Сенокос

 

Слънцето пече на изпепеляваща поразия, липата ухае до дъното на дробовете, пчелите бръмчат в някакъв техен спирален лад, тревата се поклаща в синхрон с поривите на вятъра, придържайки се към музикалните танцувални форми на Пиацола – време за коситба.

Изкарвам италианският си трактор от бокса, впрягам постоянно усмихнатата си до зъби палцова косачка и започвам. Времеви разкош, всичко върви по-добре и от семеен филм с рендосан сценарий – докато не стигам до последните стотина квадратни метра, уж, поизсъхнала трева. И се започна: тракторът, който иначе бодро бръмчеше, биде възпрян, косачката заклини и настана объркваща за мен тишина. Нищо, случва се, може би пилотска грешка? Чистя тревата, рестартирам и пак след метър всички възможни системи излизат от строя. Отново чистене, преглеждане, проверяване, палене и тръгване. Ефект никакъв. Не се премествам ни на йота. И така няколко пъти, след като се освестя от непланираните припадъци.

Слънцето усили лъчението си, явно решило и то активно да поучаства в ливадната забава. През това време италианецът дава всичко от себе си, но все пак не е Ламборгини и кончетата му са вече на изхода. Косачката е раззинала паст, от която стърчат няколко реда триъгълни зъби, като на акула, и се опитва да захапе и разкъса всичко, което и попадне на пътя, но…Водните ми ресурси видимо се изпаряват и приближават до екзистенцминимума за последния половин час зверско напрягане. С последни сили се просвам в тревата и питам:

-Е, добре де, какво!?

Тревата приятелски ме шибна през лицето.

-Не виждаш ли тези малките, червените?

-Виждам, диви ягоди.

-Точно така, докато не ги обереш и изядеш всичките, няма напред.

Нямам и капка сила да споря. Чинно започвам да лазя из тревата и да поглъщам с все по осъзната наслада божествените природни дарове. Не усетих кога съм опасал магичният участък.

-Ами сега?

-Давай! – усмихна се тревата.

Само за пет минути окосих това, което преди ме доведе няколко пъти до умопомрачение.

След последният откос, спрях трактора и се поклоних, уж оправях нещо по едно от жилата.

Какъв прекрасен сенокос! Каква върховна, дива, ягодова наслада!

 

Стефан Стефанов

30.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito