Показват се публикациите с етикет стихове. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет стихове. Показване на всички публикации
14 декември, 2019
Сълза
Художник Иван Христов Грога
Художникът
ми нарисува в бяло
Селото,
в което съм роден.
Представи
ми същинско огледало
На
щастие, възторзи и подем.
В
двореца си прибрах се и окичих
Платното
на изкусният артист.
Атриумът
светна, проясни се,
Приплясна
сойка, хвръкна късен лист.
Полека
бялото превзе простора
На
вече сребърната ми душа.
Прозрачна
призма светна във очите,
Разчупвайки
ми бяло във дъга.
Стефан
Стефанов
14.12.2019
ГББГ
Есенен роман
Прелиства
есенният вятър
Роман
от хиляди листа:
Червени,
жълти - по средата,
Оранжеви
като в дъга.
Написаното
му харесва.
Дори
го кара да лети
През
есенната безответност
На
свободи и пълноти.
Когато
свърши тази книга
И сетното
листо отвя,
Притихна
цялата вселена,
А вятърът
щастлив заспа.
Стефан
Стефанов
14.12.2019
ГББГ
11 декември, 2019
28 септември, 2010
Любовният разкош

Любовният разкош
Любовният разкош е нещо диво
и нежно като паяжен воал –
обгръща те омайно и красиво,
всред бисерните капки прималял!
Любовният разкош е висше чудо
в безумец те превръща на часа.
Сърцето властва и това е лудост,
а ти си цял във бисерна роса!
Любовният разкош е дар от Бога,
приготвен е за тебе и за мен.
Напиеш ли го, вече няма друго –
БЛАЖЕНСТВОТО е твоят вечен плен!
Стефан Стефанов
20.09.2010 GBBG
24 септември, 2010
Безсмъртие
Безсмъртие
Във опит за безсмъртие все пиша
И стиховете сякаш са с душа -
Обичат страстно, учестено дишат,
Канелен вкус и мирис на жена.
Навсякъде изящество разкошно -
Красиви гледки, паметни съдби,
Горещи срещи, безподобни бури,
Притискащи се влюбени гърди.
Каквото и да зърна с тях очите,
С каквито и идеи да летя –
Безценно е покълналото жито,
Неповторима капката роса.
Но този порив никога не свършва.
Разплакан съм от тези стихове.
Душата морна моли за почивка.
Творецът жажда нови светове.
Във опит за безсмъртие все дишам –
Самото съвършенство овладял,
Ще бъде вечност ако само мигом
На някой друг парченце съм предал!
Стефан Стефанов
24.09.2010 GBBG
15 септември, 2010
Душа
.jpg)
Душа
Тя дива е, много е дива –
Блестящата моя душа.
Красива, сияйно красива –
Букет от лъчи светлина.
Зарята е влюбена в нея.
Слънцата и правят шпалир.
И всичкото бяло бледнее
Пред нейния вътрешен мир.
Искрица от Вечният Огън –
Разпалил небесния свод.
Приела да бъде свободна,
Горяща в пожара живот!
Стефан Стефанов
14.09.2010 GBBG
28 юни, 2010
Летящият балкон

Летящият балкон
Харесва ми да бъда на балкона й -
от там се виждат нови светове,
да се мотая, да отпивам спомени,
в простора да се взирам с часове.
Ухания погалват ме и помисли,
отделни приглушени гласове,
желания за още и за повече -
останали ми още от дете.
Как вятърът развява там косите ми!
Как стъпва тихо нейното сърце!
Балконът й, все по-високо вдига се
и ни понася с шеметни криле!
Стефан Стефанов
27.06.2010 GBBG
08 март, 2010
Невинното око...
23 ноември, 2009
Въпроси

Крадеш ли облаци червени
От зазорилото небе?
Напиваш ли от мрачината
С напукано от скръб сърце?
Разпалваш ли безумни клади
За собственото си дафе,
Или се сливаш с тишината
Потапяйки се във море?
Осмисляш ли смъртта уханна
На теменужка всред поле?
Попива ли гърба ти черен
Блестящо слънчево парче?
Въпросите не свършват тука,
Задава ги от векове,
Животът - весело разгърден,
С очи на палаво дете!
Стефан Стефанов
23.11.2009 г. GBBG
02 ноември, 2009
Ръченица

Ръченица
Съсипа ме, размаза ме Светът!
А после Той - Животът, ме подхвана.
Заби в окото ми къс планина,
А в другото и двата океана!
Лицето ми във свежест натопи.
Ливади ширна по снагата тънка.
Изкъпа ме със слънчеви води,
А песента Му беше медно-звънка!
Навсякъде разцъфнаха цветя
И ледове усмихнаха се вито.
Проблясъци, зари и синева
Пометоха прогнилото ми сито.
Май, нямаше да мога да Го спра,
Превземаше и сетните ми кули.
Навлизаше в сърцето на страстта
И глухите държеше да са чули!
Предадох се. Светът, ме сръчка пак.
Животът, се зарадва за двоица.
Преметнахме ръце през рамена
И заиграхме ситна ръченица!
Стефан Стефанов
02.11.2009 г. GBBG
30 октомври, 2009
Синият кораб

Безсмъртната творба на Бога -
Корабът син за нас създан,
Във експедиция се впусна
През междузвезден океан!
По орбитите на безкрая,
Чертани с същата ръка,
Разпенва нежно мрачината
След пътеводната мечта!
Пресича облаци върховни,
Галактики, мъглявини.
Със купове се заиграва
И плъзга се край висини.
Невероятен кораб синкав
Със превъзходен Капитан,
Милярд години вече плава
Без страх от звезден ураган!
Неописуема награда
И немислима красота,
На борда стъпил на Земята
В съюз със своята съдба!
Стефан Стефанов
29-30.10.2009 г. GBBG
15 октомври, 2009
Спектакъл

Представяне на стихосбирката "Покой напоен с любов"
Спектакъл с участието на: мъжки църковен хор при храм "Света Троица"с диригент Бистра Мамулева, струнен квартет с диригент Иван Стоянов, акустична китара Ивайло Илиев, на рояла Миглена Дончева, самурайски меч в ръцете на Владимир Георгиев, помощ от приятели, и 36 стихотворения от Стефан Стефанов.
22 октомври 2009 г. от 18.30 ч. в ХГ "Христо Цокев", зала "Минчо Минчев", гр. Габрово
Вход свободен.
09 октомври, 2009
Мечта

МЕЧТА
Намери име за мечтата
И украси от вси страни
Разголените му предели,
Уханните му дълбини.
Със него си игра среднощен
Превръщайки го във зари.
От вятъра пределно мощен
Венец му бурен подари.
Облече го в дантела страстна
Със прах го слънчев позлати,
Размести облаци дъждовни
И го посипа с висини.
Каква божествена отрада.
Каква неистова съдба.
Неземно име той й даде
Наричайки я Свобода.
Стефан Стефанов
09.10.2009 GBBG
07 октомври, 2009
Тарантела

Рано, рано сутрин е
Нацупени са устните
Прелестно закача се
Слънцето с бузите
Блажено протягам се
Залепнали са миглите
Отново потапям се
В сладкото сънно небе
Но няма заспиване
С целувки залива ме
Със ласки отмива ме
Нейното страстно море
Пресрещам вълните й
Разпенвам косите й
Сбъдвам мечтите й
Ражда се новия ден
Стефан Стефанов
07.09.2009 GBBG
06 октомври, 2009
Коприна
02 октомври, 2009
Bharatnatiam
23 септември, 2009
Абонамент за:
Публикации (Atom)