19 юни, 2009

Жената!



Жената!


Жената в черно ли си ти?
Ще те взривя във небесата!
Където милиард звезди,
избухват в страст на теб позната.

Жена в червено ли си ти?
Ще срежа всичките си вени!
Да бликнат сластните реки,
в мечти от тебе вдъхновени.

Ако си бялата жена?
В магична призма ще те сложа!
Дъга от теб ще сътворя,
за да блестиш в небесна ложа.

Каквато искаш ти бъди!
Аз искам само да си моя!
Протягам хиляди ръце -
това е края на покоя!

18 юни, 2009

Вода



Порив на дъжда
Порой от кално злато
Пенеста вълна
Река сред лунно лято

Ледени стрели
И водопади звучни
Пухести мъгли
Снежинки сочни, тучни

Капчица роса
Стаила чистотата
Божия сълза
Проляна в самотата

Океан от мощ
Обемащ чак безкрая
Чудото живот
Откраднато от рая

Жега



Жега

Омара, нега и покой
и огнен дъжд, току по пладне.
Не мръдва с пръст зелен герой,
опитвайки се да не падне.

Изрязана като със нож -
площада сянката разделя.
Като в сценарий - много лош,
напреде Слънцето каделя.

Озлочестен не е тъй бил
Животът, с весели цимбали,
отхапва жежко парещ млин
и жажда северните хали.

17 юни, 2009

Почти



Почти запазена любов
Почти изречен благослов

Почти прогледнали очи
Почти погалени коси

Почти извираща вода
Почти намерена следа

Почти преглътната сълза
Почти прегърната жена

Почти изяден сладък плод
Почти, почти живян живот

16 юни, 2009

Харпия





Днес Харпията изпояде
кристалният ми слънчев стан.
Красива птица - превъзходна,
ловува нас, мъжете с плам.

От нея нищо не опазих,
ритона, кратера свещен,
двуногата ми колесница,
конете ми - мечти без плен.

И ложето със балдахина,
в което страстно спеше с мен,
изчезна, тихичко замина,
отнесе полъха зелен.

Последно дръзна да открадне,
да вземе, бойният ми шлем,
щитът и мечът - смъртно верни,
сандалът с ремък закрепен.

Застанах гол и бос пред нея -
жената Харпия в нощта.
Прекрасна птица - превъзходна,
в сърцето ми накрай се взря!

15 юни, 2009

Спартанците на Леонид



Спартанците на Леонид
Каква върховна титаничност
Те знаят смъртни са, но миг,
Не сещат своята трагичност

Съдбата няма власт над тях
Безсмъртие сами създали
Тъй тристата от векове
Сред хората са преживяли

Без аналог е тоз урок
По безпределна алогичност
Спартанците на Леонид
В едно със вечна безграничност

14 юни, 2009

Тревненски Слънца


Устабашията изряза
парченца мека светлина.
Погали хава на атлаза
липата в мигом просия.

Длета избрани, пръсти фини
и марангоз - алтън пендар,
извайват огнените хали
и ги превръщат във олтар.

Блести короната от огън,
огрява собата, света,
очите вперени нагоре
напиващи прекрасността.

Митична сила превъзходна.
Разкош пламтящ от векове.
Слънцата в къщите живеят,
като домашни богове.

13 юни, 2009

Нож



Нож

Освирепял, но не от глад,
Заби, стихията си ножа.
Прободе, зверски смелостта
И се прицели в мойта кожа.

Замахна с гибелна ръка
И покоси невинността ми,
Отскочих в дясно от смъртта,
Но той разсече верността ми.

Във ъгъл, безнадеждно свит,
Довърши острото си дело.
Прободе ме за сетен път –
Обърса кръв от тънко чело.

Успя той всичко да рани.
Кръвта да плисне по площада.
Но Тя, прие го в свойта гръд -
Без да помоли за пощада!

Втрещено гледах през мъгла
Изповедта му препокайна.
Филизи пусна и цветя –
Любов, бе чудната й тайна!

12 юни, 2009

МЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ /по истински случай/



Академичният съвет,

Реши със пръст да ме заплаши.

При първо име Първолет –

Не знам с какво ще ме уплаши?



Повдигнах темата за Спин,

Доцентите се изпокриха,

А деканът и Никодим

При секретарката се скриха.



Изпях им ведро експозе

Фервекс, запиха двойно-мощен,

А после само в резюме

Представих им живота нощен.



Това доведе ги до шок –

Системи, нитроглицерини…

А патологът филантроп,

Слухтеше кой ще се спомине.



Във тежка криза влезе днес

Академичното ни тяло.

Аз Първолет, тринайстий раз –

Започвах бодро отначало.

11 юни, 2009

Битак




Битакът нагъл преоткри

На вещите живота нощен.

Поли, бикини и коли

Отвориха локал среднощен.


Навързани като гирлянд,

Сергиите шпалири правят.

С вълни от кич и целофан

Опитват се да ни удавят.


Там шумна музика звучи

Със хаос пълен е простора,

Дори да тръгнеш в сто страни –

Ще срещнеш само сиви хора.


Поредният битак расте,

Изяжда старите шедьоври,

Извива двете ни ръце –

Запраща май, чак през октомври!

10 юни, 2009

Пролет




На миглите си Пролетта

Разпъна цветни панаири.

Жужат разпалено цветя,

Оркестър пъстър нежно свири.


По пръстите и ромолят

Акордите на красотата.

В нозете нежно се тълпят

Стада, поля, ята в позлата.


Ухания, гърмежи, звън

И въртележки лекокрили,

Прогонват зимния ни сън,

Зареждат ни със нови сили.


Премилостива, остани!

С целувки аз ще те обличам –

Но Тя към Лятото лети

И дръзка, смело се съблича!

09 юни, 2009

Двойна магичност




По устните смехът расте.

Ръцете сякаш са филизи.

В червено слънцето пече.

Страстта разкъсва бели ризи.


Любовна музика звучи,

Срастнати сърцата бият,

През кадифените очи

От чаша обща вино пият.


Дъхът отдавна е един

Изгарящ, вплелите се двама,

Безпаметно незабравим

Изпепелява им вигвама.


Една сълза разсече с вик –

Помете, двойната магичност.

Разкъса, приказният лик

И върна, хаосна първичност.

07 юни, 2009

Комодски варан



Комодският варан захапа

Във транс неистов сладостта.

Отпусна жертвата свободно

И се излегна във прахта.


Не, няма никаква отрова.

Той няма даже и душа!

Е диша и се размотава

Но не очаквай милостта!


Изтичат сетните му капки.

Животът в черно прокърви.

Варанът, бавно го обхожда,

Като че искрено скърби.


Не може никой да избяга

От хапещата му уста.

На островната си държава,

Той сее смърт и самота!

06 юни, 2009

ТОЙ


Хаотични метеори

Щъкат си насам, натам.

Виждам, че им е забавно –

Римски свещи, цели в плам.


Щом пък в пясъка заровя

Босите си ходила .

Криви раци изпълзяват

И започва се една…


Електронът, заигра се

С някакви протони три.

Май обратно – извинете,

Твърде дребни са нали?


Вятърът пък по полето

Рита си бодли с крака.

Прави финтове върховни

И не спазва правила.


А гърдите на жените –

Те си имат свой живот.

Там почиват си очите

И забавят своя ход.


Детски смях, как да забравя?

Слънчев лъч и тишина.

Жаба в блатната утроба,

Мъх по северна стена.


Има още: ручей бистър,

Устието на река,

Пряспа снежна и кокиче,

И жужене на пчела,


Облак пухкав, дъжд среднощен,

Конски бяг, сокол стрела,

Камък в речното корито,

И назъбена скала… … … … … ….


Чудесата с туй не свършват,

ТОЙ твори ги всеки час.

Нито намек за отплата –

От сърцето МУ за нас!

04 юни, 2009

Револвер /убийствено стихотворение/



На огневата мощ съдбовна

Подавам твърдата ръка.

Стоманата блести върховна -

Фиксира ме с око резба.


Върти се в дясно барабанът.

Петлето удря по смъртта.

Разплискан бива океанът,

Червен като виталността.


А той дими със пура странна,

Невъзмутим във две ръце.

И само Тя – Смъртта уханна,

Затопля ледено сърце!