Огънят на скритите безкраи

Пламнали бедра

Горящи длани

Пареща уста

Пожарни рани

28.02.2020 ГББГ

Стефан Стефанов

Змийската сила

Прилича на змия, но е вълна –

Стояща и опасваща кристала,

Трептяща с безподобна честота,

Носителка на звукова възхвала.

Мантрите й – пеещи сърца,

Камъни повдигат, спящи будят

В спиралните градини на страстта,

Чакръците ни непрестанно нудят

Да се въртят във танци без предел,

Завихрени от непонятно чудо.

Притихвам на самия вододел –

Аз риба съм и плувам тихо лудо.

Стефан Стефанов

28.02.2020 ГББГ

Зовът на бялото

Бялото заветно ме беляза

С бели мисли, бяла красота.

Бяла котка ходи по перваза.

Бяла кожа шепне ми ела.

Ненасита кара ме да газя

Из безкрайна снежна красота

И дълбоко някъде да пазя,

Трите букви шепнещи ела.

Все по-близки стават дъховете,

Избуяли в бяла красота.

Все по-сладки стават ледовете,

Топящи се от стонове - ела.

Стефан Стефанов

27.02.2020 ГББГ

Крещи

Крещи, когато видиш светлина.

Крещи, когато вятърът те гони.

Крещи от болка, скръб и самота.

Крещи от щастие под мъхестите клони.

Крещи, когато те превзема любовта.

Крещи, когато стигнеш до върха.

Крещи, каквото и да става по света.

Крещи - най-много да те чуе тя!

Стефан Стефанов

25.02.2020 ГББГ

Северен вятър

Северен вятър
със снежинки рисува
бяла магичност.

Стефан Стефанов
24.02.2020 ГББГ

Пендари

Пендарите на баба зажадняха

Да ги докосне нечия ръка.

Жално ми се молят и проплакват:

Търси жена със дъхава душа.

Снагата й да бъде като вятър,

Носията й зарна светлина.

Та окичи я с наще жълти тайнства

И забули с червена пелена,

Да знаем ний, че имаме стопанка,

А ти юнак, - алтънена съдба.

Стефан Стефанов

20.02.2020 ГББГ

Паче перо

Скоро намерих паче перо.

Опитах да пиша със него.

Разбрах, че ми трябва: почерк, око,

Търпение златно без его.

Почти овладял съм новия стан.

Завързвам със черно цветните мисли

И този килим – кипящ океан,

Скоро при теб ще се листи.

Стефан Стефанов

17.02.2020 ГББГ

Ангелски химнословия

Назнайвам ангелски напеви

И пея тези дивни химни,

Които вдигат ме нагоре,

Високо в облаци ефирни.

Към мене там се единява

И хора от безплътни сили,

Безкрайно множество прослава

И тържество непостижимо.

Не спира тази безпределност,

Изплетена от мощ и слава,

Превзема цялата държава,

Звучи в отвъдната октава.

За Него, само мога още

Във музика да се превръщам,

В хармонията да живея

С поредния си дъх насъщен.

Раздаден съм напълно свише

И само любовта не спира

Със думите да се омесва

И в музиката да прозира!

Това е мойта жертва нощна –

Плодът на устните пустинни,

Които само хвала имат

И възвестяват я открито.

Дори и всичко да отмине,

Но тази музика сакрална,

Когато стигне и до Него

Ще е най-скъпата ми тайна!

Стефан Стефанов

17.02.2020 ГББГ

За мен е чест

Да бъде в бяло цялата природа

Е привилегия на този дивен свят.

За мен е чест да бъда част от него

И сам да побелявам всеки дъхав час.

Стефан Стефанов

16.02.2020 ГББГ

Девствено бяло

Девствено бяло си ляга

С престъпно цветния свят.

Немислима отрада,

Невъзможен парад.

Бавно го приласкава

И покрива отвред.

Искаш ли изненада?

Не заспивай за век!

Стефан Стефанов

15.02.2020 ГББГ

Баба знае най-добре

Внучка отива на гости при баба си.

Баба й я оглежда критично и веднага запасва престилка и запретва ръкави.

Готви цял ден, а вечерта натрупва всичко на масата и казва:

-         Яж!

-         Ама бабооо.

-         Яж, че няма къде да те пофане човек!

Стефан Стефанов

14.02.2020 ГББГ

Колко дълго

-

/из интервю със заклет животохолик/

-         Колко дълго го правиш?

-         Кое, това да живея ли? Около 24 ч в денонощието, понякога и повече.

Въглен

Въгленът прогаря нежно

Чувствата на празен лист.

Черни линии бележат

Натискът му на артист.

Преизпълва се простора

С образната красота,

Тъй подвластна на контраста

И раздираща листа.

Щрихите са базподобни,

Линиите кадифе,

А шедьоврите избухват

Сякаш са аутодафе!

Стефан Стефанов

12.02.2020 ГББГ

Заоблено бяло,

Заоблено, бяло,

Искрящо, лъчисто,

Дъхът подновява

Почти до сребристо.

Разсипано щедро

От ледено сито

Със нежност завива

Обичното жито.

Над всичко разпъва

Неземна премяна

От куполи снежни

В безкрайна поляна.

Не е ръкотворно

Бялото чудо.

Разтварям се в него –

Сърцето е лудо.

Стефан Стефанов

11.02.2020 ГББГ

Игра на любов

Искаш да играем на любов…

Не, не ми поставяй пак крила...

Ти си цяла в пурпурен разкош…

Аз от страх не мога да летя…

Стефан Стефанов

07.02.2020 ГББГ

Стара планино

Стара планино,

Побеляла си душо –

Майко свещена.

Стефан Стефанов

06.02.2020 ГББГ

Бели стъпки

Обичам хора с бели стъпки,

Потънали във тишина,

Обсипани със бели мисли

И скреж по розова уста.

Но трудно ги намирам – зная,

Живеят във пределен свят,

Дъхът, във който се превръща

В игли на леден водопад.

Към тях полека приближавам

И бавно, бавно вледенен

Следи оставям – не забравям –

Да дойде някой и при мен.

Стефан Стефанов

06.02.2020 ГББГ

Ласки

Животът е богат на ласки

Със тях ме гали всеки ден,

По кожата ми тичат мравки

С усещане за дъхав плен.

Прегръща ме със вятър дивен

И прави с мене чудеса,

Които хиляди години

Не ще да мога разплатя.

Обичам го и вземам пример,

И аз със ласки ще даря

Всеки скитащ из безкрая,

Носещ името душа.

Стефан Стефанов

05.02.2020 ГББГ