Показват се публикациите с етикет стихове. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет стихове. Показване на всички публикации

14 декември, 2019

Две думи



И всичките си думи да напиша
От тях ще имат смисъл само две.

Прелиствайки съдбата си предишна,
Проглеждам пак с очите на дете.

Стефан Стефанов
14.12.2019 ГББГ

Сълза


Художник Иван Христов Грога


Художникът ми нарисува в бяло
Селото, в което съм роден.
Представи ми същинско огледало
На щастие, възторзи и подем.

В двореца си прибрах се и окичих
Платното на изкусният артист.
Атриумът светна, проясни се,
Приплясна сойка, хвръкна късен лист.

Полека бялото превзе простора
На вече сребърната ми душа.
Прозрачна призма светна във очите,
Разчупвайки ми бяло във дъга.

Стефан Стефанов
14.12.2019 ГББГ

Щастливият



Във дълбокото
Се излегна реката.
Вирът е щастлив.

Стефан Стефанов
14.12.2019 ГББГ

Есенен роман



Прелиства есенният вятър
Роман от хиляди листа:
Червени, жълти - по средата,
Оранжеви като в дъга.

Написаното му харесва.
Дори го кара да лети
През есенната безответност
На свободи и пълноти.

Когато свърши тази книга
И сетното листо отвя,
Притихна цялата вселена,
А вятърът щастлив заспа.

Стефан Стефанов
14.12.2019 ГББГ

11 декември, 2019

Сребристата





Сребриста зима –
Цената на живота
Всеки ден расте.

Стефан Стефанов
11.12.2019ГББГ

Мечтите бягат от щастието



Боси щастливи крака.
Слънце със смях заредено.
Вихрушки от пепел – деца.
Лято безкрайно зелено.

Крайшник, домат, вълчи глад.
Приятели верни в игрите.
Сърдечният порив е млад.
От щастие бягат мечтите.

Стефан Стефанов
11.12.2019  ГББГ

28 септември, 2010

Любовният разкош



Любовният разкош

Любовният разкош е нещо диво
и нежно като паяжен воал –
обгръща те омайно и красиво,
всред бисерните капки прималял!

Любовният разкош е висше чудо
в безумец те превръща на часа.
Сърцето властва и това е лудост,
а ти си цял във бисерна роса!

Любовният разкош е дар от Бога,
приготвен е за тебе и за мен.
Напиеш ли го, вече няма друго –
БЛАЖЕНСТВОТО е твоят вечен плен!

Стефан Стефанов
20.09.2010 GBBG

24 септември, 2010

Безсмъртие



Безсмъртие

Във опит за безсмъртие все пиша
И стиховете сякаш са с душа -
Обичат страстно, учестено дишат,
Канелен вкус и мирис на жена.

Навсякъде изящество разкошно -
Красиви гледки, паметни съдби,
Горещи срещи, безподобни бури,
Притискащи се влюбени гърди.

Каквото и да зърна с тях очите,
С каквито и идеи да летя –
Безценно е покълналото жито,
Неповторима капката роса.

Но този порив никога не свършва.
Разплакан съм от тези стихове.
Душата морна моли за почивка.
Творецът жажда нови светове.

Във опит за безсмъртие все дишам –
Самото съвършенство овладял,
Ще бъде вечност ако само мигом
На някой друг парченце съм предал!

Стефан Стефанов
24.09.2010 GBBG

15 септември, 2010

Душа




Душа

Тя дива е, много е дива –
Блестящата моя душа.
Красива, сияйно красива –
Букет от лъчи светлина.

Зарята е влюбена в нея.
Слънцата и правят шпалир.
И всичкото бяло бледнее
Пред нейния вътрешен мир.

Искрица от Вечният Огън –
Разпалил небесния свод.
Приела да бъде свободна,
Горяща в пожара живот!

Стефан Стефанов
14.09.2010 GBBG

28 юни, 2010

Летящият балкон



Летящият балкон

Харесва ми да бъда на балкона й -
от там се виждат нови светове,
да се мотая, да отпивам спомени,
в простора да се взирам с часове.

Ухания погалват ме и помисли,
отделни приглушени гласове,
желания за още и за повече -
останали ми още от дете.

Как вятърът развява там косите ми!
Как стъпва тихо нейното сърце!
Балконът й, все по-високо вдига се
и ни понася с шеметни криле!

Стефан Стефанов
27.06.2010 GBBG

08 март, 2010

Невинното око...



Невинното око на тигъра е синьо,
Щом те погледне с други цветове –
На ириса последната дъга…

Стефан Стефанов
08.03.2010 GBBG

23 ноември, 2009

Въпроси




Крадеш ли облаци червени
От зазорилото небе?

Напиваш ли от мрачината
С напукано от скръб сърце?

Разпалваш ли безумни клади
За собственото си дафе,

Или се сливаш с тишината
Потапяйки се във море?

Осмисляш ли смъртта уханна
На теменужка всред поле?

Попива ли гърба ти черен
Блестящо слънчево парче?

Въпросите не свършват тука,
Задава ги от векове,

Животът - весело разгърден,
С очи на палаво дете!

Стефан Стефанов
23.11.2009 г. GBBG

02 ноември, 2009

Ръченица



Ръченица

Съсипа ме, размаза ме Светът!
А после Той - Животът, ме подхвана.
Заби в окото ми къс планина,
А в другото и двата океана!

Лицето ми във свежест натопи.
Ливади ширна по снагата тънка.
Изкъпа ме със слънчеви води,
А песента Му беше медно-звънка!

Навсякъде разцъфнаха цветя
И ледове усмихнаха се вито.
Проблясъци, зари и синева
Пометоха прогнилото ми сито.

Май, нямаше да мога да Го спра,
Превземаше и сетните ми кули.
Навлизаше в сърцето на страстта
И глухите държеше да са чули!

Предадох се. Светът, ме сръчка пак.
Животът, се зарадва за двоица.
Преметнахме ръце през рамена
И заиграхме ситна ръченица!

Стефан Стефанов
02.11.2009 г. GBBG

30 октомври, 2009

Синият кораб





Безсмъртната творба на Бога -
Корабът син за нас създан,
Във експедиция се впусна
През междузвезден океан!

По орбитите на безкрая,
Чертани с същата ръка,
Разпенва нежно мрачината
След пътеводната мечта!

Пресича облаци върховни,
Галактики, мъглявини.
Със купове се заиграва
И плъзга се край висини.

Невероятен кораб синкав
Със превъзходен Капитан,
Милярд години вече плава
Без страх от звезден ураган!

Неописуема награда
И немислима красота,
На борда стъпил на Земята
В съюз със своята съдба!

Стефан Стефанов
29-30.10.2009 г. GBBG

15 октомври, 2009

Спектакъл



Представяне на стихосбирката "Покой напоен с любов"

Спектакъл с участието на: мъжки църковен хор при храм "Света Троица"с диригент Бистра Мамулева, струнен квартет с диригент Иван Стоянов, акустична китара Ивайло Илиев, на рояла Миглена Дончева, самурайски меч в ръцете на Владимир Георгиев, помощ от приятели, и 36 стихотворения от Стефан Стефанов.

22 октомври 2009 г. от 18.30 ч. в ХГ "Христо Цокев", зала "Минчо Минчев", гр. Габрово
Вход свободен.

09 октомври, 2009

Мечта



МЕЧТА


Намери име за мечтата
И украси от вси страни
Разголените му предели,
Уханните му дълбини.

Със него си игра среднощен
Превръщайки го във зари.
От вятъра пределно мощен
Венец му бурен подари.

Облече го в дантела страстна
Със прах го слънчев позлати,
Размести облаци дъждовни
И го посипа с висини.

Каква божествена отрада.
Каква неистова съдба.
Неземно име той й даде
Наричайки я Свобода.

Стефан Стефанов

09.10.2009 GBBG

07 октомври, 2009

Тарантела



Рано, рано сутрин е
Нацупени са устните
Прелестно закача се
Слънцето с бузите

Блажено протягам се
Залепнали са миглите
Отново потапям се
В сладкото сънно небе

Но няма заспиване
С целувки залива ме
Със ласки отмива ме
Нейното страстно море

Пресрещам вълните й
Разпенвам косите й
Сбъдвам мечтите й
Ражда се новия ден

Стефан Стефанов
07.09.2009 GBBG

06 октомври, 2009

Коприна



Отдавна не се бе загръщал със нея -
копринена кожа, горещо кафе.

Разголени сенки откраднаха кея
и смело се хвърлиха в страстно море.

Ухания нощни - парфюми обични
целувки разкошни, безброй викове.

Безпаметно впити във сока любовен
припадат от щастие пчелни ръце.



Стефан Стефанов

30-31.07. GBBG

02 октомври, 2009

Bharatnatiam



Bharatnatyam


Лотосов поглед
Копринена ласка
Разсипана цитра
Вкус на кафе

Парфюмена рага
Устни целебни
Билки омайни
Мускусно море

Танцувай прекрасна
Жарава трептяща
Струи мусонни
Пух от небе

Не спирай вълшебна
Танцуваща деви
Ти вече открадна
Покорно сърце

Стефан Стефанов
01.10.2009 GBBG

23 септември, 2009

Мъх



Изстива моята вселена.
Мъх възседна ми гърба.
Корона слънчева, цветя.

Стефан Стефанов
11.06.2009 GBBG