21 септември, 2017

Малко черно


Смъртта облече черна рокля
И сложи тъмни очила,
И шапката бе точно нощна
В едно със чанта и пера.

За погледа да не говорим,
Нито за токчета и грим,
Бе стриктно всичко подредила,
Като отчаян черен мим.

Към моста бързо се отправи,
Бе седнал някой на ръба
Да го побутне – що да стори -
Сърцето иска си дела.

Когато тихо доближи се,
Настръхна котката му зла,
Бе чисто черна, цяла черна
И зарад туй не я видя.

Той клатеше крака от моста,
Улисан в мисли хвърчила
За него нямаше възможност
Да гледа право във нощта.

Но котката настръхна цяла
И ноктите си извъртя,
Разтърси тишината черна
Ръмженето на любовта.

Той мой е, махай се от тука,
Че девет имам за палач.
Докоснеш ли го, вечността ти
Ще се превърне в грозен плач!

Какво отчаяно плашило,
Помисли тя и сложи крак,
Но мигом малкото страшило
И пусна бримка с кози крак.

Нешата стават най-сериозни,
Когато бият се жени
За нас, мъжете безпризорни,
Дори без пукнати пари.

В последвалата тежка схватка
И то без писък, без лъжи,
И двете бяха цели в черно,
Но с разние по цвят души.

А той мотаеше се още,
Размятвайки от мост крака,
Когато явно му омръзна,
Съблече се и полетя.

Те гледаха с тъга след него.
Той волно плуваше в нощта.
Поет бе - нямаше за него -
Жена в живота и в смъртта.

Стефан Стефанов

21.09.2017 ГББГ

21 юли, 2017

Художникът



Художникът
На Иван Цонев /Цидзо/

Прелива бялото платно
От наедрели цветни мазки.
Във Сен Дени изгрява то -
Балканско село с нежни краски.

Наред с модерните платна,
Портрети на коне и хора,
Препускали през пустошта
Към хоризонта без умора.

Носталгията все струи
По тази бащина отрада,
Париж приема твоя вик,
Но няма никаква награда.

А наш Иван във Сен Дени
С кралете френски си приказва
От българско Евангелие
Той притчи тихо им разказва.

Стефан Стефанов

21.07.2017 ГББГ

17 юли, 2017

Златните ръце на Ива


Топлите ръце на Ива съгряват мекото тесто,
Когато бухне го завиват с месал от бабино платно.

А после огнените ласки изпичат хляба до кора,
Уханна сочност се разнася от наедрялата снага.

Разчупиш ли го, с пара сладка изригва селският вулкан,
А маслото във миг се стича, като че лава в океан.

Поръсен с шарена наслада, току от родния Балкан,
Превръща се във сила свята изхранила и кон и Кан.

А златните ръце на Ива почиват в скута на нощта
Та утре пак да сътворяват вълшебство за съпруг, деца…

Стефан Стефанов

16.07.2017 ГББГ

07 юли, 2017

09 юни, 2017

Бомбуси


Летящите бомбуси,
Жълто искрящи,
Пият нектара суров.

Стефан Стефанов

08.06.2017 ГББТ

04 юни, 2017

Косач





На обед вече целият съм мокър
И слънцето любовно силно жари,
Косата ми на дядо ми е набор,
А брусовете дар са от баща ми.

Звъни стоманата - тревата стене,
Уханни билки вливат се в кръвта ми
Със всяка стъпка ставам все по-мощен,
Откосите изпитват милостта ми.

Изчукал съм с чукчето острието
В ръцете ми то тръпне като живо,
А песента му гали ми сърцето,
Което иначе е малко диво.

В ливадите потънал съм до кръста,
Краката ми са боси, изранени,
Ръцете тежки със железни пръсти,
Очите пък до болка зачервени.

Би трябвало да падна от умора
Да се завия с сянка изцедена,
Но две крила повдигат ме безплътно -
Косачо, днес е твоята вселена.

На дядо си от силата орисан
От бащината зверска упоритост,
Въртя косата с детска благодарност,
А във душата ми е блага ситост.


Стефан Стефанов

27.05.2017 ГББГ