17 декември, 2012

КОРИДА




                Имаше такъв период, през който, кой знае защо, пусках телевизора и гледах корида след корида.
      Да знам, така е, това е отвратително забавление за безумни идиоти, завършващо със смърт. Знам целия сценарий и защо все още съществува, та аз съм жрец, веге и там каквото се сещате още, но въпреки това, като че ли някой ме караше да продължавам да гледам.
                Добре, така да бъде. Реших да наблюдавам отстрани, още повече, че знам как протичат тези процеси при мен.
                И така корида след корида представлинието се повтаряше до най-малките подробности, не само безсмислено жестоко, но и противно досадно.
                Докато на арената не излезе ТОЙ - млад бик в силата си. Изправи гордо глава, спря се спокойно и загледа публиката с нескрито любопитство. Всички опити от страна на организаторите на зрелището да го подлъжат или да го принудят да се включи в безумната им игра останаха напразни. Той просто се преместваше малко встрани от досадниците и отново с гордо вдигната глава, и самочувствие на знаещо ценността си духовно същество, изследваше насъбралите се.
                След като освиркванията от трибуните достигнаха определени децибели, организаторите бяха принудени да изведат непокорния и да го заменят с друг по-сговорчив бик.
                В същия момент престанах да гледам корида. Моята вече се бе състояла.
                Невероятно как едно безсловесно същество поставено в такава екстремна ситуация и напълно враждебна обстановка се справи с това изпитание, използвайки двата принципа на противодействие, с които Ганди освободи Индия от колониалния гнет на англичаните. Ненасилието и неучастието бяха оръжията, с които бикът удържа блестяща победа на духа над безумието.
                По-сетне научих, че имало и други такива бикове в историята на коридата, които с поведението си отказвали от занаята дори именити матадори.
Благодаря Ти Господи, Ти си дивно велик!
Стефан Стефанов
17.12.2012 GBBG

07 октомври, 2012


Равни в Любовта
/От поредицата „Слова за Любовта” на о. Стефан/

„...та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях.” /Йоан 17:26/

Не каква да е любов, а Божествената Любов, в нас да бъде. Това иска Христос от Отца си за нас! Нищо по-несъвършено от Божествената Любов. За нищо друго по-малоценно Той не проси. За нас човеците, Той иска същата Любов, с която самият Той е възлюбен. Нищо друго не проси и на нищо друго не е съгласен. С този акт на любов Той тутакси ни изравнява със себе си и ни прави богочовеци – равни Нему в Любовта!
Слава Тебе Господи, слава Тебе!
О. Стефан
07.10.2012 GBBG

06 октомври, 2012



ПАРЧЕНЦА ЛЮБОВ

/От поредицата „Слова за Любовта” на о. Стефан/

"Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно" (Йоан. 17:21).

         Влезте в двореца Пети пале в Париж и се насладете на прекрасната порцеланова ваза, цялата обсипана с пищни цветя и фини венчилки и когато очите и сърцето ви се преизпълнят от красота и съвършенство, грабнете вазата и я разбийте, в също тъй прекрасната мозайка на пода.
         Какво ще се случи? В мига на удара ще изчезне заветното съвършенство, а целият под ще бъде покрит с безброй нащърбени, безредно разпръснати, безполезни, и никому ненужни парчета порцелан. Дори внимателно да се вгледате в някое от тях, то ще забележите само: надран гланц, нищо не говорещи ви краски или части от непонятни фигури.
         Само събрани заедно в неделимо единство, тези парченца могат да достигнат до съвършенството наречено красота.
         Тъй и ние човеците, като едни счупени и пръснати парченца Любов, по отделно нямаме никаква стойност,  когато се единим с Този всесъвършен сасъд на Любовта, наречен Бог, придобиваме Неговото вечно блаженство!
О. Стефан
06.10.2012 GBBG

29 август, 2012

За Вярата и Надеждата


Някои хора нямат Вяра,
затова нямат и Надежда!
Четиригодишният Гавриил

Подочул и право написал: О. Стефан

07 август, 2012

Япония


Днес в разгара на августовските безмилостни жеги, две япончета, братче и сестриче в предучилищна възраст, неотразимо привлечени от прозрачната свежест на планинската вода, събуха джапанките си и смело нагазиха в ледените води на река Потока, минаваща през AЕК „Етър”. Тяхното геройство бе като отдавна чакан сигнал за всички други деца, преплитащи крака по нажежения калдъръм в етнографския комплекс. Първо ги последва момче перничанче, а веднага след него във водата нагазиха и две миниатюрни английски лейди. След тях в това приключение, което входният билет не покриваше, се включиха още и още деца. Настана невъобразим шум от многоезична реч, радостни крясъци и безспирно цапотене. И докато всички деца, както им прилича, се забавляваха, като газеха, падаха, пръскаха се с вода и хвърляха камъни, то той, единствен Японецът, без да губи време дори да си запретне ръкавите, се зае да построи брод от камъни, свързващ двата бряга. Може би заради това и Япония е...
Снефан Стефанов
06.08.2012 GBBG

06 юли, 2012

КАКТО БОГ НА МЕН, ТЪЙ И АЗ НА ТЕБ


КАКТО БОГ НА МЕН, ТЪЙ И АЗ НА ТЕБ

         По онова време този невероятен габровец, който всички знаели като бай Пенчо Семов, бил наистина несметно богат. Приравнени към днешния ден, тогавашните му милиард и половина златни лева са  направо неизброими. Знаели хората за богатството му, но знаели също и за човещината му. В трудни моменти, току някой ще похлопа на неговата порта.
        -Тъй и тъй бай Пенчо, трябва ми помощ за това и това.
        -Колко ти трябват братко? - питал той и после отброявал сумата.
       - Няма да мога в скоро време да ти върна всичките пари – пояснявал човекът и тогава всеки, който отивал при него за помощ, чувал тези думи:
       - Както Бог на мен, тъй и аз на теб! С други думи: „Всичко е в Божиите ръце”.
С това разговорът приключвал и бай Пенчо Семов, съвсем по християнски, забравял за дълга на човека към него. Мнозина така и не успявали да му върнат отпуснатите им пари, но той никога не ги подсещал да го сторят, не ги подканял, нито ги давал на съд. Защото не се ръководел от човешката максимата: „Каквото ти на мене, такова и аз на теб”, а от божествената такава: „Както Бог на мен, тъй и аз на теб!”
О. Стефан
06.07.2012 GBBG

13 май, 2012

КЪМ СТОЛИЦАТА И СВЕТА


КЪМ СТОЛИЦАТА И СВЕТА
О, да, има столици на велики империи като: Рим, Виена, Санкт Петербург, чието излъчване е в спектъра на грандиозността и внушителността. Има и световни столици на изкуството и културата като: Атина, Фиренце и Париж, които блестят с антично съвършенство, неповторимо сфумато и дръзка разкрепостеност. Има и съвсем обикновени провинциални столици на провинциални държавици като: ..., които светят само с фенерите си. Но аз съм жител на единствената в поднебесната столица, която сияе с непостижимо сияние - ?.
            Група хора, наречени учени, са се обединили около идеята, че единственото, с което се отличаваме от другите живи същества е чувството ни за хумор. Всичко друго може да се намери под една или друга форма, в една или друга степен в света различен от нашия: има овце, които могат да смятат, кучета, които разбират смисъла на всичките думи изречени от стопаните им, пеещи китове, разговарящи делфини, безчислен брои мравки гениални архитекти и т.н. , но никъде не се е намерил кон, който да разкаже виц за каубои и индианци, нито мишка, която с чувство на заслужено превъзходство да осмее домашната котка, още по-малко вероятно е да срещнете охлюв баснописец.
            Радвайте се съграждани от Габрово, радвайте се със законна радост, защото нашият град е световната столица на хумора и шегата, а ние сме гражданите най-високо седящи в тази столична йерархия, което означава, че сме най-близко стоящи до нашия Създател!

Стефан Стефанов
07.05.2012

25 април, 2012

Бог и любовта


БОГ И ЛЮБОВТА

Защо да сме лоши,
защо да сме зли,
когато дълбоко в сърцата ни
доброто цари?

Защо да крадем
и обиди да сипем,
от завист приятелите си
ние да „щипем”?

Когато можем да помогнем
на приятеля наш
да се измъкне
от греховете завчас?

Да бъдем добри,
да бъдем славни
и да не забравяме,
че пред Господ всички сме равни!

Александра Палагачева от 3 „б” клас

20 април, 2012

МОКША



-Какво да сторя за да придобия Мокша /освобождение/?
-Нищо, само си спомни.
Тъй както капката роса е единосъщна с океана, така и индивидуалната душа е единосъщна с универсалната – Атман е единосъщен с Брахман. Истинската природа на капката роса е H2O такава е природата и на океана. Докато блести на слънчевата светлина и пречупва лъчите й през призмата на своята ограниченост, тя може да се мисли за уникална, различна или строго индивидуална. Но когато тази малка капчица роса, след  дълги перипетии стигне до океана и се слее с него, в нея не настъпват никакви промени, защото природите им са единосъщни. В този момент тя, капката, се освобождава от заблудата, че има самостоятелно битие. Тъй и ти, когато се единиш с Абсолюта ще се освободиш от заблудата наречена его, която заблуда те прави роб на невежеството.
-И тъй, скъпа капчице роса, само си спомни океана...
Swami Siva
20.04.2012

16 април, 2012

ДУМИ


Думи
Ако на едно място съберем всички книги посветени на Християнството, ще се образуна неимоверно голяма планина от хартия. Ако от милионите думи, които образуват тази планина извадим само една единствена дума, от нея няма да остане абсолятно нищо. Не, тази толкова важна дума не е Бог, нито Христос, тази дума е Любов. Без нея - Любовта, всички други думи губят смисъла си!
О. Стефан
15.04.2012 GBBG

12 април, 2012

Свети апостол и евангелист Йоан Богослов

Свети апостол и евангелист Йоан Богослов
Последната книга от Новия Завет е Апокалипсис или Откровението на св. ап. и ев. Йоан Богослов. Тази книга е написана от любимият ученик на Христа, този, който е: ”...ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му ...” /Йоан 21:20/. Тя е написана от него по вдъхновение от Духа Святаго, като завършек на Библията, и като такава, би трябвало да бъде своебразен апотеоз и несъмнено овенчание на Книгата на книгите.
Да, това е така, но много живялият и много видялият любим ученик на Христос, този който на тайната вечеря бил положил глава на гърдите Христови, там където биело божественото сърце, този на когото, от кръста, Христос предава майка си казвайки: „А Иисус, като видя майка Си и стоящият там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето сина ти! После казва на ученика: ето майка ти!” /Йоан 19:26,27/, точно той в старините си след дълги години на проповед , започнал да повтаря само едно изречение:
-Деца, обичайте се един други!
На въпроса :
-Учителю, защо ни повтаряш това така често?
Той отговорил:
- Това е заповед на Господа. Тя едничка ще ви замени всички други!
О. Стефан
12.04.2012 GBBG

11 април, 2012

Най-великата Божия заповед!


Най-великата Божия заповед!
„Не прелюбодействай.” /Изход . 20:14/
За да се уверим във вярността на твърдението, че тази е най-великата Божия заповед, ще трябва да разкрием нейният истински смисъл, а той се разкрива тогава, когато я разделим на съставните й части и я преведем на разбираем език, а именно:
Не пре-любо-действай!
Което ще рече:
Не прави нещо през любовта! Не прескачай любовта! Не прави нищо без любовта! Няма значение какво! Не дишай без любов, не пий вода без любов, не живей с някого без любов, не гледай телевизия без любов, не карай колело без любов... в края на краищата не живей без любов. Защо!?  Защото „Бог е любов” /1Йоан. 4:8/! Когато правим и най-дребният жест с любов, то ние го правим с Бога, когато правим и най-грандиозното действие без любов, то тогава го правим без Бога. Какъв е смисълът от действие, дума или мисъл без любов – никакъв. Единствената реалност е любовта. Ние живеем в нея. ние сме родени от нея, съдбата ни е да се слеем с нея. Поради тази причина всичко, което помислим, кажем и извършим без любов е абсолютно безсмислено, понеже извън любовта т.е. извън Бога няма никакъв смисъл!
о. Стефан
11.04.2012GBBG

29 март, 2012

ТРОЙНА ФОРМУЛА ЗА СПАСЕНИЕ

ТРОЙНА ФОРМУЛА ЗА СПАСЕНИЕ
Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
„И ето един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен? А Той му каза: в Закона що е написано? как четеш? Той оговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си”. Иисус му казва: права отговори, тъй постъпвай и ще бъдеш жив.”
/Лук.10:25-28/
Когато подредим деня и живота си според тези три изисквания се получава следното.
Осем часа служение с любов на Бога т.е. молитва.
Осем часа служение с любов на ближните т.е. грижа и помощ за хората.
И осем часа служение с любов на себе си т.е. себеусъвършенстване и убогоподобяване.
На някой това може да се стори невъзможна подредба и прекалено искане, но не и на иноците от Света гора отдавна възприели точно тези изисквания за наследяване на живот вечен и спазващи ги вече 1100 години.
Ето и тяхната интерпретация на тройната спасителна формула:
Осем часа обществена молитва под формата на богослужение.
Осем часа помощ за другите под формата на послушание.
И осем часа самоусъвършенстване според степента на духовното развитие и личното предпочетание: молитва, съзерцание, четене и писане на християнски произведения, аскеза, обети, неафиширани подвизи и мн. др.
Защо и ти да не се опиташ да поживееш поне известно време според тази спасителна формула, прилагайки я пречупена през твоето разбиране и възможности да водиш духовен живот? Защо и ти да не станеш практикуващ християнин, а не такъв само на книга?
Уверявам те скъпи духовни търсачо, изживяването и неописуемо!
Бог да те обдари с духовни сили и чисто дръзновение!
О. Стефан
29.03.2012. GBBG

22 март, 2012

23 февруари, 2012

Нова книга



Тези дни излезе от печат книгата „Храм Свети Йоан Предтеча - Балани“ под съставителството на бившия предстоятел на храма протойерей Стефан Стефанов. Книгата е от трийсетина страници, но с богата, цветна илюстрация, издадена от ЕКС-ПРЕС ООД - Габрово.
Историята на храма носи посмещение на починалия в началото на месец януари габровски журналист, писател и краевед Петър Проданов, когото отец Стефан нарича един истински „Златен габровец“.
Книгата е построена в няколко раздела: СЪСТАВ НА ЕНОРИЯТА, ПОМИНЪК, НАСЕЛЕНИЕ, СТРОЕЖ, СТРОИТЕЛИ И ЦЪРКОВНИ ПРЕДСТОЯТЕЛИ; ОСВЕЩАВАНЕ И СВЕЩЕНИЦИ, СЛУЖИЛИ В ХРАМА; ЦЪРКОВНИ НАСТОЯТЕЛИ; ЦЪРКОВНИ ПЕВЦИ; ЗОГРАФИ, ИКОНИ И ИКОНОСТАС; ИМОТИ; РЕМОНТ; ИНТЕРЕСНИ СЪБИТИЯ.
Предлагаме на читателите част от историята.
Бояна Пенчева
Преди построяването на храма е имало църковище, в местността Кръста или Кръстовище. Съборът е бил на „Свети Дух” и ред по ред определени хора, наречени „васии”, са давали агне за курбан. Една година, когато народът се събрал на сбор, от гората излезли 6-8 въоръжени хайдуци, облечени в турски и български дрехи, и нападнали множеството. Всички се разбягали, за да се спасяват, а когато по-късно се върнали, видели, че казаните с курбана са преобърнати. Явно това се е сметнало за оскверняване на мястото и черковището било преместено на ново място - Ключът на югоизток от Баланите.
Това не е изненадващо, защото се знае, че около 80 хайдуци са бродили из горите около 40 години. Селото е било изгаряно два пъти. Вторият със сигурност от турци.
След освобождението населението се е черкувало в църквата в с. Нова махала. Това е била и причината по-будните хора да се съберат и да решат да построят свой собствен храм, мястото за който било подарено от Иван Попов.
Църквата „Свети Йоан Предтеча” е построена в годините 1895-1897 от братциговски, пещерски и тревненски майстори, като местният Христо Няголов им помагал и се учил от тях.
Помощ при строежа е оказало цялото население.
Предстоятели за построяване на църквата са били: Иван Колев, Иван С. Башев и Венко Колев Гайдаров от Тодоровци. По времето на кметуването си васията Иван Башев скрива беглика на цялото село, като заявява на турците, че е откраднат. Това негово твърдение не минава пред турските власти и те веднага го арестуват и пращат в Търново. Турският конак в Баланите е бил насред село. Започват разпити и мъчения. Иван е бил провесен с главата надолу и за малко да го обесят наистина, но му се разминава. Бива пуснат и се прибира на село. Твърди се, че укритите пари били един ботуш злато, което много напомня на ботуша със злато, даден от чорбаджи Петър Кънчев на турците, за да откупи Трявна от опожаряване и разграбване след Априлското въстание. Именно с тези пари и други волни дарения е построен и храмът.
Камъните са вадени от кариера, наречена „Дончовата стена”, североизточно от с. Балани.
Външно царквата е построена със зидария от дялани камъни с хоросан. Стрехите са от бигор, а покривът е покрит с каменни плочи, които са подменени с цигли през 1970 г. Основите на храмовата сграда са обградени с плочи с бетонна замазка.
Храмът е двускатна базилика с една абсидна конха и камбанария на западната фасада. Прозорците са с метални решетки. Дълъг е 20 м, широк 8 м и е висок 12 м. Камбанарията е около 15 м. Вътре има колони и малък емпорий.