30 декември, 2014

Безспирно върша чудеса



Безспирно върша чудеса
Във детските очи загледан,
Където тича радостта,
А няма ни една победа.

Зеленият уханен рай,
Нали е детствен? Кой го гали?
Прелита падаща звезда
За да изпише „Няма рани”.

Аз ключове безброй даржах,
Но нямаше врати за всички,
Захвърлих ги в безкрайността,
А тя се смя като момичка.

Днес няма нужада да летя.
Дошло е време за почивка.
Завивам се със самота –
Светът във мене се натиска.

Стефан Стефанов

30.12.2014 GBBG

15 декември, 2014

Добрини



Болката подканя ме да стена.
/Скромен съм, не искам да крещя./
Как ухае вред варено жито…
Щура мисъл пръска семена.

Спорна е на майстора ръката.
Пресмехулник хили се щастлив.
Как потта се спуска по снагата.
Апетитът винаги е див.

Бременна е с нанизи земята.
Раждането скоро предстои.
Все по-често хващам се издайно,
Че безгрижно върша добрини.

Стефан Стефанов

15.12.2014 GBBG

24 ноември, 2014

Разговор с Вярата


Щом към Вярата някой посегне,
Тя усмихва се с чиста душа.
 Искаш с мен да си идеш във къщи?
Моля, ето, добре съм дошла!

За какво да говорим из пътя?
Може би, за чудесни неща,
Че назнайвам от малка и мога,
Да преместя дори планина.

То за друго, какво да говорим?
И какво ще зарадва света?
О, за обич, не ща и да споря,
Любовта ми е родна сестра!

Да, така е, семейство прекрасно.
Ний сме три предобри дъщери
И Надеждата - птиче неземно,
На отчаяно рамо стои.

Най-добре е и трите да влезем
Във покоя на твойта душа,
За да може след нас да пристъпи
Този, Който твори в светлина.

Стефан Стефанов

23.11.2014 GBBG

20 ноември, 2014

Клошарите


Клошарите, мойте приятели,
След тежкия ден са в запой.
Четат си „Бардо” и „Мечтатели”
И пийват от спиртния зной.

Усмихват се, пушат си бедствено,
С псувните поставят акцент
И някак по детски естествено,
Заспиват на мокър цимент.

Какво да ги правя? Обичам ги!
Подавам това, онова.
Разменямe фрази. Обличам ги.
В душите им дълго снова.

И там ги намирам, надеждите,
И верите в светлият ден.
И там ги намирам, любовите,
Към всички, дори и към мен!

Стефан Стефанов

20.11.2014 GBBG

18 ноември, 2014

Зиме


Пианото си дрънка нещо в хола.
/Защо е там, не мога да реша!/
А котаракът мой, Авитохола,
Падсмихва се. Какво ли пак греша?

Забавно е по зиме в мойта къща,
Камината неистово бумти,
Дърветата гърмят, искри разпръскват
По липсата на падащи звезди.

Студът навън сковал е всеки порив
На топлина, на влага, на въпрос.
Не мога с него, и не ща да споря,
Дори да искам – той е албинос.

Затуй въргалям се по пода, по дивана,
В леглото се пренасям най-подир…
Напълно съм размазан, и да стана,
Не се налага, аз съм командир.

Ах как тогава мързелува всичко
И мечият живот ми се живей…
Пианото запява, идва сойка
Да излети с поредният повей.

И всичко туй, зощото топлината,
Прегръща ме с горещите ръце
На влюбена жена, която мрака,
Превръща във червено кадифе.

Пианото все тъй си дрънка нещо
И котката ми непокорно спи,
Всред зимата иправям се горещо -
Какви прекрасни, безподобни дни!

Стефан Стефанов

18.11.2014 GBBG

03 ноември, 2014

Като камък във вода


…Като камък във вода,
Хвърлен от дете за радост
И забравен след това…
Стефан Стефанов

30.10.1979 BGGB

20 октомври, 2014

Обезумяла



Обезумяла,
Изпоцапана с любов  -
В съня си сте
Обезумяла,
Изпоцапана с любов  -
В съня си стене!

Стефан Стефанов
20.10.2014 GBBG

11 октомври, 2014

Сладко от смокини



В градината на баба се изхитри
Да се промъкне южна красота.
Как в нощите треперещи и китни,
Съгря до бяло тънката снага?

И избуяла с влагата напролет,
Закичи се с корона от листа,
В която вплете цветове уханни,
Превръщайки ги в сладка негота.

Когато почнах дарът да събирам,
Ръцете ми полепнаха с балсам.
Нескрит разкош, като блага ракия,
Подпали ме като момински срам.

Тогава си припомних сеутата,
Обхващаща домашният ни стан,
Огнището, бурканите, сладката…
И бабината тъй корава длан,

С която сторваше самото чудо,
От сочните презрели плодове
Да сътвори прекрасно царско блюдо,
За нас децата с мръсните ръце.

Стефан Стефанав

10.10.2014 GBBG

10 октомври, 2014

Любовният шинел




Любовният шинел извадих тоихо,
Прилежно сдиплен в тъмния килер.
Разгърнах го, и раните пропиха,
Кръвта ми сетна, с вкус на офицер.

Прегледах го, та аз си го познавам,
С завързани очи го виждам как
Обгръща ме и бурята престава –
Куршумите се крият в хлъзгав мрак

Настана време пак да се прегърнем,
Да скочим пак в окопите, в калта,
За бой да се приготвим, да отвърнем,
Че пак сме двама точно във целта.

Войната не спечелихме предишна
И в тази пак от страх съм вледенен,
Но ти шинел, пази една въздишка
За сетният й изстрел споделен.

Възможно ли е в мрака, щом си легнем,
Със теб шинел, в блиндажа на страстта,
По цяла нощ за нея да си мислим,
Пияни от безумна самота!?

А утре още, в първата ни битка,
Понесени направо към смъртта,
Ще паднем с песен, за да ни запомни,
Взривени от мощта на любовта.

Стефан Стефанов

06.04.2014 GBBG

06 септември, 2014

05 септември, 2014

Хвърчило


Хвърчилото е щастливо до небесата,
Има си приятел –
Нарича се вятър.

Стефан Стефанов

20.08.2014 GBBG

04 септември, 2014

02 септември, 2014

30 август, 2014

Пеперуда играе на плажа


Пеперуда играе на плажа.
Дете засияло я гони,
Цялото в пясък щастлив.

Стефан Стефанов

21.08.2014 GBBG

29 август, 2014

28 август, 2014

27 август, 2014

24 август, 2014

Водна полевка



Малка мишка във стела бетонна
се суши от прибоя вълнисти.

Как пренесе в морето покоя
на гнездото си в степите чисти!?

Стефан Стефанов
23.08.2014 GBBG

07 август, 2014

Пчела


На цвете жълто – карусел безкраен,
Люлей се смело мъхеста пчела.
Крилете й подарък от безкрая,
Душата й на цветни хвърчила.

Пияна от нектара на цветята –
Замаяна от дива красота,
Прелита волно през гори уханни
Дарявайки ни сладка свобода.

Стефан Стефанов

07.08.2014 GBBG

03 август, 2014

На истината цветното хвърчило


На истината цветното хвърчило,
Отвя го вятър с пуканато крило.
Замрежи се небето, стана сиво,
И дъжд поднесе в старото бистро.

Капчуците това си и очакват,
Раздрънкаха се за какво ли не:
Дали водата не е много прясна
И от къде в действителност се взе!?

Светкавиците тъй се понапиха
Изпразвайки душите си до волт,
Че бурята – сърдита странна птица,
Се разгърмя със някакъв си колт.

И само то – ведрото в сушината,
Облизваше пресъхнали уста,
Дори и капка не попадна в него,
А слънцето отново надделя…

Стефан Стефанов

03.08.2014 GBBG

28 юли, 2014

Пеперуда


Прикри се в храстите изящна пеперуда.
На сцената излезе странна гад
На па де дьото му се зави свят.

Стефан Стефанов

27.07.2014 GBBG

27 юли, 2014

Саламандър


Запени се и жегата могъща,
трептяща на остъргания склон.
Преглътна саламандър скръбен стон.

Стефан Стефанов
27.07.2014 GBBG

09 юли, 2014

Тишината


На нищо не научих тишината.
Каквото и да кажа все мълчи.
Замислих се - какви прекрасни дни!

Стефан Стефанов
09.07.2014 GBBG 

01 юли, 2014

ПРЕСТЪПНИ НАМЕРЕНИЯ




Престъпници със маски на хиени,
Нападнаха кварталното школо.
Отмъкнаха познатите проблеми,
Откраднаха дори едно писмо.

Във него бе написано с мастило,
Че трябва да се грижим за реда,
Просветата, за бъдещето мило
И подчертанополет на духа!

Какъв майтап, какъв купон настана,
Щом плячката започна да дели,
Хиената, със прякор алабаша,
Прилегнал му от миналите дни.

Не бе бюджет, не бяха точки щедри,
Учебни планове, дори мечти,
Посипани отвред с отчети ведри,
Гарнирани с бананови кори.

Настана крясък, хилене безкрайно,
Присъщо на хиенското сърце,
А чудото на знането омайно
Изчезна, скри се, стана без лице!

Стефан Стефанов

01.07.2014 GBBG

12 юни, 2014

Дивчина


Не смеялась дивчина,
Она радовала свет.
У нея вся улыбка
Больше ярче рассвет.

Так брусничные листья
Трепетали над ней,
Что мои грустные мысли
Закричали воспей.

Молодые ребята
Не бросайтесь туда,
Эта дивная рябина
Заслужила меня.

Босиком она ходит
По душе, по моей,
Потихоньку сгибаясь
Приручая и змей.

Стефан Стефанов

02.06.2014 GBBG

10 юни, 2014

Роса


Прeскръбната роса,
по дивата лоза -
погали слънчев вятър.

Стефан Стефанов
10.06.2014 GBBG 

29 май, 2014

Последната невинност

Последната невинност се отрони.
Детето ми простена наранено.
Очите му изгарят ми сърцето.

Стефан Стефанов

29.05.2014 GBBG

28 май, 2014

Скалният орел


Без замах излетя
Скалният орел.
Плъзна се по ръба
Скрит на тишината.
В терменото небе,
Обвило планината,
Няма път, няма скръб,
Има само вятър.
Той лети с часове.
Той е този вятър.
Но въпросът „Къде?”
Съсипа тишината.

Стефан Стефанов

28.05.2914 GBBG