29 ноември, 2018

Пустош





Замръзналата безподобна пустош
Прикрива вещо парещи следи.
Децата ѝ, родени в ледни доби,
Нехаят за отминали беди.

Виелици, мъгли, и снегопади
За тях са като лунапарк блестящ,
Наслада и почивка за душата,
Бюфет безплатен, фойерверк искрящ.

На север още времето е диво
И девствена е бялата душа.
Заравям се в снега и черпя сили,
А пустошта подканя ме: Ела…

Стефан Стефанов
29.11.2018 ГББГ

28 ноември, 2018

Наниз



Снегът вали и
Нижат елите с игли
Снежинки бели.

Стефан Стефанов
25.07.2018 ГББГ

24 ноември, 2018

Прегърнат вятър





Невидим вятър ме прегръща
И роши моята коса.
Каква стихия всемогъща
Изпращат сини небеса.

Понасям се, летя със него,
Крилата ми гребат със страст
Опияняващата сила
Наречена от някой власт.

Невидим си, но си със мене
Гръмовна буря, ярък звън,
Сърце, което тихо стене
Молитва казана на сън.

Стефан Стефанов
24.11.2018 ГББГ

15 ноември, 2018

Ледени цветя



В ледени цветя сълзите се превръщат
Капчици тъга студът със дъх прегръщат

Невиждащи очи мъката преглъщат
Белите следи с надежда се извръщат

С усмивка на дете радостта се връща
Готова за игра във топла пълна къща

Стефан Стефанов
15.11.2018 БГГБ

13 ноември, 2018

Иван чай



Роден в алтайските предели
На чистота и красота,
Израсъл в диви вододели,
Играл си с капчици роса.

За да достигне висините
На дъхав мед и вкусен сок,
Преплели се във дълбините
На билковият му изток.

Пред нас е той, уханен, бляскав,
Мистични сили придобил.
По нрав е благ и много ласкав,
И всекиго би ободрил.

Вдигни стакан и пий от него
На таз трева отдай ти дан,
Безценен е и е единствен
Със руско име Чай Иван.

Стефан Стефанов
13.11.2018 ГББГ


12 ноември, 2018

СПОМЕН




Събуждам спомените нежно –
Плашливи са като деца,
Заспали сякаш безметежно,
Но със треперещи сърца.

Извиквам ги току по име
И галя ги като с ръка,
А те ме греят даже зиме
В самотната ми белота.

Прииждат с токчета и шапки,
Поляти с шеметен парфюм
По-вкусни от каноли сладки
И по-опасни от куршум.

Но те са мои и не спират
Да ме занасят цяла нощ,
Дори към утрото напират
С престорен шепот, че съм лош.

Какъв разкош, да имаш спомен,
Който те буди във зори
И уж е гол, но не и скромен…
О, скъпа, просто ме дари!

Стефан Стефанов
12.11.2018 ГББГ