Късмети 2021

1. ЕДЕНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ Е ТЯ – ЛЮБОВТА, ЗА ТЕБЕ ОЩЕ СЕГА!

2. С КОРОНА ОТ ЗДРАВЕ СЕ ЗАКИЧИ, ДА БЯГАТ ВИРУСИ И ЛЪЖИ!

3. ПЪТУВАЙ, ПЪТУВАЙ, ПЪТУВАЙ ДО УШУАЯ, БЕНИН И БУРГАС, ПОСЛЕ ОТНОВА У ВАС!

4. ВРЕМЕ Е ВОНЯЩОТО И ДИМЯЩО ЖИВОТНО ДА ОТСТРАНИШ И С ЕЛЕКТРОКОЛИЧКА, МОЖЕ И КИТАЙСКА, ДА ГО ЗАМЕНИШ!

5. СПЕСТОВНОСТТА НЕ ТИ Е СИЛА, ЗАТУЙ ВЗЕМИ, ЧЕ СПЕЧЕЛИ – ПАРИ, ПАРИ, ПАРИ!

6. ТВОРЧЕСКА Е ТВОЙТА ДУША, ИЗЛЕЙ Я ЦЯЛАТА, КАТО ДЪЖД ОТ НЕБЕСА!

7. НА КЪЩИ СЕ НАГЛЕДА И НАСИТИ, Е ХАЙДЕ ПРОДЪЛЖАВАЙ СЪС ДВОРЦИТЕ!

8. ПРИЯТЕЛИТЕ СА МАЛЦИНА, НО ВЕРНИ КОЛКОТО ДРУЖИНА!

9. КАКВОТО ОЩЕ СИ РЕШИШ, НО МНОГО ЯКО И ОТ ПАРИЖ!

Преглед

 

 

Среднощните гости отдавна заминаха.

Преиграва слънцето – огън в камината.

 

Изтърка се прага на пустата къща.

Времето бяга, а някой се връща.

 

Очаква отново пустинният юрган

Бедрени дюни, гърди океан.

 

Търкалят се стихове, а трябва да летят.

Обличам си китела, отивам на парад.

 

Преглеждам войската си. Каква суетня!...

Превзема площада без бой есента.

 

Отнякъде детството дойде с колело.

Захвърлям нетребите и най-вече защо!?

 

Стефан Стефанов

31.12.2020 Чавей

Безсрамник

 

 

Не би ли могло да е утре?

Или пък малко нощес?

Може би някаква сряда?

Коктейл от недей и копнеж?

Не би ли могло само малко?

Ей толкова, колкото да?...

Ще е ли възможно огромно?

Щастие, без капка тъга!?

 

Стефан Стефанов

30.12.2020 Чавей

Александрийска съдба

 

Всяка библиотека се ражда от една дума, една книга, един стих.

В началото е плаха и скромна, почти безподобна.

Но после бързо нараства заедно с увеличаващият се листен апетит.

Неусетно превзема стената.

Набутва се под кревата.

Услужливо подлага снага под всички важни за човека неща.

Започва да отваря прозорци и врати за необятни земи и съдби.

Променя, преподрежда света.

Набърква се в твойта душа.

Идва време, когато чуждите умове стоящи на полиците подменят на твоите неврони жиците.

Единственото спасение от това втържение е - разделното аутодафе.

Отказът от чужди мисли и свои заблуди

довежда до празни рафтове и мигове луди!

 

Всяка библиотечна съдба завършва с Александрийска тъга.

 

Стефан Стефанов

30.12.2020 Чавей

Посърна

 

Ледникът тръгна.

Високата планина

Посърна от скръб.

 

Стефан Стефанов

29.12.2020 Чавей

Музикална история

Той я докосна,…

Като че ли навиваше със старинно ключе

Пружинения ѝ механизъм

И тя започна да изписва дъги,

Като порцелановата балерина,

Която танцува ли, танцува…

Под звуците на несекващата музика.

Той навиваше ли, навиваш…

А тя танцуваше ли, танцуваше,…

Все по-разпалено

И все по разгорещено.

Той не спря, докато тя

Не се преобрази от

Студенопорцелановобяла

В прима от страст засияла!

 

Стефан Стефанов

26.12.2020 Чавей

Витлеемско просветление

Звездата отдавна е тука

И сочи, указва, блести

В очите поставя посоки

За празничновесели дни.

 

Роденото Слънце всред мрака,

Разпръсна невежа тъма.

Познание светло донесе

За Божият свят – за дома!

 

Възрадвай се душо незрима,

Ти част си от туй тържество

На Бога си скъпа, любима

За теб е това пиршество!

 

Стефан Стефанов

25.12.2020 Чавей

Проблеми

Не мога да имам проблеми,

Лишен съм от този разкош.

Търся ги много големи,

Но няма дори и за грош.

 

А как ще се радвам да мога

Със някой да се сподобя

И като с дизайнерска дрога

Умът си да поразкрася.

 

Но суша е, нищо не пада

В платната ми няма море…

Решен съм, ще спретна засада -

Това трябва вече да спре!

 

Започвам да дебна и ето,

Задава се вече един

И май, че носи Версаче,

И малко повечко грим…

 

Стефан Стефанов

24.12.2020 Чавей

Сладка тъга

Крушите са "откраднати" от Кирил Коларов

От крушата пада тъга

По лятото, жълта и сладка.

Придворните косове кръжат

Прилагайки вълчата хватка.

 

Със кюлчета златна тъга

Разплаща са крушата вяло

За жежкия слънчев парад,

Радвал я лятото цяло.

 

Пресладка, медна тъга,

Заключена в сочни предели,

Потръпвайки с жълти листа,

Вещае за зимни раздели.

 

Стефан Стефанов

24.12.2020 Чавей

Бял пристан

 

 

Видях, че си пристанала във бяло

И черното не ти е по душа,

Но мравките, развято наметало,

Пиано лак избират за снага.

 

Стефан Стефанов

22.12.2020 Чавей

Жертвена вода

Особената жертва на водата

Личи най-ярко в белия кристал.

Снежинките разсипани богато

Променят страстно целия квартал.

 

И неусетно всичко се възнася,

Дори и недостойно за това,

Във свят на бялост, хубост и възхвала,

Примесени с неземна тишина.

 

И въпреки, че всичко покоряват,

Стежинките на никой не вредят.

Те слизат самолюбовно от небето,

Само да галят и целуват преди да се стопят!

 

Стефан Стефанов

22.12.2020 Чавей

Какво ли още

 

Какво ли още мога да предложа,

Освен брилянтната си плът космата! –

Душата? Тя е само хипотеза

За справяне отвъд със самотата.

 

Стефан Стефанов

21.12.2020 Чавей

Секретни изкуства

 

Не мога да нападна тишината –

Тя пази свято всичките ми тайни.

По скъпа е от синкава позлата,

Кобалтова е чак във дни потайни.

 

И въпреки, че знае всички тайни,

Не ме напуска, гуши се във мене.

Какво ли още иска да узнае?

Ще и покажа аз едно следене!

 

Как искам да извикам от балкона,

Че тя е с мен в секретите изкуства

На пазене дълбоките предели…

Но нямам думи, имам само чувства!

 

Стефан Стефанов

21.12.2020 Чавей

Зимни месеци

 

 

„

Художник Ради Неделчев - Зима 2

Неогледната стъпи назад –

Късна есен е, сняг се задава.

Снежни преспи – старинен парад

От Балкана небето строява.

 

Във реката без вопъл и стон

Кротко рибите, бавно замръзват.

А врабците на стария клон

Побелели ръкави развързват.

 

Пак настъпи онази шетня

По хралупи и дупки изкусни,

Замириса на празник света -  

Зимни месеци дълги и вкусни.

 

Стефан Стефанов

20.12.2020 Чавей

Злато за цвете

 

Дъждът барабани по златната пустиня непонятна,

Превръщайки позлатата ѝ скъпа във пихтия.

Притисна я в прегръдката си страстна

И я превърна в приказна градина:

На изумрудени искрящи кавалкади,

Препускащи от хиляди години,

Разцъфнали в простора необятен,

Наричан от слепци за красотата:

Пустинен пейзаж без капка синьо.

Размяната направена е вече:

Дарявам злато за живот със цвете.

Пчели елате, ваше е полето,

За мен е само удар на сърцето!

 

 

Стефан Стефанов

19.12.2020 Чавей

Предбалкан

Предбалканският

Междинен вятър духа -

Ледени света.

 

Стефан Стефанов

18.12.2020 Чавей

Прощални гъски

 

Гъските летят,

Отлитат. Над дома

Долита мъгла.

 

Стефан Стефанов

18.12.2020 Чавей

Да белеем

 

Сватбен фотограф Гого Кехайов

Приближавам се плътно до зимата

И се хвърлям във пряспа от смях.

Идва бялата, идва любимата

Със кристалния, водния прах.

 

Да белееме скъпа и двамата,

Да се вплитаме в белия слог,

Преживявайки заедно драмата

На писателя, бащински строг.

 

Стефан Стефанов

18.12.2020 Чавей

Френско ръ

 

Френското ръ се промъкна

В този разговор уж на шега,

Но веднага обърка простора

И разсипа кафе по нощта.

 

Докато се опомня,

Бе сменило пола със шансон

И рисуваше с падащи листи

Цветни мазки от Авиньон.

 

Омилията ни среднощна

Се превърна в ефирен разкош.

Оказа се, че нямам защита…

Но светът ми не стана по-лош!

 

Стефан Стефанов

17.12.2020 Чавей

Срич ки

 

 

Дали ще можем да се спуснем

По сричковия водосток

И с жадни устни да докоснем

Живителният техен сок?

 

За да се плодно преизпълним

Със смисъла на речността

И паметно да си припомним

Словата на премъдростта.

 

За да е знайно даже свише

И явно като на разсвет,

Че ратници сме – даже висше –

Творци по дух и по просвет.

 

Стефан Стефанов

15.12.2020 Чавей

Вълча целувка

Вълчата целувка

Е любовна покана

За разходка из гора.

 

Побегни с него

И ти никога няма

Да бъдеш сама.

 

Вий от сърце

До премала -

Далеч е града.

 

Да си вълк,

А не куче,

Това е съдба

 

За нечия  

Нежна,

Красива душа.

 

Стефан Стефанов

15.12.2020 Чавей

Милонга

Викове,

Стенания,

Вопли.

Въздишки,

Ридания,

Сълзи.

Целувки

Пределно

Разкошни.

И смях,

И смях

До зори.

 

Стефан Стефанов

12.12.2020 Чавей

Тъкан от светлина

 

Надъхан е прозрачният прозорец

През себе си да пусне светлина.

Не иска сенки този чудотворец,

Радетел на безкрайна красота.

 

Самият той, тъкан е с фини нишки,

Невидими за паметни очи,

Далече от преструвки и въздишки,

Облечен във позлата от лъчи.

 

 

Стефан Стефанов

11.12.2020 Чавей

Готов съм

 

Отивам да отворя на провала

Бутилка със пенлива красота,

Свидетелство за моята възхвала

И Твоята неземна доброта!

 

Да пият всички с устни умилени,

Да напоят душевния пожар

Та радостно да литнат укрилени

От тайнството на Твоя дивен дар.

 

В просторите на дух и благодатност

На светлина, потънала в разкош,

Усещайки в крилата си приятност

От полъха на непозната мощ.

 

Взривявам вече всякакви предели

Със красота – спасител на света

И няма нийде никакви раздели,

Готов съм вече, чакам Те, ела!

 

Стефан Стефанов

11.12.2020 Чавей