31 май, 2009

Римска вечерня


Целуна пастата разкошна

Настърган леко пармезан.

Просеккото, вечерно хладно,

Кипи - същински див фонтан.


А Леонардо, позапържил,

На печката си, малко лук,

Забърква болонезе вещо

В нощта, и прави се на кук.


Насладата е преголяма.

Гладът и жаждата - по две,

Разправят се като хамали –

Попаднали на бал с царе.


Дванадесет отдавна мина,

Не спи винарната - ни Рим.

И тази нощ незабравима,

Остави своя вкус любим!

30 май, 2009

Осмисля...


Осмисля мекият проблясък
На ириса магичността.
Трептят пчелите над цветята
В предчувствие на сладостта.

Със клонки странни нежно сочи
Цветът на скоруша в света.
Таи се той в безброй посоки
И се прокрадва през дъжда.

Неистов трепет е обхванал
И тишината, и сластта.
Искри зеленото усое,
Проскърцва морна утринта.

Каква картина непосилна
За зажаднялата душа!
Напивам страстно, и умирам,
С възторг на утринна зора!

29 май, 2009

Нестинарка

Безумна Странджа, пали си мегдана,

Принудена от кода на кръвта!

Иконата в жаравата се впива,

Летят по огън босите крака.


Отвътре се изпълва, до предела,

Душата й, пропита със екстаз.

Небето черно, пламъкът съдбовен,

Раздират се в молитвения час.


Пищи гайдарят, все по-бързо бяга,

Сърцето й, след ритъма суров.

Избраната, иконата не пуща,

И литва с нея – Божий благослов!

25 май, 2009

24 май, 2009

Буквите





Сакралните ни знаци мощни
Подреждат се във редове
Със думи строги, ясни, точни
Говорят ни от векове.


Разкриват минало незнайно.
Прославят подвизи, съдби.
Издигат знането народно
И палят хорските души.


Глаголят людете усърдно
На майчиния си език.
Сакрални знаци неуморни,
Печат сте вий за всинца ни!

23 май, 2009

Абсент





Със буги-вуги ме залива

Petroff, отрано през деня.

Абсентът, здраво ме полива,

С зеленоока хладина.


А тя, в Пикасовото синьо,

Умело пали захарта,

Със сода нежно я облива

До бяло-кълбеста мъгла.


Най-после и шансон – отлично,

Добавям лед, звъни кристал…

Все по-загадъчно и лично,

Понасям се на облак бял.


С финалните акорди морни,

На песента, и на страстта,

Пелинът, свойта мрежа хвърля,

И властно иска си дела.


Добре, че тя е тук във синьо,

Загръща ме с вечерен шал

И води ме в градина лунна

Да засадя гора печал.

22 май, 2009

Нирвана


От тишината на покоя,
от чернотата на нощта,
извличам сок - уханна моя
нирвана чудна на страстта!

Щастието


През тръба далекогледна
буболечка аз съзрях,
беше синкава и нежна,
но изчезна, отлетя.

Трептящите...


Трептящите в гора дървета -
изгнили лодки на брега.

19 май, 2009

Дядо



Длето и чук в ръцете груби.

Престилка кожена, каскет.

За цели месеци се губи,

Потеглил рано на гурбет.


Върти, извива се ръката.

Потта от челото струи.

Хвърчат чивии по тревата,

А камъкът гради, гради…


На неговите плещи мощни,

Крепят се: мостове, стени,

Основи, калдаръми нощни,

Герани, църкви и чешми.


Любимият ми дядо Стефан –

Със твърдокаменна снага,

В ръка желязна стиснал мойта,

По детски слабичка ръка…

18 май, 2009

Черният ми шоколад


Обичам го, и го целувам.

Нима това е пример лош?

Във него бели зъби впивам,

С предчувствие за фин разкош!


Каква наслада за душата!

Каква неистова съдба!

Да късам сребърната риза

И галя черната снага!


Ухание мистериозно,

Изляло се от семена,

Разпукани за да покълне

Във плочка тежка сладостта.


А върховите му изяви,

Залели с мистика нощта,

Която нежно, сластно капе

По черноголата Луна.


Е да, такъв е той – съюзник

Във мисията на страстта.

Обичам го на поразия

И нося го прикрит в кръвта!

17 май, 2009

Ентропия





Ентропията ме захапа,

Почти любовно за крака.

Успях набързо да избягам

Но тя не бърза, знам това.


Във парка ме преследва дълго

Но скрих се сред едни деца,

Играещи със топка луда,

И тя със тях се запиля.


Прибрах се, и почти заспивах

Но незаспиваща ръка,

Погали буйната ми грива

И тя във мигом посивя.


Не можех да остана вече

Със статус – молеща уста.

Извадих тежкият си бицепс

И се приготвих за борба!


Какво обича тя най-много:

Енергия, победи, власт…

Готов съм да и ги харизам

За да насити свойта паст!


Но не отстъпвам ни на йота

От чест, достойнство и любов.

Какво е мойта същност вечна

Без техният върховен зов!?

13 май, 2009

Защо градината е цветна





Защо градината е цветна?

Дали това е благослов?

Прецизен избор от геноми?

Или неистова любов?


От що градината е цветна?

Нима от захарният скреж,

Полепнал нежно по бодлите

На изненадан таралеж?


С какво градината е цветна?

Дали със перлена роса,

Обручила тъй рано сутрин

Моминско-тревната снага?


С кого градината е цветна?

Нима със тежките пчели,

Летящи като изумруди

През августовските лъчи?


Дали градината е цветна

През погледа на мравояд,

Приседнал на постеля летна

Да уталожи своя глад?


Аз знам, градината е цветна,

От избора на вси цветя,

Решили, вкупом да обикнат -

Престранността на другостта!!!

12 май, 2009

Магьосник


През диафрагмата засмуквам

Брилянтите на радостта.

Очите страстно ги опипват,

И впиват се в каратността.


Със вдигнат мерник ги преследвам

През оптиката на смъртта.

Но лъжа фино и успявам

Да заблудя дори скръбта.


В коктейл от скорости и бленди

Добавям фокус за привкус.

Гарнирам с варио лежерно,

Финалът – с ISO послевкус.


Нагазвам в цветното усое,

Портрет във ирис се стопи,

А макрото, нахално голо

На акт, престори се дори!


Те мойта гордост са тщеславна

И всички мислят, че съм аз,

А тя виновна е за всичко,

Фотомагията – екстаз!

11 май, 2009

Карнавал


Роденият кат Олелийня -
прекръсти се на Карнавал.
Отглеждан дълго от народа,
сега съвсем е пощръклял!

По улиците се извива
прешарената му снага,
ту хили се, ту се присмива,
променя цвят като дъга.

А тъй е шумен и забавен,
сто стилна музика звучи.
Оркестрите на радостта му
надуват смешните тръби.

Я хайде, всички се включете!
Така поканата гласи.
Градът и странните му котки,
очакват ви с торби лъжи!

10 май, 2009

Безстрашен


Безстрашен, смело се представих,

Но тя такъв ми отвъртя…

Че после дълго ниско лазих,

Опасно близко до калта.


Е няма нищо, пак съм тука.

Та аз съм смел и готин тип.

В квартала баровски подстриган

Ме знаят даже като вип!


Колана стегнах на изхода,

Той беше моя таен бич

И пак пред нея се изправих,

Нали съм смел и готин пич!


Опитах да я заговоря…

Но тя ми фрасна пак един –

Без много, много аз да споря,

Наложих лед, полях се с джин.


Не исках срещите да свършват,

Май вече пада си по мен

И в бара пушечно загърнат

Запях пак стария рефрен.


И тя, смили се най-накрая –

Съдбата, с цепната пола,

Така било и по-удобно

Да рита зверски със крака!

09 май, 2009

Ащанга Виняса Йога



Йога на взаимовръзката от Майсорския дворец

FIRENZE












Фиренце, приказка любима,
чета те още от дете
когато в грейнала градина
заведе малкото момче!

Невероятните шедьоври
на гениалните творци,
изписаха във мене фрески
от стилове, лица, дворци.

А статуите как обичам,
Джардини Боболи, мечти...
По Понте Веккио да тичам
цял в злато, слънце и лъчи.

През коридора на Вазари
промъквам се като крадец,
безумно дръзнал да опразни
двореца Питти до конец.

И Санта Кроче - пантеонът,
препълнен с памет и души,
въртели здраво колелото
на западните висини.

Накрая тя, любимата ми -
Санта Мария със цветя,
смирено влизам, и започва
вечернята на радостта!

08 май, 2009

Фар


Красавецо ти тъй си хубав!
Бледнее вечерна заря,
усмихват се звездите чудни...
чаровен си като роса!

Красавецо ти тъй си хубав!
Сияещ в тая мрачина.
Към теб е устремен просторът,
към твойта бяла светлина!

Красавецо ти тъй си хубав!
В нощта обаче, във нощта,
в зори разискрено поточе
на изток секва ти дъха!

Красавецо ти тъй си хубав!
Блестящ си, светъл, лъчина!
Да имах твойта смелост - ето,
звезда бих станал аз, звезда!

07 май, 2009

Дете


"Крилата на мъжете са конете.
Крилата на жените са децата."


/народна песен на конните народи/


Не ще отмине, сестро, този жребий
душата ти, тъй жадна за дете,
ще дойде то и всичко ще подреди
във хаоса на твойто битие!

06 май, 2009

Маска


Венецианската ми маска
всред карнавала ме откри,

целуна нежно гордостта ми
и с биле страстно ме опи.

На кея първо ме заведе,

Сан Марко чакаше ме там,

щом влязох в златната му пазва,

той стана моят личен храм.


С квадригата препуснах бясно
по хълмите на древността -

Риалто, чудните гондоли,

Санта Мария - красота.


Във лабиринта от канали,

загубих се, и се смалих.

На бара бляскав на живота,

мартини россо кротко пих.


Но той отказа да ме пусне,

духът на маската, уви.
И нищо, че е на стената -

Венеция във мен кипи.

05 май, 2009

Буря



Следобедната дрямка морна
събори ме като със чук

Промрънка старата флигорна,
изскърца клон, пропя капчук.

Зарадвах се на мисъл своя

и свих се страстно на кълбо,

безпаметно потънал в зноя

на августовското защо.

Блажена топлина премина

като отрова на змия,

отхапа половин година

и най-безсрамно се изсмя.


Уви, ленивата омара

приключи с първия гърмеж
.
Небето сиво - възраст стара,

събуди глъч, вода, кипеж.

02 май, 2009

Любов...



Любов, смиреност и възхвала -
приличат на река край път.
Окото радват и спасяват,

душата ни от жадна смърт.

01 май, 2009

Разпукването...


Разпукването на Зората,
явяването на Света
е тайнството, което влива
в душата химн от красота.