08 юли, 2018

Най-чистата




Не може да понася чужди краски,
Най-чистата отново е сред нас,
Засипва ни със белите си ласки,
Изпаднала във времеви екстаз.

Студената любов пълзи по кея,
Ледът я следва, бори се вълна,
Превзема всичко пухкавата фея,
Прикрива се настръхнала гърда.

Отдавна всичко вече е във бяло,
Прекрасен цвят на чистота и ред,
Заметнатото снежно одеяло
Приспива страсти, викове и бед.

Навсякъде хармонията властна
Издигна новите си светове,
Но кърмещата гръд е тъй прекрасна
Със топлина, живот и цветове…

Стефан Стефанов
08.07.2018 ГББГ

06 юли, 2018

Стенание





…От там нататък
Всичко е стенание…
Нощта закри очи.

Стефан Стефанов
06.07.2018 ГББГ

01 юли, 2018

Стари рамки






Обичам да подреждам стари рамки,
Да ги изпълвам с нови светове
На тичащи по плажа без презрамки,
На чупещи очите цветове.

Те тихо ме превърнаха в художник,
Живеещ само в дивна красота,
Препускаща с кентавъра триножник,
С единствената дреха – голота.

Не искам нищо, то само ме гали…
Не вземам, а раздавам благодат,
Далече от препълнените зали,
Единствено със рамките богат.

Стените ми отдавна са сравнени
На тяхно място - хиляден разкош,
На гледките от Тебе сътворени,
Препълнени с любов, душа и мощ.

Стефан Стефанов
01.07.2018 ГББГ

29 юни, 2018

Мисли хвърчила



„…в който ден вкусиш от него, бездруго /със смърт/ ще умреш.
/Бит. 2:17/

Прехапано червило се усмихва.
Презрамка пада, пада и нощта.
Нелек парфюм в гърдите ми притихва,
А джазът гали, гали съвестта.

Разхвърляните думи по леглото.
Искрящи чаши, чаши самота.
Отблясъци от свещи по лицето.
Летящи мисли, мисли хвърчила.

Проникват се нетрайните предели.
Потайни сенки, сенки на страстта,
Превземат дишащите двама бели
До загуба на памет за смъртта.

Стефан Стефанов
29.06.2018 ГББГ

26 май, 2018

Сочна целувка



Сочна целувка
Фино вибрато

Конски подкови
Мъжки ръце

Пепел по пътя
Циганско лято

Босо момиче
Скрито сърце

Порив на вятър
Дъхави дюли

Полет на ято
Скъпо лице

Стефан Стефанов
26.05.2018 ГББГ


Тъчащо море



Мека къделя
Прежда и пръсти

Стан в одаята
Женски ръце

Сплитат се нишки
Шарки прорастват

Кросно ги гали
Сърце ги кове

Платно обвива
Мъжкото тяло

Ризница бранна
От женско сърце

Възлюбен до сълзи
Приемам съдбата

На нейната обич
Тъчащо море

Стефан Стефанов
26.05.2018 ГББГ