Разговор с Вярата

Щом към Вярата някой посегне,

Тя усмихва се с чиста душа.
-  Искаш с мен да си идеш във къщи?

Моля, ето, добре съм дошла!

За какво да говорим из пътя?

Може би, за чудесни неща,

Че назнайвам от малка и мога,

Да преместя дори планина.

То за друго, какво да говорим?

И какво ще зарадва света?

О, за обич, не ща и да споря,

Любовта ми е родна сестра!

Да, така е, семейство прекрасно.

Ний сме три предобри дъщери

И Надеждата - птиче неземно,

На отчаяно рамо стои.

Най-добре е и трите да влезем

Във покоя на твойта душа,

За да може след нас да пристъпи

Този, Който твори в светлина.

Стефан Стефанов

23.11.2014 GBBG