Трябва
да си призная, че имаше период в живота ми, през който не само, че не се
справях с общението с нежния пол, ами направо се провалях. Да не повярва човек
като гледа какви ги върша сега, но нейсе, всеки има страници от биографията си,
които с радост би изгорил, но както всички знаем ръкописите не горят.
По онова време, баба ми на село, имаше доста
котки, които постоянно се мотаеха из краката ѝ, и тя от време на време майчински
ги подритваше с гумените си галоши.
Реших да споделя нерадостите и тегобите си с една от тях. Тя дълго и искрено се смя, и търкаля по пода до премала. Най-после силите ѝ свършиха и милостиво реши да ми помогне:
- Няма нищо сложно - каза тя: просто бъди мъж. Жените обичат мъжете да са мъже. Това е!: И набързо приключи с обучението ми.
Постарах
се много. А то, не било никак, ама никак сложно!
Сега
с ръка на сърцето мога да кажа, че мъжът, който виждате е творение на котешката
мъдрост и не по-малко на котешкото милосърдие.
Благодаря
на котката жена или на жената котка, вече не помня точно, за това, че се
погрижи за мен в ония ми, не тъй силни дни!
Стефан Стефанов
23.02.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
Няма коментари:
Публикуване на коментар