21 юли, 2015

Заспивай Лято



Да охлади горещата си пазва
Се хвърли Лятото във вир дълбок.
Поплува малко, взе да се разхлажда
И да се прави на заспал жабок.

Но бързо му омръзна, колко жалко,
По пепел стъпват босите крака,
Вихрушката се сили, непонятно,
Да вдигне силом няколко листа…

Прегаря маранята на предела.
От огън е тъкана хубостта.
На струйки пот крепи се вододела
На девствената морна красота.

Надвечер иде с полъх на прохладник.
Изкачва се по хребета сърна.
Сияйна нощ очите ми ограбва.
Заспивай Лято, идва ми мома.

Стефан Стефанов

21.07.2015 GBBG