26 януари, 2020

Великодушно



Откакто бях остро, но справедливо критикуван за моето арогантно и непоносимо себечувствие,
си взех поука и великодушно, и смирено го заменям със звездечувствие!

Стефан Стефанов
24.01.2020 ГББГ

24 януари, 2020

Времеви въпрос



Тук съм за да не забърза
Времето напред-назад
По извитата спирала,
Вектор, или пък квадрат.

Времето не ми е важно
То за мен не е пара,
Нямам никаква представа
Що за глупост е това.

Но реших да го възпитам,
Да го вкарам във чреда
На върховна преброеност
И кристална яснота.

За да не завий на ляво
В относителна дъга,
А да може да отмерва
Атомното ни сега.

Що за израз – няма време!?
Няма кой да заловя.
И пространството изчезна.
Аз къде съм и кога?...

Стефан Стефанов
24.01.2020 ГББГ

23 януари, 2020

Пищни очи



Бавно се буди зората
С розови бузи мълчи.
Потръпват от радост цветята
Вперили пищни очи.

Не спирай забързано лято,
Горещи лъчи изпрати,
Целувай ни страстно, богато,
Но капка роса остави.

Да пием от благата манна,
Разсипана с щедри ръце
В изящна, прекрасна картина
На тънещи в рай светове.

Стефан Стефанов
23.01.2020 ГББГ

22 януари, 2020

Безличен



Някой го нарича танц,
Друг баланс държи да бъде,
Чувам даже океан,
Път безкраен,
Мир двоичен…
Няма как да бъда там,
Абсолютно съм безличен!

Стефан Стефанов
22.01.2020 ГББГ

Празен лист



Свършват темите, бледнеят,
Драскам като стар артист,
Все един портрет неземен
С непонятен звездопис.

Лице тъкано от абстрактност,
Черти преписани във стих,
Абсурдът ме превърна в маска -
Исихията в празен лист.

Стефан Стефанов
21.01.2020 ГББГ

18 януари, 2020

Химическо стихотворение



Побелял съм от сол
И припадам от липса на натрий.
И магнезият мил,
Ме дарява със крампи приятни.
Чак кръвта ми синей,
Прекалила със медните сладки.
Кислороден повей,
Моля те, окисли тези хими-загадки.
Имам таблица с вас
И на нея сте бойни машини,
Но един е за мен, -
Който крият от много години.

Стефан Стефанов
18.01.2020 ГББГ

15 януари, 2020

Забранено




Нямам жълто море
На колана си -
Не и студено.
Само мравки
По моите нозе,
Пробват ме -
Определено.
Дюли правят се
На китайски фенери –
Нагласено.
Топли женски ръце
Свалят всичко от мен –
Забранено!

Стефан Стефанов
15.01.2020 ГББГ

Понякога






Понякога искам да спра
Да изписвам листата със глас -
Те са толкова крехки и бели.
Затова тъй обичам снега
И прекрасните зимни предели.
Там не мога да сричам на глас,
Че дъхът ми е бяла партина.
Небесата тежат, нито час
Не остана от тази година.
Е добре, ще започна за вас
Нова, приказна, бяла картина.  

Стефан Стефанов
15.01.2020 ГББГ

14 януари, 2020

Пределно честен




Бог е мое сърце –
Моя отрада.
Бог е моя любов –
Моя награда.
Бог е моят живот –
Моята клада.
Бог е мойта душа –
Моя наслада.
Бог е –
Аз пък не съм.
Той е!
Аз ли? –
Нямам представа.

Стефан Стефанов

14.01.2020 ГББГ

12 януари, 2020

Огромна загуба



Очите ми изгубиха способност
Да виждат друго – само красота,
Течаща по незримите канали,
Наричани от някой самота.

Опивам се и бавно се пропивам
С уханният и сладък аромат,
Ръцете ми танцуват и рисуват
Картината на този дивен свят.

От цяла вечност вече изнемогвам
Под булото на нейния воал,
Обгърнал мирозданието древно,
Превръщайки го в сетен идеал.

Очите ми не искат нищо друго,
Те виждат само Твойта красота,
Притихвам във смирена благодарност
И моля се с препълнена душа.

Стефан Стефанов
10.01.2020 ГББГ

10 януари, 2020

Солдат




О, нека да изляза сред
Простора
И да вършея в росната
Трева.
Алкална свежест, мъхеста
Тревога,
Засрамени до розово
Цветя
И тиха мощ на нежни
Алвеоли,
Готова да избухне
Благодат.
Пътуващ във безкрая със
гондоли
На красотата – вечната
Солдат.


Стефан Стефанов

10.01.2020 ГББГ

08 януари, 2020

Незащитен




Незащитен от ветрени порои,
От звезден дъжд,
От грохот на море,
От слънчев вятър
В летните усои,
От мирис на жена,
От страхове…
Разтварям верните крила
И се издигам
Със термиките
Шеметно летя,
Нали съм птица,
Риба, самодива…
Нали съм ангел
С бисерна душа.
Признавам тихо -
Нямам аз защита
От Твоята неземна
Красота!

Стефан Стефанов
08.01.2020 ГББГ

05 януари, 2020

Пространството





Пространството
Обема всичко
В себе си.

Ражда всичко,
Дава му живот.

На семето дарява
Равни шансове
С вселенския
Космически вързоп.

Пространството
За всичко
Сторва повече,
Без да поиска
Плата и налог.

Безкрайно е
И няма скрити
Помисли
За падове,
Или пък за възход.

Пространството,
Безличен израз е
На безусловната -
Върховната
Любов.

Стефан Стефанов
05.01.2020 Чавей

02 януари, 2020

Духи





Этот мир не нам с тобою.
Этот свет не наш ответ.
Уханна сладость после ухода,
Духи остают, а то и нет…

Стефан Стефанов
19.11.2019 Чавей