Безогледен подарък

Снощи получих

Безогледен подарък –

/Някой ми каза така/.

Побързах да бръкна

В странното нещо,

А то, ни така, ни така.

Оглеждах го дълго,

Дори прекалено,

Какво да го правя сега!?

Наистина странно,

Комично, зелено,

Добре де, не знам до кога...

Затуй го помъкнах

Навсякъде с мене -

Доколкото нещо реша.

Но всички се вкопчваха

Страстно във него

И гледаха много така.

Тогаз се допитах

До майка-вселена,

А тя ми каза: – Греша!

Разбрах, всички искат

Безогледен подарък.

- Дарявам! Елате сега.

Стефан Стефанов

30.12.2019 ГББГ

Ледено

Безкрайно бяло.

Неистово студено.

Родно ледено.

Стефан Стефанов

30.12.2019 ГББГ

Бетонен ангел

Бетонен ангел с разрушени крила,

Стърчаща арматура, ръждиви петна,

Но кой си художнико с безумна глава

В цимент да зазидаш лъч светлина!?

Стефан Стефанов

29.12.2019 ГББГ

Площадните гълъби

Пляскат с крила
Площадните гълъби.
Кой е артистът?

Стефан Стефанов
27.12.2019 ГББГ

Чернилка

Котешкият гръб
на чернилката нощна
се отърка в мен.

Стефан Стефанов
27.12.2019 ГББГ

Рождественска радост

Тя изгрява хиляди години

И приема форма на звезда,

Пътеводната ни радост светла,

И ни води в чудна пещера,

Дето слънцето лежи във ясла,

А в небето ангели в нощта,

Пеят химни на велика радост,

Завладяваща добри сърца.

В тази нощ роди ни се Спасител!

В тази нощ любов ни се яви!

Отворете си сърцата верни

И запейте с ангелския зов!

Стефан Стефанов

24.12.2019 ГББГ

Тудоро

Тудоро, мъри Тудоро,

Къде си любе дъ дойдиш?

Къде си любе дъ дойдиш

Във наща плевня на селу.

Във наща плевня на селу

На сено дъ ми пулегниш.

На сено дъ ми пулегниш,

Тъ дъ тъ с билки умая.

Тъ дъ тъ с билки умая,

Чи си Тудоро баш зная.

Чи си Тудоро баш зная,

Как ти снъгътъ дъ смая.

Как ти снъгътъ дъ смая

И ти ъкълъ зъмая.

И ти ъкълъ зъмая,

Тъ дъ си тебе призная

Тъ дъ си тебе призная

Чи тъ Тудоро ни трая.

Стефан Стефанов

22.12.2019 ГББГ

Думата

Една, едничка дума имам само

Пред нея чудото е купчинка невзрачност

За да завърша всичките проекти

И бледа сянка ярката вселена.

На поетичното ми нежно кречетало.

О, тя причина е и смисъл на нещата.

И после ще потъна в тишината

Единствена отрада вдъхновена

На тази дума скрита във сърцето,

Обемаща незнайното във мене.

Стефан Стефанов

22.12.2019 ГББГ

/За антифонно изпълнение през ред/

Майсторът на сънища

Майсторът на сънища придремна

И неусетно влезе във съня си,

Който дълго време доизписва

Със всевъзможни шарки и нюанси.

Получи се творба невероятна

От ребуси, загадки и енигми,

Коварни вметки, весели препратки,

Фатални хватки и завеси димни.

Във тоз сюжет на блясък и каскади,

На планове до седем изброени,

Една душа се скиташе неясна,

Загубена във цялата вселена.

Какъв разкошен прочит на романа,

Даряващ всеки, който го прегърне

С усещане за нежност неизпята,

С величие и слава вековечна.

Но майсторът на сънища попаднал

Във собственият си незрим шедьовър

Със всички сили жаждаше да станат

Очите му като череши сочни.

Стефан Стефанов

20.12.2019 ГББГ

Форми и идеи

Рафаело Монти Забулената Истина

Пространството ми леко се отдръпна

За да направи място за живот

На формите, които се прегръщат

С идеите на късен философ.

Материята явно беше мрамор,

Погален от ръката на артист

В душата на когото зрее пламък,

Жадуващ непрестанно да блести.

Обичам тази ярка саможертва

На даване от свойта красота.

Талантът се нуждае от пространство,

Ела и влез във моето сега.

Стефан Стефанов

18.12.2019 ГББГ

Милчо протопсалта

Се изстъпи Милчо добър юнак,

Си отвори гърло гласовито,

Си прослави Бога у небето.

Ой та тебе Милчо бе певецо,

Ой та тебе арен протопсалте,

Я изпей ми песен медовита,

Я попей ми за светица Петка,

За свети ми Лазар Дебелдялски,

Мученик Онуфрий с Дамаскина,

Че прослави Милчо по земята,

Наща святост родна, габровската,

Та да чуят всички и да помнят,

Че ги има, че са ни роднина.

Стефан Стефанов

02.12.2019 ГББГ

Две думи

И всичките си думи да напиша

От тях ще имат смисъл само две.

Прелиствайки съдбата си предишна,

Проглеждам пак с очите на дете.

Стефан Стефанов

14.12.2019 ГББГ

Сълза

Художник Иван Христов Грога

Художникът ми нарисува в бяло

Селото, в което съм роден.

Представи ми същинско огледало

На щастие, възторзи и подем.

В двореца си прибрах се и окичих

Платното на изкусният артист.

Атриумът светна, проясни се,

Приплясна сойка, хвръкна късен лист.

Полека бялото превзе простора

На вече сребърната ми душа.

Прозрачна призма светна във очите,

Разчупвайки ми бяло във дъга.

Стефан Стефанов

14.12.2019 ГББГ

Щастливият

Във дълбокото

Се излегна реката.

Вирът е щастлив.

Стефан Стефанов

14.12.2019 ГББГ

Есенен роман

Прелиства есенният вятър

Роман от хиляди листа:

Червени, жълти - по средата,

Оранжеви като в дъга.

Написаното му харесва.

Дори го кара да лети

През есенната безответност

На свободи и пълноти.

Когато свърши тази книга

И сетното листо отвя,

Притихна цялата вселена,

А вятърът щастлив заспа.

Стефан Стефанов

14.12.2019 ГББГ

Сребристата

Сребриста зима –

Цената на живота

Всеки ден расте.

Стефан Стефанов

11.12.2019ГББГ

Мечтите бягат от щастието

Боси щастливи крака.

Слънце със смях заредено.

Вихрушки от пепел – деца.

Лято безкрайно зелено.

Крайшник, домат, вълчи глад.

Приятели верни в игрите.

Сърдечният порив е млад.

От щастие бягат мечтите.

Стефан Стефанов

11.12.2019  ГББГ

Залог

Заложено е в бръмбарите древни

Да следват само светлия изток

За да избягат от тъмата черна

И да се върнат в царството на Бог.

Стефан Стефанов

05.12.2019 ГББГ

Играчка

Булото на Мая не изключва

Проблясъци на зарна светлина,

Но призмата, която ги пропуска,

Играчка е във нечия ръка.

Стефан Стефанов

05.12.2019 ГББГ

Код на щастие

Нямам чувство за вечност -

Бродя извън светове,

В които случва се нещо:

Някой се смее – реве.

Само полъх на нежност

Превръща прастарият код

В приказна, шарена черга,

Наслада, блаженство – живот.

Стефан Стефанов

01.12.2019 ГББГ

Воал

Вятърът дърпа воала

На бялата сочна мъгла.

Плясък на гъска застава

Чинно насред тишина.

Фините капки полепват,

Правят реки, светове.

Кайкът отдавна прогизнал,

Плъзга ръце, колене.

Всичко е някъде тука

В този предел самота…

Само вятърът може

Да хвърли вързоп светлина…

Стефан Стефанов

01.12.2019 ГББГ

Дзисей 3

Безцелен полет от мечти,

Безкраен прочит на душата,

Безсмислен опит от лъжи,

Безценен изстрел във главата -

Безсмъртен както и преди!!!

Стефан Стефанов

30.11.2019 ГББГ

Дзисей 4

Безпаметен кодекс на чест,

Пулсиращо от страст небе,

Ревящ от страх двигател,

Превръщат клетото момче

Във въглен непонятен!

Стефан Стефанов

30.11.2019 ГББГ

Първичен страх

Да идва студът

За да се разтреперя

С чист първичен страх.

Стефан Стефанов

29.11.2019 ГББГ

Лед

Сковано от мраз,
Снежно блатото страда.
Лед в мойто око.

Стефан Стефанов
29.11.2019 ГББГ

Вечни тайни

Цветята ни разкриват вечни тайни,

Наяве закодирани във тях,

Галактики и купове извайват,

Разцъфнали като лица без страх.

Разсипани по китните ливади

В градините надигащи глави

Със вятъра танцуващи в прохлада,

Разпръскващи уханни доброти.

Но само да ни кажат, да изтъкнат,

Секретните дъги от цветове,

В които са събрали чудесата

На цялото ни видимо небе.

Стефан Стефанов

25.11.2019 ГББГ

Фракталната спиралност

 

Със утрото те тихичко изгряват,

Цветята ми – уханни светове,

Препълнени със дъхави въздишки,

Парфюми страни, мирис на дете.

О, как обливат с благост те душата,

Потръпваща в екстазна красота,

А с чистият възторг въртят цветята,

Фракталната спиралност на света.

Стефан Стефанов

24.11.2019 ГББГ

Дуйни ми, дуйни

                      /почти родопска песен/

Дуйни ми, дуйни братко ле ветре,

Че издувай малкана мома,

Малкана мома от планино.

Дуйни ми, дуйни братко ле ветре,

Че издувай малкана мома,

Малкана мома от полено.

Дуйни ми, дуйни братко ле ветре,

Че издувай малкана мома,

Че я дуйни в мойнана коща!

Стефан Стефанов

19.11.2019 ГББГ

Целувката

Целувката е мека и добра.

О, тя е страстна, кървава и мощна,

Говореща ни нежно без слова -

Космическа, божествена, разкошна.

Стефан Стефанов

18.11.2019 БГГБ

Старинни думи

Старинни думи той изрича

За да се ясно изрази,

Съвременните викат болка

В очи на влюбени сърни.

Ах, как изписва ги гиздиво,

Навезани като гайтан,

Посипани като алтъни

По гушка бяла и сукман.

Та почват те, та проговарят,

Та звънко пеят песента

На българската превъзходност

В космическата тишина.

Стефан Стефанов

18.11.2019 ГББГ

Времето

Той не знаеше как да се оправя с времето.

Не можеше да го чете.

Не можеше да го пише.

Не можеше да го смята.

Не можеше да го рисува.

Не можеше да го танцува.

Не можеше да го свири.

Не можеше да го пее.

Не можеше нито да го яде, нито да го пие.

Но най-вече не можеше да го диша.

Абсолютно нищо.

За него времето се оказа едно голямо нищо.

Нищо!

Стефан Стефанов

13.11.2019 ГББГ

Нищост

Ще задържа последната въздишка,

Дълбоко, до безкрайност вцепенен,

Отвъд чертата, сребърната нишка

И страстното усещане за ден.

Добър съм много в опита за пищност,

В жонглирането ловко с нищостта,

Където трансцедентната магичност

Изчезва в абсолютността на вечността.

Стефан Стефанов

03.11.2019 ГББГ