Жега
Омара, нега и покой
и огнен дъжд, току по пладне.
Не мръдва с пръст зелен герой,
опитвайки се да не падне.
Изрязана като със нож -
площада сянката разделя.
Като в сценарий - много лош,
напреде Слънцето каделя.
Озлочестен не е тъй бил
Животът, с весели цимбали,
отхапва жежко парещ млин
и жажда северните хали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар