12 август, 2018

Две слънца



Две слънца в очите ми се впиват,
Уж залязват, но са хологлами,
Хванати в мистичните капани
На аржентените амалгами.

Аз летя на изток, те на запад,
Вятърът косите ми пришпорва
За юзди ги ползва посребрени,
Правото му никой не оспорва.

Вече се разтварям в светлината,
Скоростта събира всичко в точка,
Щом вибрирам, значи е успяло
Времето да ми даде отсрочка.

Стефан Стефанов
11.08.2018 ГББГ

08 август, 2018

Има ли



Има ли все още по полето
Макове, лалета и зюмбюли,
Росни стъпки рано в дефилето
И вихрушки прах току през юли?

Имали я сойката нахална,
Орехчето с човка като клечка
И пчелите, сладко помагало
За живота на космата мечка?

Има ли я тази синя бездна
До безкрая погледа ни скрила?
Има ли я и реката звездна
Зад завоя бързичко извила?

Има ли я още планината
И мъглите след дъждовни нощи,
Гроздето със есенна позлата?
Има ли, молете се за още!

Стефан Стефанов
07.08.2018 ГББГ

07 август, 2018

Огнени селения



Очаквам огънят отново да избухне
С горещата си сила прекомерна
Да вляза в него, вятърът да стихне,
Вселената да стане неизмерна.

Пресичайки хилядата огнища
Без капка страх за кожата ми бледа
Да блесна всред пожарните пълчища,
Разбирайки какво ми шепне Веда.

Когато мина бавно през предела
На хилядите градуси позлата
Да се завърна уж на вододела -
Но с тялото уви, а не с душата.

Стефан Стефанов
07.08.2018 ГББГ

30 юли, 2018

Единственото което остава




Раменете ми са широки, а сърцето кораво.
Вървя по пътя, а ми се иска да бързам.
Бързам по пътя, а ми се иска да тичам.
Тичам по пътя, а ми се иска да летя.
Летя над пътя, а крилата ми са бели.
Крилата ми са бели, а сърцето кораво.
Вятърът е все по-силен, а аз съм все по-високо.
Ставам все по-силен /заради него/, а сърцето ми е кораво.
Разтварям се в пространството, а то се разширява.
Обемам всичко, а сърцето ми е кораво.
Ако е камък ще падне, ако е вода ще е лед.
Напълно разбирам какво е да не си човек.
Единственото, което ми е останало от него е то.
Остава да спре!

Стефан Стефанов
30.07.2018 ГББГ

25 юли, 2018

Позлатена светлина





В края на тунела светлината,
Мами ме, - това е любовта.
Идва вече чистата позлата
В нея няма нощ и тъмнина.

Близко съм – летя, достигам края,
Но гласът ме спира възхитен.
Спри поете, още не във рая,
Напиши най-чудния рефрен.

Стефан Стефанов
25.07.2018 ГББГ

08 юли, 2018

Най-чистата




Не може да понася чужди краски,
Най-чистата отново е сред нас,
Засипва ни със белите си ласки,
Изпаднала във времеви екстаз.

Студената любов пълзи по кея,
Ледът я следва, бори се вълна,
Превзема всичко пухкавата фея,
Прикрива се настръхнала гърда.

Отдавна всичко вече е във бяло,
Прекрасен цвят на чистота и ред,
Заметнатото снежно одеяло
Приспива страсти, викове и бед.

Навсякъде хармонията властна
Издигна новите си светове,
Но кърмещата гръд е тъй прекрасна
Със топлина, живот и цветове…

Стефан Стефанов
08.07.2018 ГББГ

06 юли, 2018

Стенание





…От там нататък
Всичко е стенание…
Нощта закри очи.

Стефан Стефанов
06.07.2018 ГББГ