнание се подложих на тръпнещо-студените
води на подвижния ми душ, аз се прибрах в новата си обител и легнах за да
реанимирам и релаксирам на хладина при отворени врати. Точно тогава се появи тя – жълтата ми
котка /тогава още не знаех, че е моя/. Влезе съвсем спокойно и разбира се
неустоимограциозно в стаята, огледа се без да бърза и когато ме видя прострян
на леглото, без да се замисли, и без да се бави ни най-малко се метна в постелята,
набута се при мен, както само котките го умеят, и тозчас заспа.
Бях
обезоръжен на мига!
Какво
по-безкрайно от искрената любов!?
Какво
по-безкрайно от безграничното доверие!?
Какво
по-безкрайно от безусловното съпричастие!?
На
тези три неща ме научи жълтата ми котка и в знак на благодарност кръстих
обителта в която се поселих: Дворецът на безкрайната котка.
Благодаря!
Стефан
Стефанов
01.02.2021
Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Няма коментари:
Публикуване на коментар