Диамантени сълзи /най-после рок/

 

 

Аз стоя близо до прозореца

и плача с диамантени сълзи.

Вселената ме прегърна,

защото не може да понесе това.

 

Ти си тръгна и останах сам.

Сам в безкрайността.

Сам в самотата.

Ела.

 

Аз стоя близо до прозореца

и плача с диамантени сълзи.

Вселената ме прегърна,

защото не може да понесе това.

 

Любовта ми няма да свърши.

Защото Вселената ме прегърна,

а тя няма край.

Ела.

 

Аз стоя близо до прозореца

и плача с диамантени сълзи.

Вселената ме прегърна,

защото не може да понесе това.

 

Но аз искам твойта прегръдка.

Чакам твоята глътка вода.

Защото тя ме съживява.

Ела.

 

Аз стоя близо до прозореца

и плача с диамантени сълзи.

Вселената ме прегърна,

защото не може да понесе това.

 

Сълзите ми са бисери.

Но любовта ми е безценна.

Защото е само за теб.

Ела!

 

Аз стоя близо до прозореца

и плача с диамантени сълзи.

Вселената ме прегърна,

защото не може да понесе това.

 

Стефан Стефанов

31.01.2023 Чавей

Железни аргументи

 

Вече няколко месеца работният ден в новата ѝ фирма започваше с все един и същ подробен, стандартен инструктаж за трудова безопасност, който тя вече знаеше наизуст и поради това, въобще не слушаше какво ѝ се говори.

По-скоро я вълнуваше факта, че месенговото чукче, което и бяха зачислили, за изчукване на съответните детайли ѝ бе твърде неудобно и вече му се дразнеше не на шега. Да, парите бяха добри, дори много. Работата нищо особено. Но чукчето…

За да си реши проблема, сутринта преди тръгване, взе от къщи желязно такова, което и бе направо по мярка, сложи го на дъното на чантата и пое.

Когато застана на работното си място с пренебрежение отмести служебното чукало и с радост извади своето.

Замахна за да очука поредния детайл и в очите и проблесна малка искра…

Намериха част от тялото и в клоните до портала, докато барутната фабрика бавно догаряше.

А, чукчето ли? Него не.

 

Стефан Стефанов

31.01.2923 Чавей

Тъгата да си Минотавър

 

В лабиринта от мисли и чувства

Минотавърът скрито живей.

Превъзходни, вълшебни изкуства

до пределите тихо владей.

 

Не оставай самотен със него.

Ти не си даже син на Тезей.

Разгради тази пустош незрима.

Превърни го във сладък повей.

 

Стефан Стефанов

31.01. 2023 Чавей

 

 

Осъзната приемственост

 

Преслав Колев с портрет на прапрадядо си иконом Стилиян Кръстев в храм "Света Троица", където той е служил дълги години.

       От скоро време към състава на църковния хор при храм „Света Троица“, се присъедини млад певец, името му е Преслав Колев. Понеже го познавам още от рождението му, ще ви запозная с него, за да разберете мотивите за този негов избор.

       По епархийска воля от 01.01.1922 г. в габровския храм „Света Троица“, е назначен за свещ. Стилиян Кръстев, който 32 години с рядко срещано усърдие и постоянство, полага всички усилия, като не жали труд, време, здраве за да прилага на дело високите християнски принципи на любов, милосърдие и грижа за нуждаещите се и обременени в живота хора.

       През 1925 г. свещ. Стилиян Кръстев е избран за председател на православното християнско братство и редовно преизбиран до 1936 г.

       Една от големите му заслуги се състои в това, че той е един от първите свещеници, който се грижи за приобщаване на детски души към Бога, за утвърждаване на православната вяра. Под негово ръководство на 26.06.1931 г. в Габрово е създадено юношеско Православно християнско дружество „Свети апостоли Петър и Павел“.

       Той създава през 1945-1946 г. в противовес на забраната в училищата за изучаване на вероучение младежко дружество „Християнче“. Отец Стилиян, открива при храма енорийско училище с 21 ученика от първи до трети клас. Въпреки забраната на инспекторите от училищата, децата ходят там с радост.

       Назначен е за Габровски архиерейски наместник на 01.01.1930 г. от Негово Високопреосвещенство митрополит Филип.

       Музикалната дарба и любовта на отеца към църковното песнопение наследява синът му Кръстю Стилянов.

       Петър Проданов, родственик на свещ. Стилиян Кръстев, е записал за него:

       „Поп Стилян – така му казваха габровци, беше обичан от всички, предпочитан за водосвети, служби, кръщения, венчавки. Предпочитаха го заради личното му обаяние, авторитет, певчески и риторически качества. Беше сладкодумец. Изнасял е десетки беседи по училищата, църковни празници и др.“

       В богословското училище Стилиян Кръстев получава всестранна подготовка. Свирил е на цигулка и хармониум. Всекидневно е попълвал знанията си във всички области на науката, изкуството и религията. Интересувал се е изключително много от билколечение. Имал е богата библиотека, която по негово воля през 1955 г. е подарена на девическия манастир „Свето Благовещение“.

       С дейността си по построяване на старопиталище и на Девически пансион в Габрово отец Стилиян е оставил трайни следи в съзнанието на габровци и до днес. Въпреки, че сградите вече не съществуват, хората си спомнят за този добър и сърдечен човек.

       За изключителните му заслуги към Църквата на 14.01.1947 г. митрополит Софроний го произвежда в чин свещеноиконом и му дава да носи подарения му от енориашите златен кръст.

Ето и думите на владиката:

       „Ако проследим живота и дейността на иконом Стилиян Кръстев, ние ще видим, че думите са станали дела и този народен пастир е служил с ревност на Църквата и съгражданите си, той винаги се е придържал към апостолското послание: „че вяра без дела е мъртва“ /Иаков 2:20/

       Отец Стилиян се представя пред Господа на 12.02.1954 г.

Правнукът на иконом Стилиян Кръстев, Пламен Проданов заедно с музикалното си семейство.

       Но неговите наследници и до сега са силно вярващи и свързани с Църквата хора. Наследилите от него музикални дарби сега са професионални музиканти в областта на класическата музика, като тук може да упоменем правнука му Пламен Проданов, който е виден композитор, музикант и диригент с дългогодишна и успешна кариера не само в България, но и в чужбина и неговите дъщери, тръгнали по пътя на баща си, или както нашият млад герой, любители такива, славещи Бога с усладителни песнопения в храма.

       Най-новият певец в църковния хор при храма е праправнук на отец Стилиян и похвално за него, прави страница в Уикипедия за великолепния си родственик. Да пожелаем на този млад, но достатъчно осъзнат юноша да преумножи музикалното и църковното наследство на знатния си по дух род.

       Да му е пред Господа!

 

С искрена любов и възхита

О. Стефан Стефанов

22.01.2023 Габрово

Сребърен филм

 

 

Отдавна не бях поглеждал към огледалото.

Погледнах…

и не познах човека.

Този, който ме гледаше от там преди,

вече го няма.

-         Здравей!

 

Стефан Стефанов

18.01.2023 Чавей

Неувиращ е наименованието на най-новата супер храна

 

Вече трети ден ям варен червен боб, който намерих при уборка на зимника.

Майка ми, която от десет години не е сяла такова чудо, не си спомни нито кога го е сяла, нито кога го е брала. И след като той дрънка половин ден в тенджерата ѝ, ми го предаде с думите: не мога повече, ти се оправяй.

Това и правя в момента. Оказа се обаче, че бобът е много упорито същество, в случая по-скоро вещество, което не ще да уври и не ще.

Това за мен не е проблем, защото бобовите растения са всъщност белтъци и като такива се раграждат от киселините в стомаха, а не от алкалната среда в устата. С други думи гълташ без да дъвчеш и чакаш. Плътната, наситена структура на този тъмно червен боб, точно съответства на неговата невероятна енергийна стойност. Поради това, едно ядене на ден от него, се оказа напълно достатъчно да ме държи сит, силен, бодър и незаспиващ цяло денонощие. На път съм да направя важно холистично откритие, което после да осребря подобаващо, изкупувайки на безценица бобове от незнайни прежни години и продавайки ги като най-нова супер храна, както правят всички маркетингови търговски пирамиди, пробутващи брутално на заслепените от идиотски реклами любители на здравословното хранене, невъобразимо измислени продукти.

Първо обаче, ще трябва да свърша с маминия боб в тенджерата, а за това ще са ми необходими поне още два дена.

Не ми пожелавайте успех – той е сигурен!

 

Стефан Стефанов

16.01.2023 Чавей

Толкова много любов

 

Сърцето ти пълно с любов

и чувствам се цяла обляна.

В ръцете ти толкоз любов -

докосваш и съм разлюляна.

 

Очите ти - там благослов,

изгарям от тази промяна.

В сърцето ти толкоз любов

отваря врати към безкрая.

И всичката тази любов

какво да я правя не зная!?

 

Милена Милчева

15.01.2023 Плевен

Знамения

 

Сърцето ми е преизпълнено с любов.

Защо никой не я иска?

Сърцето ми е разкъсано от любов.

Защо никой не го пожали?

Душата ми иска да дарява

щастие, ласки, обичане,

наслади, блаженство и вричане –

все Негови ярки знамения!

Не са ли те нечии щения!?

 

Стефан Стефанов

15.01.2023 Чавей

Бавно хайку

 

Бели предели.

Димът от комините

бавно се стели.

 

Стефан Стефанов

14.01.2023 Чавей

Покрусена душа

 

Покрусена душа

пред Него се изправи.

Изплака си страстта

от скръб се чак задави.

 

Поиска да се скрий

във Неговите ласки.

От Любовта да пий,

да паднат всички маски.

 

Прелестна душа,

защо скърбиш и страдаш?

Той винаги е с теб,

дори когато падаш.

 

Всичко забрави.

Последвай Го изцяло.

Той няма край дете,

няма и начало!

 

Стефан Стефанов

12.01.2023 Чавей

Любов от пръв поглед между поет и поетична пишеща машина

 

  

От известно време съм горд собственик на архаична пишеща машина Groma Modell N  с фабричен № 244181 и клавиатура на кирилица.

Като се има предвид, че номерацията на този модел започва от 200000, а  през 1938 г от него има вече произведен екземпляр с № 200356 то този явно е то 1940 г до 1950 когато е спрян от производство.

На гърба на механичното момиче се кипри жълта лепенка с надпис:

Генерален представитель /вносител/

Никола Лесовъ-София

Ул. Клементина 9 тел. 2 - 78 - 79

 

Ето историята ѝ:

„Мелницата на Минг“ е спомената за първи път през 1557 г. на мястото на GROMA, която сега е напълно разрушена. Тази мелница е съществувала до началото на 19 век. През 1820 г. имотът на мелницата е закупен от собственика на фабриката в Бургщат Тецнер, който преустройва сградата в мелница за вълна и я пуска в експлоатация през 1831 г. (5) От 1 август 1834 г. името на компанията е CA Tetzner & Sohn. На 1 юли 1851 г. началникът на компанията Tetzner напуска, оттегля се напълно от бизнеса и оставя предачната фабрика в Markersdorf на своя зет JH Wolf. (22) Оттогава нататък фабриката се нарича Wolfsche Wollspinnerei. През 1865 г. Густав Фридрих Гросер придобива предачната фабрика за вълна, за да управлява фабрика за плетачни машини на това място.

 

Причината за основаването на фабрика за плетачни машини със свързания магазин за игли беше текстилната индустрия тук в Саксония, която по това време непрекъснато се разширяваше. През 1869 г. фабриката е основана под името "Bach & Grosser". (3)

 

Производството на текстилни машини започва през 1875 г. На 1 март 1877 г. основателите на компанията "Bach & Grosser" се разделят по неизвестни причини. От този момент нататък Густав Фридрих Гросер е едноличен собственик на компанията.

 

От 1 март 1878 г. компанията се управлява под новото име "Maschinenfabrik GF Grosser". През 1880 г. производството е разширено, за да включва машини за навиване за плетачна и плетачна промишленост. Така фабриката е първият машинен цех за специални машини в трикотажната промишленост. Машините, произведени тук, спечелиха голяма репутация и след това бяха изнесени в много страни по света.

Нова производствена линия

По време на Първата световна война от 1914 до 1918 г. се произвеждат предимно плетачни машини, стругове и гилзи за гранати. През 1919 г. компанията започва да разработва пишещи машини. През 1924 г. името е променено на "GF Grosser Fabrik für Büromaschinen" и започва производството на пишещата машина "GROMA" (дизайнер Макс Пфау, край на производството 1950 г., 150 000 копия). Стандартните пишещи машини "GROMA" са направени изцяло от стомана и са спечелили много добра репутация по това време. Продажната цена на "GROMA" беше 420 марки. (1)

1928: малка пишеща машина (края на производството 1945),

1933: Пишеща машина "Groma S" с табулатор,

1936: пишеща машина "Groma Simplex",

1938: Пишеща машина "Klein-Groma N". (2)

След като компанията GF Grosser придобива правата за производство на малка пишеща машина, проектирана от Леополд Фердинанд Пашер през 1934 г. и го наема като главен дизайнер, започва производството на тази малка пишеща машина. (3)

След като навлиза в бизнеса с оръжия още през 1936 г., операциите се пренасочват обратно към войната и производството на оръжия през 1939 г. В годините от 1940 до 1945 г. броят на служителите нараства от 978 на 1450 в резултат на това производство. (3)

 

Основното производство по време на войната са части за самолети, двигателни валове, хидравлични помпи и валове. Освен това по това време има намалено производство на стандартни и малки пишещи машини, както и плетачни и навиващи машини. От 1943 г. GROMA произвежда и контролни части за бомбите и ракетите V1 и V2 и към края на войната наема 224 чуждестранни принудителни работници, 163 военнопленници и много наборни жени от текстилната индустрия в GROMA. (4)

През април 1946 г. са сключени договорите за изплащане на репарации на Съветския съюз под формата на текстилни машини и пишещи машини. Това направи възможно бавното връщане към планираното производство. Броят на служителите нараства до 233 до 1946 г. (3)

експортен хит

През следващите години "Gromina" беше популярен продукт на търговския панаир в Лайпциг. (7)

 

До 1952 г. работната сила се е увеличила десетократно и 53% от продукцията на фабриката е изнесена в Западна Германия, Белгия, Холандия, Франция, Италия, Дания, Финландия, Полша и Китай. (8-ми)

 

През 1953 г. името е променено отново, този път на „VEB Groma Büromaschinen Markersdorf/Chemnitztal“. През 1954 г. малката пишеща машина "Громина" струва 304 DM в кожен калъф и 276 DM с дървен калъф (16).

 

Преносимата пишеща машина "Колибри" (начало на производство през 1954 г., край на производството през 1962 г.) също е продадена на испански Мароко и Танжер през 1955 г. (9)

 

През 2006 г. този модел дори влезе в "поддържаща роля" в политическия трилър "Животът на другите": писателят Георг Драйман работи там с "Колибри", за да напише секретна статия за списание "Шпигел". Малките размери на "Колибри" позволяват машинката да се скрие под хлабавата основа на прага пред Щази. (20) (21)

 

През 1957 г. започва износът на новоразработената преносима пишеща машина "Комбина" (начало на производство 1954 г., край на производство 1960 г.). Това беше първата преносима пишеща машина в ГДР, която включваше превключване на сегменти и лесно сменяема 24 или 32 см каретка. Продуктите, произведени от "GROMA" са доставени в 85 страни през 1957 г. (10)

 

Тези преносими пишещи машини се произвеждат до началото на 60-те години. Едно от последните споменавания за това в националната преса на ГДР е на 31 януари 1961 г. във всекидневника на ГДР „Neues Deutschland“. Съответно луксозната версия на известната малка пишеща машина от типа "Колибри" е изнесена в 80 страни. Шансът човек да види една от тези пишещи машини в собствената си страна, камо ли да притежава една от тези машини, беше изключително малък.

Въпреки всички тези безспорни успехи, дните на машината са преброени и то по дигитален начин.

Но вижте какво е написал за Грома Даниел

За всеки писател си има пишеща машина. Groma се отличава с функционален стил. Въпреки, че никога няма да спечелят състезание за скорост, стабилното, премерено усещане за натискане на клавиша, заедно със смелия и отличителен шрифт, прави пишещите машини Groma чудесен избор за ценителите на прозата и поезията.

Modell N е пишеща машина за художници, със своите широки извивки и грациозни вдлъбнатини. Ако предметите притежават душа, седенето на тази машина и натискането на нейните клавиши може да промени писането ви и да повлияе на мисленето ви. Докато повечето производители на пишещи машини ценят скоростта, Groma ви кара да забавите и да обмислите думите си. Неговият обмислен дизайн води до обмислено писане. Умишлено, но не тежко.

Пишещите машини Olympia с техните пружинни ключове ви казват да ускорите. Пролет в действие! Давай по-бързо! За писатели, които работят по големи проекти, давайте. Но ако сте от типа писатели, които обичат да публикуват своя страница с поезия в Instagram, тогава вземете Groma. Шрифтът е здрав и лесно се заснема с камера на смартфон. Дори и да не си падате по саморекламата, Modell N е като вашата лична печатна преса. Навийте хубава хартия или картон и направете изкуство.

И кой освен майстор художник или архитект би проектирал лост за връщане на каретката, който идеално съответства на контурите на тялото? Не може да не се отбележат приликите между Modell N и сградата на Франк Гери. И ако обичате фън шуй, стратегически разположените червени клавиши предизвикват положителен поток от енергия. Това не е типът машина, подходяща за масовата поточна линия, нито е предназначена за машинописка, очакваща „стандартна“ офис машина. Никога няма да е толкова бързо и пъргаво. Но това не означава, че не е проектирано за съвършенство. От чертожната дъска до крайния продукт, трябва да е бил славен ден за дизайнерите на Groma, когато първата машина излезе от производствения етаж. Това е изкуство, което работи. Изкуството създава изкуството. Сър Джони Айв от Apple едва ли би могъл да се справи по-добре, за разлика от всичко, което произвеждат големите технологични компании.

Нямам какво повече да добавя, освен стихове разбира се.

Стефан Стефанов

11.01.2023 Чавей

Затворник

 

 

Заточен навеки във тясна килия.

Пригвозден без сън и покой.

С молитва сърдечна - неспирна лития,

безстрашно приемаше бой.

 

Дъхът му превърнат във огненен замък.

Препасан през кръста със змей.

В килията зарна от нурсния пламък,

летеше безкрилен Тадей!

 

Стефан Стефанов

08.01.2023 Чавей

Това не е въпрос

 

Защо трябва да се отнасяме сериозно към нещо, което се появява от нищото, без никакво предупреждение, когато му скимне и отново изчезва в нищото, без никакво предупреждение, когато му дойде!?

 

Стефан Стефанов

07.01.2023 Чавей

Во Йордане

 

Докато сме още на темата.

Ето какво ми разказа един достолепен 81-на годишен габровец, дошъл в храм „Света Троица“ на Богоявление за да почерпи от осветените при Велик водосвет води:

Още като ученик в Априловската гимназия аз започнах да скачам за кръста.

Първата година не. Но следващата взех канап, привързах му тежест и го пуснах от горната страна на моста Игото /разбирай южната/ за да измеря дълбочината на водата, а тя се оказа 8 метра.

От тогава редовно скачах за кръста. Когато престанах със скачането винаги гледах този акт на вярата на живо.

Тази година /2023/ за пръв път не съм на моста. Няма ги вече априловските сили и младост.

Та кой казващ спаси кръста днес?

       пп    

Предавам думите на този достоен нашенец с най-голяма почит и възхита.

О. Стефан

06.01 2023

Пътуване към Любовта

 

 

Качвам мотора и тръгвам.

Знам, че няма пътища, че няма посоки.

Затова тръгвам без да мисля.

 

Само слънцето свети в очите ми

и сълзите ми го превръщат в дъга.

Това е от вятъра може би.

Или това е моята съдба?

 

Прекрасен свят ще те обходя!

Но не заради витрините,

рекламите, светлините,

не заради суетата,

а заради нея.

 

Само слънцето свети в очите ми

и сълзите ми го превръщат в дъга.

Това е от вятъра може би.

Или това е моята съдба?

 

Да, сега обикалям света,

но не за да я търся.

Тя е във мен, зная!

Невероятна моя,

правя това пътешествие

само за теб.

 

Само слънцето свети в очите ми

и сълзите ми го превръщат в дъга.

Това е от вятъра може би.

Или това е моята съдба?

 

Ще карам неспирно

докато не ме прегърнеш истински,

докато не ме приемеш истински,

докато не си със мене истински.

 

Само слънцето свети в очите ми

и сълзите ми го превръщат в дъга.

Това е от вятъра може би.

Или това е моята съдба?

 

 

Стефан Стефанов

06.01.2023 Чавей