24 ноември, 2009

Омилии среднощни



Омилии среднощни

Хортувамe си ката вечер
Допрели белите глави.
Брадите – дълъг път сърдечен,
Приглаждаме да не боли.

Във тез омилии среднощни
Блестят каратови звезди,
Избухват ядрени разкоши,
Вселени раждат се дори.

За да прогледна в мрак вековен
С духовен взор дари ме Той.
Показа ми света чаровен
И го направи само мой.

Дори и дума да не сторя
Разбира Той що иде реч.
С вселенските дела небрежи,
Но мен не пуска надалеч.

Тъй наще срещи катадневни
Завършват във среднощен час.
Безценна близост, безподобна,
Поискайте си и за вас!

Стефан Стефанов
10.09.2009 GBBG

23 ноември, 2009

Въпроси




Крадеш ли облаци червени
От зазорилото небе?

Напиваш ли от мрачината
С напукано от скръб сърце?

Разпалваш ли безумни клади
За собственото си дафе,

Или се сливаш с тишината
Потапяйки се във море?

Осмисляш ли смъртта уханна
На теменужка всред поле?

Попива ли гърба ти черен
Блестящо слънчево парче?

Въпросите не свършват тука,
Задава ги от векове,

Животът - весело разгърден,
С очи на палаво дете!

Стефан Стефанов
23.11.2009 г. GBBG

13 ноември, 2009

Бабет отива на война



Бабет отива на война

Бабет, отива на война,
Тя всичко си е взела
Червило, късата пола
И розова дантела.

Прибавила е към това
И най-полезни вещи
Корсета, шапката с пера
И две червени свещи.

На токчета се покачи
И камуфлаж навлече.
Във униформа на сестра
Снагата си облече.

Любовната тръба тръби,
Приканва за атака.
Бабет, се хвърли с боен вик,
Тя само туй и чака.

На бойното поле – страхът,
За всички е родина.
Но не и нашето дете,
То бий се за двамина.

Бабет – любовната сестра,
На всички е в услуга
В окопите на сладостта
Кат нея няма друга.

Снаряди и картеч навред,
Сърца изпоранени,
Превързва сръчната сестра,
А милва и пленени.

Война – наречена Любов.
Във нас се разиграва.
Молете се до сетен дъх
Бабет, да е тадява!

Стефан Стефанов
13.11.2009 г. GBBG

02 ноември, 2009

Ръченица



Ръченица

Съсипа ме, размаза ме Светът!
А после Той - Животът, ме подхвана.
Заби в окото ми къс планина,
А в другото и двата океана!

Лицето ми във свежест натопи.
Ливади ширна по снагата тънка.
Изкъпа ме със слънчеви води,
А песента Му беше медно-звънка!

Навсякъде разцъфнаха цветя
И ледове усмихнаха се вито.
Проблясъци, зари и синева
Пометоха прогнилото ми сито.

Май, нямаше да мога да Го спра,
Превземаше и сетните ми кули.
Навлизаше в сърцето на страстта
И глухите държеше да са чули!

Предадох се. Светът, ме сръчка пак.
Животът, се зарадва за двоица.
Преметнахме ръце през рамена
И заиграхме ситна ръченица!

Стефан Стефанов
02.11.2009 г. GBBG

30 октомври, 2009

Синият кораб





Безсмъртната творба на Бога -
Корабът син за нас създан,
Във експедиция се впусна
През междузвезден океан!

По орбитите на безкрая,
Чертани с същата ръка,
Разпенва нежно мрачината
След пътеводната мечта!

Пресича облаци върховни,
Галактики, мъглявини.
Със купове се заиграва
И плъзга се край висини.

Невероятен кораб синкав
Със превъзходен Капитан,
Милярд години вече плава
Без страх от звезден ураган!

Неописуема награда
И немислима красота,
На борда стъпил на Земята
В съюз със своята съдба!

Стефан Стефанов
29-30.10.2009 г. GBBG

16 октомври, 2009

Любовна чашя



Любовна чаша

Сърцето - чаша най-любовна
Преливаща от благодат,
Дарение от Бога имам
За жаждата на този свят.

Във тази чаша се омесват
Неописуеми струи
От слънчев лъч, усмивка детска,
Уханен порив на треви,

Звънящият кристален вятър,
Камбанен екот и звезди,
Разискрени простори светли,
Надежди, блянове, мечти.

И ти сълза, и ти си в нея,
В едно със сладко от пчела,
Планинска пропаст непристъпна,
Перфектен мирис на жена…

От тази чаша ежедневно
Живота си напивам аз.
Не секва тя и глътка тежка
Във нея пазя и за вас!

Стефан Стефанов
21.07.2009 GBBG

Език



Език

„…нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго.”
/Бит. 11:7/
От тогава хората говорят на много езици и наречия. Едни изчезват. Други се появяват. Мъртвите вече езици не се предават и упорстват да останат на повърхността на съзнанието чрез ръкописи, трактати и стари книги. Новите, понякога така се видоизменят в различните страни, че трудно някой разбира съплеменника си. За да се разбираме по-добре в тази езикова и словесна джунгла се появяват все повече и повече помощни средства: учебници, граматики, речници от всевъзможно естество, от правописни, през етимологични и семантични до речници на чуждите думи, и специални такива на различните науки. Откриват се многобройни училища и университети, цели академии, в които човеците се учат цял живот да се разбират с помощта на думите.
Каква безнадеждност витае над всяка дума, всеки ред, всеки лист, над всичко помислено, казано и написано на и с тези езици. Каква безнадеждност за разбиране!

„По цялата земя имаше един език и един говор.”
/Бит. 11:1/
Бог говори само един език – ЕЗИКА НА ЛЮБОВТА! Ако и ние заговорим на него в миг ще отпаднат всичките проблеми в поднебесната!
Мир вам!
О. Стефан

15 октомври, 2009

Спектакъл



Представяне на стихосбирката "Покой напоен с любов"

Спектакъл с участието на: мъжки църковен хор при храм "Света Троица"с диригент Бистра Мамулева, струнен квартет с диригент Иван Стоянов, акустична китара Ивайло Илиев, на рояла Миглена Дончева, самурайски меч в ръцете на Владимир Георгиев, помощ от приятели, и 36 стихотворения от Стефан Стефанов.

22 октомври 2009 г. от 18.30 ч. в ХГ "Христо Цокев", зала "Минчо Минчев", гр. Габрово
Вход свободен.

09 октомври, 2009

Мечта



МЕЧТА


Намери име за мечтата
И украси от вси страни
Разголените му предели,
Уханните му дълбини.

Със него си игра среднощен
Превръщайки го във зари.
От вятъра пределно мощен
Венец му бурен подари.

Облече го в дантела страстна
Със прах го слънчев позлати,
Размести облаци дъждовни
И го посипа с висини.

Каква божествена отрада.
Каква неистова съдба.
Неземно име той й даде
Наричайки я Свобода.

Стефан Стефанов

09.10.2009 GBBG

07 октомври, 2009

Тарантела



Рано, рано сутрин е
Нацупени са устните
Прелестно закача се
Слънцето с бузите

Блажено протягам се
Залепнали са миглите
Отново потапям се
В сладкото сънно небе

Но няма заспиване
С целувки залива ме
Със ласки отмива ме
Нейното страстно море

Пресрещам вълните й
Разпенвам косите й
Сбъдвам мечтите й
Ражда се новия ден

Стефан Стефанов
07.09.2009 GBBG

06 октомври, 2009

Коприна



Отдавна не се бе загръщал със нея -
копринена кожа, горещо кафе.

Разголени сенки откраднаха кея
и смело се хвърлиха в страстно море.

Ухания нощни - парфюми обични
целувки разкошни, безброй викове.

Безпаметно впити във сока любовен
припадат от щастие пчелни ръце.



Стефан Стефанов

30-31.07. GBBG

02 октомври, 2009

Bharatnatiam



Bharatnatyam


Лотосов поглед
Копринена ласка
Разсипана цитра
Вкус на кафе

Парфюмена рага
Устни целебни
Билки омайни
Мускусно море

Танцувай прекрасна
Жарава трептяща
Струи мусонни
Пух от небе

Не спирай вълшебна
Танцуваща деви
Ти вече открадна
Покорно сърце

Стефан Стефанов
01.10.2009 GBBG

01 октомври, 2009

Седми празник на духовната музика - Габрово



Седми празник на духовната музика - Габрово. 10.10.09 г. храм "Света Троица" 18.30 ч., 11.10.09 г. галерия "Христо Цокев" 18.30 ч. В програмата: Младежка формация към "ХОР НА СОФИЙСКИТЕ МОМЧЕТА", Хор "Свети Йоан Дамаскин" - Казанлък, Ансамбъл "IN TIME" - Могильов, Хор "SINE DEO" Букурещ, Народен хор - Катерини, Гърция, Хор на учителите - Добрич, Хор "Проф. Васил Арнаудов" - Русе, Габровски камерен оркестър.
http:www.sv-troica.hit.bg

23 септември, 2009

Мъх



Изстива моята вселена.
Мъх възседна ми гърба.
Корона слънчева, цветя.

Стефан Стефанов
11.06.2009 GBBG

22 септември, 2009

Луна



Обезводнената Луна

Във локвата се отъркаля,

Изкаля се като свиня

И вече никой не я сваля.



Стефан Стефанов

02.07.2009 GBBG

03 септември, 2009

ХРАМОВЕТЕ - НАШАТА СВЕЩЕНА ТЕРИТОРИЯ



ХРАМОВЕТЕ - НАШАТА СВЕЩЕНА ТЕРИТОРИЯ
/всички храмове от Габровска духовна околия/
Под това заглавие на 01 септември в храм „Света Троица”, след тържествен водосвет бе бъде открита благословената от Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит г-н, г-н Григорий фотоизложба, посветена на всички храмове и параклиси на територията на Габровска духовна околия. Датата за откриването на изложбата не е случайна - на първи септември започва новата църковна година и това е добър повод да се запознаем с нашето църковно, духовно, културно и историческо наследство. Изложбата започва с представянето на първите църкви още от четвърти шести век, продължава с тези, построени по време на робството, следват храмовете, издигнати след освобождението, и завършва с последната снимка на строящия се в момента храм в с. Дебел дял. Историите на църквите са изпълнени със святост, драматизъм и прелюбопитни случки, записани в летописните им книги. Те ще бъдат тема на нова поредица от публикации във вестник Християни, но ще споменем, че има фотографии, показващи мястото на потопения храм в с. Топлеш и на взривената от безумните комунисти манастирска църква „Свето Благовещение”. Също така и на местата, където са били малко известните други два манастира в чертите на днешно Габрово. За осъществяването на тази изложба помогнаха както свещениците, обгрижващи тези храмове, така и миряни като Петър Проданов, който предостави наличния си фото архив, благодетели, пожелали да останат анонимни, фирма Екс-прес, изработила безплатно дипляните, и Историческия музей в лицето на неговия директор Петьо Тоцев и главния уредник Красимира Чолакова. След закриването изложбата ще бъде подарена на Регионалния исторически музеи – Габрово, постоянен партньор на габровските църкви. След това изложбата продължава съществуването си в дигитален формат на адреси http://www.panoramio.com и http://picasaweb.google.com/svetatroica3/. В по-далечно бъдеще се очаква съвместен проект на историческия музей и църквите за издаването на книжно тяло с богати илюстрации и подробни текстове за всеки един от храмовете.
Автор о. Стефан

28 юли, 2009

Степният вълк /по Херман Хесе/






Аз съм степният вълк, който вие в полето
И викът ми среднощен раздира деня.

Жаждам нейната шия извита разкошно
И по стъпките леки до смърт ще вървя.

Как ухае на кръв и на мляко простора.
Подлудяват ме нейните черни очи.

Тя е мойта съдба - безнадеждно жестока
И разкъсва душата ми с бели зъби.

Стефан Стефанов
12.07.2009 GBBG

25 юли, 2009

Градински бунт





В бутиковата ми градина

Надигна се неистов вой.

Цветята, тази моя слабост,

Потеглиха със мен на бой.



Начело тя, хортензията,

Превземка първа на света,

Не стига, че е тъй дебела,

Ами и сменя си цвета.



Магнолията, тази фръцла,

Фасони дай и да крои,

Така сърдито размириса,

Че покрай ней не се стои.



И орхидея – толкоз крехка

И тя със тях се съюзи,

Да не говорим за флоксила,

Известна с хитрите очи.



Драцении и родгерсии,

Обърнаха ми гръб дори.

Хибискуса и бенджамина,

Пораснаха като гори.



Единствено да защити ме

Мушкатото се изчерви,

Но кой брои го във бутика,

Нали от село е уви.



И всичко туй, че вчера вечер,

Погалих нежно по цвета,

Обичната ми теменужка

Със ръст на сребърна игла.



25.07.2009 GBBG

20 юли, 2009

Духовен пир





Дойде на пръсти Тишината
И ме превзе, дори без стон.
Мълчанието се нанесе
Съвсем легално в моя дом.

Покоят, после навести ме,
Разгледа стаите подред.
Приседна, уж да си почине
И ми поиска чай със мед.

Във върволица надойдоха:
Смиреност, Нежност, Благослов,
Жертвоготовност безгранична,
Надежда, Вяра и Любов.

А Прошката позакъсняла
Със Изповед дойде в ръка.
О Покаяние съдбовно,
Не идвай тука без сълза.

Ти Милосърдие, не чакай,
Като изпъдено навън,
В едно със пухкавата Обич,
Влезте дълбоко в моя сън.

От тези пречестити гости,
Домът ми засия блажен.
Къде ти, пир, току през пости!
Духовен пир, и то за мен!

Стефан Стефанов
19.07.2009 GBBG

19 юли, 2009

Монашеска награда





Напълно отстранил от пътя,
Светът и егото си той,
Сам пали го и се потапя,
Във жежкия молитвен зной.

Щом тя, удари неразбрана –
Камбаната, сред пустошта,
Отдръпва залък от устата,
Оставя четки и пера.

И всичко друго мигом чезне,
Най-важното сега стои -
Във дивен разговор със Бога,
Душата да се услади.

Блаженство, потрес и наслада.
Екстаз струящ от вси страни –
Монашеска награда малка,
За подвизи, обети дни…

Стефан Стефанов
19.07.2009 GBBG

17 юли, 2009

Синьо



Синьо

От премного синьо
Просторът прималя

Плясъкът на гъска
В блатото се свря

Сипналата утрин
Свежест подари

На върха скалите
Слънце позлати

Легнала на плажа
Вълната се смири

С кехлибар дървото
Плодове смени

Безметежно тайнство
Красота роди

Непосилна радост
Дар за две очи

Стефан Стефанов
18.07.2009 GBBG

11 юли, 2009

Аутодафе




Реших със огъня среднощен
Душата ти да изгоря.
Знам твойто тяло ще я пази,
Като скалата стрък трева.


То първо ще се разтрепери,
Ще се извива в сто страни.
Ще завибрира като лудо
И цяло ще се изпоти.


Отличен бодигард – неистов,
Пазител на живот и смърт,
За нея е готов на още –
Чутовни подвизи и твърд.



Но после идва ред на нея –
Жадувам твоята душа.
Със хилядите шашки лава
Само за миг ще я взривя.



Не, няма никаква надежда,
Да ме остави тази власт.
Горя с червена безнадеждност
И паля вече твойта страст!

Змейова сватба





Въоръжен с болезнен крах
по границата надразумна,
придвижвам своя смъртен страх
на пръстите на смелост шумна.

Мечта е моят чист компас,
преекспонирано трагична.
Небето скупчено над нас
от ложа гледа безгранична.

Какъв процес незабравим!
Каква божествена държава!
Треперещ като херувим
вървя по лед от срам и слава.

Под пластове вечерен грим,
целта ми вече е открита -
усмивка, поглед, жест любим
това издаде де е скрита.

Прицелвам се, а тя се смей...
Нима игра със мен играе!?
По-страшен съм дори от змей,
но тя целува и нехае.

10 юли, 2009

Тежка клетва






Със тежка клетва днес закле ме

премилостивото сърце.

Евангелието поднесе,

току пред моето лице.



Камата сложи най отгоре

и револверът натъкми.

Повдигна пурпурното чело

и ме погледна във очи.



Поиска безпощадни думи

със устните да промълвя.

В едно със него, до предела

на любовта, да изгоря!

ANONIMO VENEZIANO

video

19 юни, 2009

Жената!



Жената!


Жената в черно ли си ти?
Ще те взривя във небесата!
Където милиард звезди,
избухват в страст на теб позната.

Жена в червено ли си ти?
Ще срежа всичките си вени!
Да бликнат сластните реки,
в мечти от тебе вдъхновени.

Ако си бялата жена?
В магична призма ще те сложа!
Дъга от теб ще сътворя,
за да блестиш в небесна ложа.

Каквато искаш ти бъди!
Аз искам само да си моя!
Протягам хиляди ръце -
това е края на покоя!

18 юни, 2009

Вода



Порив на дъжда
Порой от кално злато
Пенеста вълна
Река сред лунно лято

Ледени стрели
И водопади звучни
Пухести мъгли
Снежинки сочни, тучни

Капчица роса
Стаила чистотата
Божия сълза
Проляна в самотата

Океан от мощ
Обемащ чак безкрая
Чудото живот
Откраднато от рая

Жега



Жега

Омара, нега и покой
и огнен дъжд, току по пладне.
Не мръдва с пръст зелен герой,
опитвайки се да не падне.

Изрязана като със нож -
площада сянката разделя.
Като в сценарий - много лош,
напреде Слънцето каделя.

Озлочестен не е тъй бил
Животът, с весели цимбали,
отхапва жежко парещ млин
и жажда северните хали.

17 юни, 2009

Почти



Почти запазена любов
Почти изречен благослов

Почти прогледнали очи
Почти погалени коси

Почти извираща вода
Почти намерена следа

Почти преглътната сълза
Почти прегърната жена

Почти изяден сладък плод
Почти, почти живян живот

16 юни, 2009

Харпия





Днес Харпията изпояде
кристалният ми слънчев стан.
Красива птица - превъзходна,
ловува нас, мъжете с плам.

От нея нищо не опазих,
ритона, кратера свещен,
двуногата ми колесница,
конете ми - мечти без плен.

И ложето със балдахина,
в което страстно спеше с мен,
изчезна, тихичко замина,
отнесе полъха зелен.

Последно дръзна да открадне,
да вземе, бойният ми шлем,
щитът и мечът - смъртно верни,
сандалът с ремък закрепен.

Застанах гол и бос пред нея -
жената Харпия в нощта.
Прекрасна птица - превъзходна,
в сърцето ми накрай се взря!

15 юни, 2009

Спартанците на Леонид



Спартанците на Леонид
Каква върховна титаничност
Те знаят смъртни са, но миг,
Не сещат своята трагичност

Съдбата няма власт над тях
Безсмъртие сами създали
Тъй тристата от векове
Сред хората са преживяли

Без аналог е тоз урок
По безпределна алогичност
Спартанците на Леонид
В едно със вечна безграничност

14 юни, 2009

Тревненски Слънца


Устабашията изряза
парченца мека светлина.
Погали хава на атлаза
липата в мигом просия.

Длета избрани, пръсти фини
и марангоз - алтън пендар,
извайват огнените хали
и ги превръщат във олтар.

Блести короната от огън,
огрява собата, света,
очите вперени нагоре
напиващи прекрасността.

Митична сила превъзходна.
Разкош пламтящ от векове.
Слънцата в къщите живеят,
като домашни богове.

13 юни, 2009

Нож



Нож

Освирепял, но не от глад,
Заби, стихията си ножа.
Прободе, зверски смелостта
И се прицели в мойта кожа.

Замахна с гибелна ръка
И покоси невинността ми,
Отскочих в дясно от смъртта,
Но той разсече верността ми.

Във ъгъл, безнадеждно свит,
Довърши острото си дело.
Прободе ме за сетен път –
Обърса кръв от тънко чело.

Успя той всичко да рани.
Кръвта да плисне по площада.
Но Тя, прие го в свойта гръд -
Без да помоли за пощада!

Втрещено гледах през мъгла
Изповедта му препокайна.
Филизи пусна и цветя –
Любов, бе чудната й тайна!

12 юни, 2009

МЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ /по истински случай/



Академичният съвет,

Реши със пръст да ме заплаши.

При първо име Първолет –

Не знам с какво ще ме уплаши?



Повдигнах темата за Спин,

Доцентите се изпокриха,

А деканът и Никодим

При секретарката се скриха.



Изпях им ведро експозе

Фервекс, запиха двойно-мощен,

А после само в резюме

Представих им живота нощен.



Това доведе ги до шок –

Системи, нитроглицерини…

А патологът филантроп,

Слухтеше кой ще се спомине.



Във тежка криза влезе днес

Академичното ни тяло.

Аз Първолет, тринайстий раз –

Започвах бодро отначало.

11 юни, 2009

Битак




Битакът нагъл преоткри

На вещите живота нощен.

Поли, бикини и коли

Отвориха локал среднощен.


Навързани като гирлянд,

Сергиите шпалири правят.

С вълни от кич и целофан

Опитват се да ни удавят.


Там шумна музика звучи

Със хаос пълен е простора,

Дори да тръгнеш в сто страни –

Ще срещнеш само сиви хора.


Поредният битак расте,

Изяжда старите шедьоври,

Извива двете ни ръце –

Запраща май, чак през октомври!

10 юни, 2009

Пролет




На миглите си Пролетта

Разпъна цветни панаири.

Жужат разпалено цветя,

Оркестър пъстър нежно свири.


По пръстите и ромолят

Акордите на красотата.

В нозете нежно се тълпят

Стада, поля, ята в позлата.


Ухания, гърмежи, звън

И въртележки лекокрили,

Прогонват зимния ни сън,

Зареждат ни със нови сили.


Премилостива, остани!

С целувки аз ще те обличам –

Но Тя към Лятото лети

И дръзка, смело се съблича!

09 юни, 2009

Двойна магичност




По устните смехът расте.

Ръцете сякаш са филизи.

В червено слънцето пече.

Страстта разкъсва бели ризи.


Любовна музика звучи,

Срастнати сърцата бият,

През кадифените очи

От чаша обща вино пият.


Дъхът отдавна е един

Изгарящ, вплелите се двама,

Безпаметно незабравим

Изпепелява им вигвама.


Една сълза разсече с вик –

Помете, двойната магичност.

Разкъса, приказният лик

И върна, хаосна първичност.

07 юни, 2009

Комодски варан



Комодският варан захапа

Във транс неистов сладостта.

Отпусна жертвата свободно

И се излегна във прахта.


Не, няма никаква отрова.

Той няма даже и душа!

Е диша и се размотава

Но не очаквай милостта!


Изтичат сетните му капки.

Животът в черно прокърви.

Варанът, бавно го обхожда,

Като че искрено скърби.


Не може никой да избяга

От хапещата му уста.

На островната си държава,

Той сее смърт и самота!

06 юни, 2009

ТОЙ


Хаотични метеори

Щъкат си насам, натам.

Виждам, че им е забавно –

Римски свещи, цели в плам.


Щом пък в пясъка заровя

Босите си ходила .

Криви раци изпълзяват

И започва се една…


Електронът, заигра се

С някакви протони три.

Май обратно – извинете,

Твърде дребни са нали?


Вятърът пък по полето

Рита си бодли с крака.

Прави финтове върховни

И не спазва правила.


А гърдите на жените –

Те си имат свой живот.

Там почиват си очите

И забавят своя ход.


Детски смях, как да забравя?

Слънчев лъч и тишина.

Жаба в блатната утроба,

Мъх по северна стена.


Има още: ручей бистър,

Устието на река,

Пряспа снежна и кокиче,

И жужене на пчела,


Облак пухкав, дъжд среднощен,

Конски бяг, сокол стрела,

Камък в речното корито,

И назъбена скала… … … … … ….


Чудесата с туй не свършват,

ТОЙ твори ги всеки час.

Нито намек за отплата –

От сърцето МУ за нас!

04 юни, 2009

Револвер /убийствено стихотворение/



На огневата мощ съдбовна

Подавам твърдата ръка.

Стоманата блести върховна -

Фиксира ме с око резба.


Върти се в дясно барабанът.

Петлето удря по смъртта.

Разплискан бива океанът,

Червен като виталността.


А той дими със пура странна,

Невъзмутим във две ръце.

И само Тя – Смъртта уханна,

Затопля ледено сърце!

31 май, 2009

Римска вечерня


Целуна пастата разкошна

Настърган леко пармезан.

Просеккото, вечерно хладно,

Кипи - същински див фонтан.


А Леонардо, позапържил,

На печката си, малко лук,

Забърква болонезе вещо

В нощта, и прави се на кук.


Насладата е преголяма.

Гладът и жаждата - по две,

Разправят се като хамали –

Попаднали на бал с царе.


Дванадесет отдавна мина,

Не спи винарната - ни Рим.

И тази нощ незабравима,

Остави своя вкус любим!

30 май, 2009

Осмисля...


Осмисля мекият проблясък
На ириса магичността.
Трептят пчелите над цветята
В предчувствие на сладостта.

Със клонки странни нежно сочи
Цветът на скоруша в света.
Таи се той в безброй посоки
И се прокрадва през дъжда.

Неистов трепет е обхванал
И тишината, и сластта.
Искри зеленото усое,
Проскърцва морна утринта.

Каква картина непосилна
За зажаднялата душа!
Напивам страстно, и умирам,
С възторг на утринна зора!

29 май, 2009

Нестинарка

Безумна Странджа, пали си мегдана,

Принудена от кода на кръвта!

Иконата в жаравата се впива,

Летят по огън босите крака.


Отвътре се изпълва, до предела,

Душата й, пропита със екстаз.

Небето черно, пламъкът съдбовен,

Раздират се в молитвения час.


Пищи гайдарят, все по-бързо бяга,

Сърцето й, след ритъма суров.

Избраната, иконата не пуща,

И литва с нея – Божий благослов!

25 май, 2009

24 май, 2009

Буквите





Сакралните ни знаци мощни
Подреждат се във редове
Със думи строги, ясни, точни
Говорят ни от векове.


Разкриват минало незнайно.
Прославят подвизи, съдби.
Издигат знането народно
И палят хорските души.


Глаголят людете усърдно
На майчиния си език.
Сакрални знаци неуморни,
Печат сте вий за всинца ни!