Слана

 

Гали сланата –

Погали, зверски скали

И нежни треви.

 

Стефан Стефанов

27.11.2020 Чавей

Изгърбена съдба

 

Гърбав е старият мост.

Гърбав от тежки товари.

Рони се прежен разкош.

Ронят се спомени стари.

 

Долу реката мълчи,

А беше буйна и страстна,

Фучеше през пролетни дни,

Млада вода - най-опасна.

 

Гърбав е старецът, крив

И вече почти се предава.

Не ходят по него мечти -

Призрак на минала слава.

 

Стефан Стефанов

27.11.2020 Чавей

Презрели устни

 

Презрели устни лягат в тишината

На топлия, безмълвен, влажен рай,

Извличайки до болка от душата

Любовната наслада до безкрай.

 

Презрени устни, вашата отрада

Предлагате на всеки ипостас,

Дарете ми поне една награда –

Докосване безпаметно от вас!

 

Стефан Стефанов

25.11.2020 Чавей

Ледена душа

Измръзват нощите – помръзват

И чупят се с кристален вик.

Трошат се фибрите им тънки,

Ковани в нулевия миг.

 

Студът напредва безпощадно…

Изпива топлото море.

Превзема време и пространство.

Гради сковани светове.

 

Прегръщам този студ след есен

И не за да го разтопя,

А да се слея с честотата

На ледената му душа.

 

Стефан Стефанов

25.11.2020 Чавей

Пиеро

Опитвам се да го побутна

По стръмното на радостните дни,

Но Пиеро е непреклонно скръбен

По някаква си фльорца Коломби.

 

Стефан Стефанов

22.11.2020 Чавей

Трън

Да споделим богатата трапеза

На този сладко цъфнал трън

И пием до забрава от петмеза -

Пчели да бъдем, па макар на сън.

 

Стефан Стефанов

21.11.2020 Чавей

Помръзляк

Помръзлякът из двора се разскача,

Скова набързо сребърен лампаз,

Овърза всичко с чудното повясмо

И ето ти - с око невиждан мраз!

 

Стефан Стефанов

21.11.2020 Чавей

Погали самотата

 

Опитах да погаля самотата,

Но тя не го прие съвсем добре.

Не искаше прекрасното момиче

Да раздели богатството на две.

 

Не и се сърдя, даже я разбирам,

Не можеш да делиш сърце на две…

Но с толкова красива поетичност

Със сигурност бих писал по-добре.

 

Затуй вървя след нея неотклонно

И уж случайно срещам всеки ден

Очите ѝ в безкрайната далечност

С едничка мисъл тя да види мен.

 

Стефан Стефанов

2011.2020 Чавей

Почти сълза

 

Зимно слънце 

Иван Христов - Грога

Преболедувалото слънце се показа

На портата на страстния ми ден.

Просветна плахо, после се изкашля,

А погледът му есенно-смутен.

 

Поканих го и май, че чух въздишка

До печката ми пламнала се сви,

Бе слабичко като дете със книжка,

Изгубено всред девствени гори.

 

Говорихме и пихме чай до пладне…

Лъчите му излъчваха тъга -

Безкраен бе декември безпощадни,

А слънцето проля почти сълза.

 

Стефан Стефанов

15.11.2020 Чавей

Отровни

 

Той сложи кошницата с прясно набраните гъби пред нея.

-             - Отровни! – каза тя, дори без да ги погледне.

Явно този път бе решила не да го трови, а да го умори от глад.

 

Стефан Стефанов

14.11.2020 Чавей

Любовта

 

Любовта не може да бъде променена, повредена, наранена, унижена…

Никога и по никой начин не може да бъде унищожена.

Стефан Стефанов

11.11.2020 Чавей

Мокри мечти

Мокрите мечти на небето

Вдъхновиха хиляда цветя.

В килим се превърна полето,

Но после пресъхна, изтля.

 

Стефан Стефанов

10.11.2020 Чавей

Увъглени строфи

 

Увъглена сълза

Млечнобяла мъгла

 

Многоплодна река

Завъртяна вода

 

Уморена ръка

Спотаена следа

 

Изстудена звезда

Немислима жена

 

Прималяла пола

Отлетяла мечта

 

Избеляла дъга

Безпогрешна съдба

 

Стефан Стефанов

10.11.2020 Чавей

Нощ

 

 

Винаги мога да вдигна

Главата нагоре и там

В уж безпределната пустош

Да зърна парченца от плам.

 

Стефан Стефанов

06.11.2020 Чавей

Стихове за Теб

 

За Тебе, аз написах толкоз,

Любовни и красиви стихове,

Препълнени със радост и възторзи,

Лишени от лъжи и страхове.

 

Преливащи от сълзи и възхвала,

Предвкусващи разкошен плододат,

Представящи незримата държава

На Твоята, неземна благодат.

 

Води ръката ми, води сърцето,

Води душата ми до плодните води,

Облей ме целият, дари небето…

Вървя след Теб, Ти само ме води!

 

Стефан Стефанов

04.11.2020 Габрово

Врата

 Врата - най-безумното човешко изобретение.

Стефан Стефанов

03.11.2020 Чавей

Понякога

Понякога съм просто гениален.

Понякога, не винаги - отвъд...

Където няма думата фатален,

А мека и любовна, топла гръд.

Стефан Стефанов

01.11.2020 Чавей