26 януари, 2020
24 януари, 2020
Времеви въпрос
Тук
съм за да не забърза
Времето
напред-назад
По
извитата спирала,
Вектор,
или пък квадрат.
Времето
не ми е важно
То
за мен не е пара,
Нямам
никаква представа
Що
за глупост е това.
Но
реших да го възпитам,
Да
го вкарам във чреда
На
върховна преброеност
И
кристална яснота.
За
да не завий на ляво
В
относителна дъга,
А
да може да отмерва
Атомното
ни сега.
Що
за израз – няма време!?
Няма
кой да заловя.
И
пространството изчезна.
Аз
къде съм и кога?...
Стефан
Стефанов
24.01.2020
ГББГ
23 януари, 2020
Пищни очи
Бавно
се буди зората
С розови бузи мълчи.
Потръпват
от радост цветята
Вперили пищни очи.
Не
спирай забързано лято,
Горещи
лъчи изпрати,
Целувай
ни страстно, богато,
Но
капка роса остави.
Да
пием от благата манна,
Разсипана
с щедри ръце
В изящна,
прекрасна картина
На
тънещи в рай светове.
Стефан
Стефанов
23.01.2020
ГББГ
22 януари, 2020
18 януари, 2020
Химическо стихотворение
Побелял
съм от сол
И припадам
от липса на натрий.
И магнезият
мил,
Ме
дарява със крампи приятни.
Чак
кръвта ми синей,
Прекалила
със медните сладки.
Кислороден
повей,
Моля
те, окисли тези хими-загадки.
Имам
таблица с вас
И на
нея сте бойни машини,
Но
един е за мен, -
Който
крият от много години.
Стефан
Стефанов
18.01.2020 ГББГ
15 януари, 2020
Понякога
Понякога
искам да спра
Да
изписвам листата със глас -
Те
са толкова крехки и бели.
Затова
тъй обичам снега
И прекрасните
зимни предели.
Там
не мога да сричам на глас,
Че
дъхът ми е бяла партина.
Небесата
тежат, нито час
Не
остана от тази година.
Е
добре, ще започна за вас
Нова, приказна, бяла картина.
Стефан
Стефанов
15.01.2020
ГББГ
14 януари, 2020
12 януари, 2020
Огромна загуба
Очите
ми изгубиха способност
Да
виждат друго – само красота,
Течаща
по незримите канали,
Наричани
от някой самота.
Опивам
се и бавно се пропивам
С
уханният и сладък аромат,
Ръцете
ми танцуват и рисуват
Картината
на този дивен свят.
От
цяла вечност вече изнемогвам
Под
булото на нейния воал,
Обгърнал
мирозданието древно,
Превръщайки
го в сетен идеал.
Очите
ми не искат нищо друго,
Те
виждат само Твойта красота,
Притихвам
във смирена благодарност
И
моля се с препълнена душа.
Стефан
Стефанов
10.01.2020
ГББГ
10 януари, 2020
08 януари, 2020
Незащитен
Незащитен
от ветрени порои,
От
звезден дъжд,
От грохот на море,
От
слънчев вятър
В
летните усои,
От
мирис на жена,
От
страхове…
Разтварям
верните крила
И
се издигам
Със
термиките
Шеметно
летя,
Нали
съм птица,
Риба,
самодива…
Нали
съм ангел
С бисерна
душа.
Признавам
тихо -
Нямам
аз защита
От
Твоята неземна
Красота!
Стефан
Стефанов
08.01.2020
ГББГ
05 януари, 2020
Пространството
Пространството
Обема
всичко
В себе
си.
Ражда
всичко,
Дава
му живот.
На
семето дарява
Равни
шансове
С вселенския
Космически
вързоп.
Пространството
За
всичко
Сторва
повече,
Без
да поиска
Плата
и налог.
Безкрайно
е
И няма
скрити
Помисли
За падове,
Или пък за възход.
За падове,
Или пък за възход.
Пространството,
Безличен
израз е
На
безусловната -
Върховната
Върховната
Любов.
Стефан
Стефанов
05.01.2020
Чавей
02 януари, 2020
Абонамент за:
Публикации (Atom)