Съборници

Съпостници и съмолитвеници мои,

Съборници във църква и любов,

Устоите на вярата пазете,

Въздигайте крила и благослов.

О, богообразни чада на светлината,

Извикани за щастие и бран,

Наслада дайте пищна на душата,

Не я жалете, тя е цяла в плам.

Стефан Стефанов

28.06.2020 ГББГ

Позлатената липа

Започнало е още сутринта

Голямото жужене на липата,

Камбанени съцветия трептят

Със ритъмът отдаден на крилата.

Оказа се, че този звън нелек,

Симфония е цветна на пчелата

И звуците препълнени с копнеж

Ухаят със парфюма на цветята.

Пиян от този юнски цветобер,

Препълнил ми очите и душата

На дядо ми с липата цял покрит

Прашецът имам аз като позлата.

Стефан Стефанов

26.06.2020 Чавей

Самотно дърво

Самотно дърво

Среща бури и беди

С гордост и мощ.

Стефан Стефанов

25.06.2020 ГББГ

Спирални сигнали

Подават вече

Спиралните  сигнали

Щъркели за път.

Стефана Стефанов

25.06.2020 ГББГ

Дъждовно небе

Дъждовно небе,

Толкова много сълзи

В небесни очи.

Стефан Стефанов

24.06.2020 ГББГ

Черни облаци

Черни облаци

Се бият безпощадно

С гръм след гръм.

Стефан Стефанов

23.06.2020 ГББГ

Успешно заличен

Часовият пояс ме препаса

Стегнато и малко на верев.

Всичките ми клетки закрещяха:

Стига вече, пак ли искаш рев!?

Някак си успях да ги прилъжа –

Чака ме висока планина,

Много болка, воля безразсъдна,

Малко смърт и синя чистота.

Шерпите ме гледат заядливо,

Те живеят в тази планина,

Там където стъпват е красиво,

А за нас е болка до костта.

Пътеката нагоре е постлана

Със флагове на хиляди души.

Замръзнали тела – метричен камък –

Бележат проиграни съдбини.

Върхът е само някакво квадратче

Във мозъкът до крайност помрачен.

Надолу слиза не герой всевластен,

А егоист, успешно заличен.

Стефан Стефанов

21.06.2020 ГББГ

Безмерна любов

/блус джаз/

Ден и нощ правя с тебе разкош след разкош – ден и нощ.

Вече не зная къде започвам аз и къде свършваш ти – да ти.

Небето е твърде малко за толкова много сълзи – много сълзи!

Не зная кога грее слънце защото постоянно грееш ти – грееш ти.

Преплетените нишки от килима на щастието нямат мечти – нямат мечти.

Напълно сме обездвоени от сладкият звук на лъжи – сладки лъжи.

Небето е твърде малко за толкова много сълзи – много сълзи!

Дори диамантите се разпадат на прах в твоите черни коси – в твойте коси.

Летим, сега е възходът на околоплодните води – плодни води.

Предава се времето защото не може да устои – да устои…

Небето е твърде малко за толкова много сълзи – сладки сълзи!

А насладата твърде голяма за влюбените безмерно души – безмерно души… …

Стефан Стефанов

18.06.2020 ГББГ

Твоето гиздило

Тигърът в краката ми преде

Сънища от спомени среднощни.

Биволът от Крюгер ме боде

Със букет от сърпове разкошни.

Мармозетката се прави на дете

Със очи закръглени до блясък.

Гъската с подветрени криле

Подминава ме с обилен крясък.

Някаква си мравка на инат

С нервите ми пак се заиграва.

Северни елени ме зоват

В тундрата да скитам до забрава.

Как да отговоря на това,

Идещо от всякъде хвърчило?

Свалям всичко мое, и сега,

Само съм със Твоето гиздило!

Стефан Стефанов

18.06.2020 ГББГ

Краят

/Да започнем с "Краят" на Ивайло/

                Митвайда, Германия. Два часът през нощта. Работя усилено върху дипломната си работа. Зелената чаша чай безмълвно ме наблюдава. Посягам да отпия и я виждам. Удавила се е. Малка плодова мушица. Накланям чашата, за да остане клетото създание на сухо и – о, чудо! – помръдва! Бавно и тежко започва да се катери нагоре. Достига ръба, понечва да мине отвъд, но се прекатурва и тупва на бюрото. Пред мушицата се стеле безкрайна шир, но тя не се поколебава и за миг. Започва целеустремено да се влачи по корем към неизвестното. Изправя се за кратко и отново пада под тежестта на обвилата я капка. Но не се предава. Вперила взор към безкрая, изпълнена с непоколебимост да продължи, прави все по-уверени крачки напред. Достига ръба на бюрото… и там се разделяме.

                Ивайло Белев

Боголичност

Възможно ли е да поканя всички,

Обичащи парфюма на цветя

В домашното палацо всред гората

Да насладят душа и сетива?

Потапяйки се в мир граден от люде

С префинени до блясък дарове,

Наречени таланти – изумруди,

Идещи от други светове.

Възможно ли е тебе да поканя

В двореца си кристално съграден

Без твоята хармония да страда,

А да се вдигне в свод опиянен?

И както сме започнали от нищо

Да се опием с яркия безкрай

На радост, красота и боголичност,

Намерени в наземният ни рай.

Стефан Стефанов

12.06.2020 ГББГ

Перото ми

Перото ми засажда мойте мисли

По бялото хартиено поле

За него черното е знак за вечност,

Като надвиснало над гръм небе.

Стефан Стефанов

09.06.2020 ГББГ

Кога

Скърши се клон от черешата – паднах,

Долу е мека трева.

Сойката смя се – после припаднах

За да чуя това:

Стига си падал надолу с главата,

Ползвай ги тези крила!

Само се периш и мелиш с устата,

А ще летиш ли? – Кога?

Стефан Стефанов

09.06.2020 ГББГ

Да е венчило

Радост от извори пият децата,

В плетени кошнички

Гъби по нощнички,

Баба ми прави любима салата.

Важничи котката – пухкава, мита,

Светят светулките,

Люлят се люлките,

Грабят децата игра до насита.

Докато мога балкани да листя,

Дворът ми дядов синовно ще чистя -

Да е гиздило.

Радост безмерна превзема ме бавно,

Сърп и пищови родеят се славно –

Да е венчило!

Стефан Стефанов

09.06.2020 Чавей

Полъх

Мимическите двери на устата,

Коралите във сбъднати очи,

Димящите сърца на късно лято,

Прегърбените пиещи върби,

Уханната трева на сенокоса,

Гущерът във каменен дувар,

Непостижимата ми котка чернокоса,

Геранът оцелял без катинар,

Омаен свят на мушмули и дюли,

На сладко печено във слънчева тава,

Какъв разкош да бъдеш вечно юли,

Сред полъха на нейната пола!

Стефан Стефанов

06.05.2020 ГББГ

Форма?

Откажи се от формата.

Изповед

Изповядвам вярата.
Пазя благодатта.
Дарявам любовта.

Стефан Стефанов
03.06.2020 ГББГ