28 януари, 2017

Виена


Дори да искам, пак не мога,
Виена, да я наредя
До купата ми със тревоги,
До кратера ми самота.

Тя друго място си хареса,
Имперско място при това
И като истинска принцеса
Го Белведере назова.

Дискретни багри подчертават
Величествените дела.
Ковчежниците строго пазят
Корони, спомени, сърца…

По Дунав носят се вълните
На валсове, каретии, дни…
Кафе, сахер, гори виенски…
И малко приказки, нали!

А всичко туй пронизва мощно
Христово копие – съдба.
Загърнат в спомени среднощни
Виена слагам на дланта.

Стефан Стефанов

28.01.2017 ГББГ