Комодският варан захапа
Във транс неистов сладостта.
Отпусна жертвата свободно
И се излегна във прахта.
Не, няма никаква отрова.
Той няма даже и душа!
Е диша и се размотава
Но не очаквай милостта!
Изтичат сетните му капки.
Животът в черно прокърви.
Варанът, бавно го обхожда,
Като че искрено скърби.
Не може никой да избяга
От хапещата му уста.
На островната си държава,
Няма коментари:
Публикуване на коментар