19 април, 2018

18 април, 2018

CUCINA ITALIANA



Портокалово утро.
Жулиен от лъчи.
Маскарпоне на облак.
Две присвити очи.

Като вкусна фокача
Аз захапвам деня.
Горгондзолата даже
Гали нежно зъба.

С лимончело прокарвам
Малко скрита тъга.
От насладата южна
Капе фина нега.

А каноли разкошни,
Сицилиански букет,
Бързат точка да сложат
Не брускет, не брускет.

Като паста объркан
От готвач разпилян
Към просеко посягам
Пак засмян, пак засмян.

Ех кучина прекрасна,
Простота и разкош
Със рецепти неземни
За живот и за мощ.

С вас готов съм да седна
Покрай синя вода
И да пия наслада -
Докога, докога?

Стефан Стефанов
16.04.2018 ГББГ

17 април, 2018

Все по-красиви




Все по-красиви стават думите
Нанизани на радостта.
Все по-голяма е насладата
Изпитвана от личността.

Неподражаемата мистика,
Изпепеляваща мъгли,
Превръща смисъла във музика,
Която шеметно звучи.

И явно става съвършенството -
Разкрита тайна на света.
Прогледала - във безпределното
Се къпе моята душа.

Стефан Стефанов
15.04.2018 ГББГ

16 април, 2018

Праскови съцветия



Прасковите ми съцветия,
Съзвездия на пролетта,
Ръсят ме със междуметия,
Уханни като радостта.

Мамят ме без глас парфюмите
На възродена красота.
Нямат сила даже думите -
Каква неземна тишина!

Обичам прасковата приказка
Разказвана от пролетта.
Пчелите – феите на сладкото,-
Танцуват с призрачни крила.

Каква поезия всред двора ми.
Каква велика красота.
Творецът само на шедьоврите
Глези моята душа!

Стефан Стефанов
15.04.2018 ГББГ

31 март, 2018

Студено ли



Все по на север бялото заспива.
На юг фиеста, цветна и красива.

Огромна мъка кара ледовете
Да плачат нощем, а в съня им цвете.

Високото се пери с бяла шапка,
Но се поти, по скулите му капка.

Студено ли, каква е тази дума?
Изтри я Пролетта с вълшебна гума.

Стефан Стефанов
31.03.2018 ГББГ

25 март, 2018

В шепите на Бог





Душата ми не скита безпризорна,
Тя винаги е в шепите на Бог,
Съгряващи я с благост животворна
За чиста вечност истински залог.

А полетът ѝ сякаш е наслада,
Разляла се всред звездна благодат,
По-свежа и от утринна прохлада,
Наричана от някой дивен свят.

Душата ми от дарове прелива.
В сълзи обляна, истински щастлива,
Разтърсена до крайния предел

От чудото на Твоята вселена,
От Тебе Боже тихо сътворена -
Не ще поиска никога раздел.

Стефан Стефанов
24.03.2018 ГББГ

24 март, 2018

На предела



Не мога да отвърна с нежни ласки
На приказният пурпурен живот,
Сияещ страстно под божествен свод,
По-пъстър от шедьовър с чудни краски.

Не мога да наситя глад за още,
За повече божествени струи,
Изливащи от благодат лъчи,
В които къпя се с наслада ноще.

Съдбата ми така е отредена,-
Прегръдката ми да е мир, вселена,
Сторваща безпаметна премала.

Душата ми живее на предела
На границата там, на вододела,
Дишаща единствено възхвала.

Стефан Стефанов
23.03.2018 ГББГ