На огневата мощ съдбовна
Подавам твърдата ръка.
Стоманата блести върховна -
Фиксира ме с око резба.
Върти се в дясно барабанът.
Петлето удря по смъртта.
Разплискан бива океанът,
Червен като виталността.
А той дими със пура странна,
Невъзмутим във две ръце.
И само Тя – Смъртта уханна,
Няма коментари:
Публикуване на коментар