Сенокос

 

Слънцето пече на изпепеляваща поразия, липата ухае до дъното на дробовете, пчелите бръмчат в някакъв техен спирален лад, тревата се поклаща в синхрон с поривите на вятъра, придържайки се към музикалните танцувални форми на Пиацола – време за коситба.

Изкарвам италианският си трактор от бокса, впрягам постоянно усмихнатата си до зъби палцова косачка и започвам. Времеви разкош, всичко върви по-добре и от семеен филм с рендосан сценарий – докато не стигам до последните стотина квадратни метра, уж, поизсъхнала трева. И се започна: тракторът, който иначе бодро бръмчеше, биде възпрян, косачката заклини и настана объркваща за мен тишина. Нищо, случва се, може би пилотска грешка? Чистя тревата, рестартирам и пак след метър всички възможни системи излизат от строя. Отново чистене, преглеждане, проверяване, палене и тръгване. Ефект никакъв. Не се премествам ни на йота. И така няколко пъти, след като се освестя от непланираните припадъци.

Слънцето усили лъчението си, явно решило и то активно да поучаства в ливадната забава. През това време италианецът дава всичко от себе си, но все пак не е Ламборгини и кончетата му са вече на изхода. Косачката е раззинала паст, от която стърчат няколко реда триъгълни зъби, като на акула, и се опитва да захапе и разкъса всичко, което и попадне на пътя, но…Водните ми ресурси видимо се изпаряват и приближават до екзистенцминимума за последния половин час зверско напрягане. С последни сили се просвам в тревата и питам:

-Е, добре де, какво!?

Тревата приятелски ме шибна през лицето.

-Не виждаш ли тези малките, червените?

-Виждам, диви ягоди.

-Точно така, докато не ги обереш и изядеш всичките, няма напред.

Нямам и капка сила да споря. Чинно започвам да лазя из тревата и да поглъщам с все по осъзната наслада божествените природни дарове. Не усетих кога съм опасал магичният участък.

-Ами сега?

-Давай! – усмихна се тревата.

Само за пет минути окосих това, което преди ме доведе няколко пъти до умопомрачение.

След последният откос, спрях трактора и се поклоних, уж оправях нещо по едно от жилата.

Какъв прекрасен сенокос! Каква върховна, дива, ягодова наслада!

 

Стефан Стефанов

30.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Гора

 

Гората ме обгражда постепенно.

Превзема ме – въобще не е въпрос:

Да ме притисне с войните си снажни,

Застанали около мен на пост

И да погълне къщата ми странна

Във джунглата на свойта древна мощ.

Предавам се, не искам да воювам,

Прегръдка искам от зелен разкош

И радостен до сълзи за заспивам

Във пазвата на товойта свята нощ!

 

Стефан Стефанов

23.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Избраните

 

 

Горят свещите

Пламтят очите

Радват се нищите

Пеят душите

Хвалят устните

Молят се верните

Звънят камбаните

Идват избраните

 

Стефан Стефанов

22.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Всепобеждаващата

 

Война, наречена Любов

В света се разиграва,

Шества с безпределна мощ

И в твоята държава.

 

Не жали свои – врагове

За никого пощада,

На падналите в тази бран

Сама им е награда!

 

Включи се в битката и ти,

Не чакай до премала,

Бъди войник на любовта –

Каква върховна хвала!

 

Стефан Стефанов

21.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Криеница

Той за пръв път виждаше човек, който да се страхува толкова много от любовта.

Както физическото тяло се нуждае от: въздух, вода и храна за да живее и да бъде щастливо, така и душата се нуждае от любов за да живее и да бъде щастлива, защото тя, любовта е нейната истинска същност.

Но, когато той ѝ поднесе на тепсия безусловната си любов, тя умря от страх, избяга и се скри в миша дупка. Това разбира се бе доста забавно, но и по човешки малко тъжно, защото никой до сега не е печелил битка с любовта, още по-малко войната с нея, а за криене въобще да не говорим. Рано или късно, всеки бива намерен от любовта и безпощадно разкъсан от нея.

Тя обаче продължи да бяга и да се крие, може би защото имаше дълги–предълги крака и не знаеше какво друго да прави с тях?

Може би!

 

Стефан Стефанов

19.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Относно приучването

 

Той си я хареса и веднага започна да я приучва към себе си.

Вадеше от бездънната торба с фокуси все нови и нови илюзии, и когато реши, че вече напълно я е приучил към себе си… Тя се усети и веднага пусна в ход противоположна програма, с която се опита да го отучи от себе си. В началото програмата вървеше седмица за седмица, после през две, през месец и когато стигна до три месеца той, бе окончателно отучен от нея.

Това ѝ хареса, тя беше щастлива – той също!

 

Стефан Стефанов

17.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Промяната

Бягай далеч от промяната братко!

Бягай далеч не заспивай, не стой!

Ах, как е изписала веждите сладко…

Тръгнеш ли с нея – няма покой!

 

Стефан Стефанов

15.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Безценна

Безценна, безподобна и красива,

Препълнена с върховна благодат,

Дарена ти от Бога милостиво,

Душата ти не е от този свят!

 

Стефан Стефанов

15.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Забрава

 

Забравих коя е мойта любима.

Забравих дъхът ѝ. Забравих вкусът ѝ.

Забравих коприната в кожата скрита.

Забравих горещата взривяваща нежност.

Всичко забравих. Ела безметежност!

 

Стефан Стефанов

14.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Неизбежно

 

Незаспиваща молитва,

Бдение всенощно страстно,

Пост над строгите повели,

Пение почти безгласно,

Нестежание до голо,

Послушание безбрежно,

Отрицание от себе,

Святост, святост – неизбежно!

 

Стефан Стефанов

14.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Възможно ли е

 

 

Все повече и повече щастлива:

Възможно ли е?!: питам се със страх.

А то в очите има перспектива

И точка на насищане със прах.

 

Стефан Стефанов

11.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Лисица

 

 

Лисица ме пресрещна всред гората,

Бе превъзходно, диво същество,

Погледна ме без страх, но и без вяра,

Не каза нищо, нямаше защо!

 

Стефан Стефанов

11.06.2021 ГББГ

L'appartamento al sol levante

До късна доба

 

 

До късна доба пази тишината

Спокойната безкрайна нощ,

Но трясна гръм, разплака се гората,

Останаха дърветата без сън.

 

Стефан Стефанов

11.06.2021 ГББГ

L'appartamento al sol levante

Юродиви во Христа

Юродиви во Христа кажете:

Как се жертва пламенно сърце?

Как животът се превръща в пепел?

Как отрича се до край? Защо?

Юродиви во Христа простете,

Иска ми се да съм точно като вас

В очите ми да има синьо цвете,

В душата ми безкрайно мъжество.

Юродиви во Христа сторете,

Малко място в вашия събор.

Чувствам, че превзема ме и ето,

Целият съм дивно тържество…

 

Стефан Стефанов

10.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Наслада

 

Препълнен с чувства,

Но без страсти,

Като преливащо море

В блаженство потопен изцяло,

Наслада дишаш от дете.

 

Стефан Стефанов

09.06.2021 

Sul sentiero del sole innamorato

Степени на пренасяне

Настоящата история ми бе разказана от главната героиня и това е достатъчно основание да приема нейната неподправена истинност.

Ето я и нея:

Като мома за либене се залюбих с един ерген от съседното село. 

По Балкана е трудно поселищата да се нарекат села, защото се състоят от няколко къщи и по-скоро приличат на колиби, но да се придържаме към оригинала.

Между двете села тече спокоен поток или малка, но буйна рекичка, в зависимост от сезона и дъждовете. Тя може да се прецапа на две-на три с боси крака, или да се премине по нарочно поставени камъни, но моят левент не даваше и дума да се изрече за това да си мокря краката – грабваше ме на ръце и ме пренасяше през реката като перце. За една година, докато му пристана, голямо пренасяни падна насам-натам.

После дигнахме сватба и тогава бе последното пренасяне на ръце, придружено от викове, врекове и смехове от страна на всичко разбиращите сватбари.

По-сетне, когато исках да отида на гости при мама, мъжът ми вече ме превеждаше по камъните през реката хванал ме за ръка.

Мина-не мина, изтърколи се една година и аз пак поисках да отида на гости при мама:

Ами върви – каза той!

 

Стефан Стефанов

06.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Най-прекрасната

 

Красива, прекрасна, блажена,

Препълнена с благост и мощ…

Дивна, безсмъртна, безценна,

Безплътна до краен разкош…

Всеопрощаваща, нежна

И вечна до сетния час,

Но превъзходното в нея –

Любовна към всичко без страст!

 

Стефан Стефанов

06.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Всред бурята

 

Полека се събират небесата.

Престоренонебрежно си пълзят.

Прогонват слънцето, чернее вятър...

Къде са тръгнали? Защо не спят?

 

Завземат вече всичките посоки.

Просторите изпълнени са с тях.

Предели нямат техните въпроси.

Говорят си, но аз не чувам смях.

 

Най-после са готови и се почва,

Спектакълът, гръмовно възвестен.

Не, няма да отстъпя, аз съм порив,

Всред бурята върховна възхитен!

 

Стефан Стефанов

04.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Любовна градина

 

 

Във мойта любовна градина

Поникна безименно цвете.

Навярно дошло от чужбина

Със буря наречена Вече.

Изпъна снага и разпери,

Листата си ласкаво чисти.

Изправи глава и разтвори,

Венец от фрактали лъчисти.

Омаян го гледам – прониква,

Дъхът му, във мойте покои.

Парфюмът му диря оставя,

Ликът му рисува вселени.

Във мойта сърдечна градина

Вълшебство се сторва потайно,

Предавам се - става гранично…

Ела и разгледай, но тайно!

 

Стефан Стефанов

02.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito