Умиротворен

 

 

Умиротворен – без никакви въпроси,

Прегърнал самотата на света,

Отшелникът съдбата своя носи -

Разпъната на кръста на страстта.

 

Стефан Стефанов

31.03.2021

Sul sentiero del sole innamorato

Истината

 

Истината – жълтица за вечност,

Плата скъпа за знайни души,

Привилегия, цвете неземно,

Непомръкващи зарни очи.

 

Преизпълнена с чудо, с омая,

Невъзможна за срам и грабеж,

Свободата дарила в безкрая,

Прегърни я, тя твой е градеж.

 

Стефан Стефанов

28.03.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Умората като любовница

 

Кобилицата на умората, тежи на мойте рамена,

Притиска ме, увежда полъха встрани от хапеща уста.

 

Огъва ме, изцежда силите, държа се само от инат,

Довежда ме до безсъзнание, след малко ще припадна брат.

 

Но сладка е като любовница, заспивам в нейните ръце,

Не ме будете, тъй върховно е да паднеш пряко сили все!

 

Стефан Стефанов

27.03.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Саможертвата живот

Животът е върховна саможертва!

 

Стефан Стефанов

26.03.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Влюбен живот

 

Обича ме този живот -

Дарява ме с всичко по много.

Опива ме с пролетен сок,

Захранва ме с постите строго,

 

Молитва не спира за мен,

Любов не пести на провала,

Дъхът ми следи възхитен

И цял ме облива с възхвала.

 

Отрада съм явно за теб

И аз те обичам всецяло!

Пребъдвай любими чрез мен,

Дарявам ти моето тяло!

 

Стефан Стефанов

26.03.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Пролетни метежи

 

 

Във ценностната ми система

Настъпи пролетен метеж.

Започнаха да никнат нови

Зелени пичове стремеж.

 

Не мога ги одържа кротки,

Смирени като стрък цветя.

Необузданата им дързост

Прорастна, сякаш е гора!

 

Стефан Стефанов

26.03.2021 ГББГ

Света Троица

Порив

 

 

Потръпна нервно старото хвърчило.

Изду го вятър, вдъхна му живот.

Опъна то възтънкото си жило

Във сетен порив към безкраен свод!

 

Стефан Стефанов

23.03.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Снежности

 

Снежности падат в косите -

Бележат ги с ледени ласки.

С нежност ръка ги докосва -

Превръща ги в сълзи безгласни.

 

Снежности сипани свише -

Цяла нощ всичко превзели,

Само ръката ѝ топла

Пази заветни предели.

 

Стефан Стефанов

24.03.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Време за бели радости

Снежни парцали изсипа

Някой от орбита ниска,

Сякаш неземни клошари

Хвърляха радост същинска.

 

Тези нечакани дари,

Тези неканени гости,

Бързо завзеха простора -

Започнаха белите пости.

 

Време за топли прегръдки,

Време за сладки целувки,

Време за пухкава нежност,

Време за лични милувки.

 

Стефан Стефанов

24.03.2021 ГББГ

Света Троица

Намерете си малко луд приятел за игрите

 

Жълтата ми котка Cuore Matto, която от време на време влиза в ролята на Бегемот от „Майстора и Маргарита“ на Булгаков, застана пред мен и по обичая си впери фосфорните си приспособления за нощно виждане в очите ми.

След подобаващо театрално дълго взиране за респект, тя заяви:

- Аз съм жена! – пуснах чуденки, но не посмях да я прекъсна, явно нещата бяха сериозни: и като котка жена те предупреждавам, че спирам да ти помагам с техниките за оправяне с котки жени, защото ти започна да ги прилагаш на жените котки, а те милите, нямат никаква защита срещу тях.

- Но нали ти сама ми ги предложи!? Аз нямам никаква вина. – заоправдавах се не много убедително аз.

- Да, аз ти ги поверих, но само като дискретни оръжия, с които да придобиеш малко тактическо предимство, а ти започна да ги използваш като оръжия за масово поразяване и те милите, падат като круши в капаните, които си им заложил. – просъска Матото.

- Добре, какво предлагаш? – веднага отстъпих, съзирайки непосредствената опасност от нова ескалация на напрежението: готов съм за преговори.

- Преговори няма да има, вече казах! – непреклонно биеше Лудото ми Сърце.

- Тогава по едно валерианче за сдобряване. – предложих с най-котешкопримирителният си глас, на който съм способен.

- По валерианче може! – съгласи се великодушно Матото.

       И така се навалерианихме, че след това никой от компанията не помнеше, не само темата на разговора, но и дали той въобще се бе състоял.

Така, че пак съм в играта.

За сетен път се убеждавам, че е много хубаво да имаш жълта котка и то малко луда за приятел в игрите!

 

Стефан Стефанов

23.03.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Нелечимо

 

Докторът приседна мълчаливо.

Сторих място – имаше защо…

- Как си днес момчето ми красиво?

Беше ли поне за малко лош?

- Не успях, не мога и не искам!

Някак си, добре ми е с добро.

Съжалявам док, но май е нелечимо?

- Да – каза той: нарича се разкош!

 

Стефан Стефанов

23.03.2021 ГББГ

Света Троица

Непотвърдено

 

 

Кратки ръбове, меки посоки,

Патинирани вълчи очи,

Преизпълнени с жадност милонги,

Побелели от сол дълбини,

Непотърсени с нищо кошути,

Отлетели от връх канари,

Поизцапани сълзи отровни,

Може би пък, незнаен Дали!?

 

Стефан Стефанов

22.03.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Щастлива

 

 

Протрита от целувки

Нахапана до кръв

Задушена от милувки

Щастлива чак до смърт

 

Стефан Стефанов

22.03.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Относно състезанията

 

Победителят във всички състезания е предизвестен!

Тогава защо да участваме и да се състезаваме в каквото и да било състезание!?

Не е ли по-добре да се откажем от конкуренцията и да се заемем със саможертвата?

 

Стефан Стефанов

21.03.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Времеви разкош

Затварям очи и потъвам -

Отварям ги, пак съм си аз.

Затварям очи и отлитам -

Отварям ги, пак съм си аз.

Тогава защо да заспивам -

След сънчо пак съм си аз?

И вече за миг не заспивам -

Разкошно е, все съм си аз!

 

Стефан Стефанов

21.03.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Християния

 

 

Християния, моя родино,

Безгранична на длъж и на шир,

Преизпълнена с кърваво вино,

Хляб насъщен и вътрешен мир.

 

Пребогата на сълзи от радост,

Преобилна на блага тъга,

Обдаряваща с истинска сладост

Ожаднялата тиха душа.

 

Християния, скъпа родино,

Приласкай пак блудно дете,

Извън теб се живей немислимо…

Дай живот на покайно сърце!

 

Стефан Стефанов

19.03.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Типик

 

 

Отворих типика и ето, изникна дрямка след обяд.

Приятен манастир и братя, обичащи и този свят.

Добре, на каменният одър в килията ми пещера,

прилегнах, нямаше прозорци, нито стена, нито врата.

От там се виждаше покоят на ангелската синева,

във който потопи ме типик, написан като на шега. 

Съверници и братя мои, не спят молитвени уста,

сърцето спира да догонва капризната ми суета.

Препълнен с екстатична радост, камбани бия във есктаз.

Богохранима ми родино, предавам се във твйота власт.

 

 

 Стефан Стефанов

18.03.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Напиване

 

Вали щастливото небе

Прозрачномълчаливо,

Напива жадното поле

Гальовнопохотливо.

Да прорасте чудат килим

От безподобни билки -

Постелята в която спим -

Със другите бръмчилки.

 

 

Стефан Стефанов

17.03.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Прочети разказ

Човекът е разказ от безсмъртната книга

Живот,

написан с Божествени думи.

Чети го, помни го, обичай го, има защо

и после с любов сподели го.

Стефан Стефанов

17.03.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Всевзривяващи локви

 

 

Във локвите скачат пощурели крака

От студ посинели са всички,

Зъбките тракат, ще има пердах,

Но щастие гони ги лично.

Съвсем са забравили те за света,

Играта за тях е магичност,

Изцапани с радост неспирно крещят –

Каква всевзривяваща пищност!

 

Стефан Стефанов

16.03.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Авторитет

     

Вчера Йоана ми припомни едно мое стихотворение писано преди около 40 години.

Реших да го пренапиша и за моя най-голяма изненада се получи това:

Коя от двете версии Ви харесва повече?

Не признавам никакви авторитети,

Но нямах авторитет да го заявя

И продължавам да го нямам,

Но вече нямам и страх!

 

Стефан Стефанов

Около 1981 г

Габрово

 

А сега би било така:

 

Не признавам никакви авторитети,

Но нямах авторитет за го заявя

И продължавам да го нямам,

Но кой знае защо се заливам от смях!?

 

Стефан Стефанов

16.03.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Оловни крила

 

/по наказание или вдъхновение от музите/

 

Дълго летях из дъждовни води

С оловни крила във простора.

Беше забавно, комично дори,

Но ангели почнаха спора:

 

Дали, и кога? Ще падна в несвяс

И колко ще трае позора?

Уви, не успях да стана „Витяз“

И „мъртвата примка“ не сторих,

 

Но с моите влюбени в безпредела крила,

Летим в свободата бе хора!

 

Стефан Стефанов

15.03.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito