Видях,
че си пристанала във бяло
И черното
не ти е по душа,
Но
мравките, развято наметало,
Пиано
лак избират за снага.
Стефан
Стефанов
22.12.2020
Чавей
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
skip to main |
skip to sidebar
изкуство
Всичко за мен
Архив на блога
-
▼
2020
(210)
-
▼
декември
(32)
- Късмети 2021
- Преглед
- Безсрамник
- Александрийска съдба
- Посърна
- Музикална история
- Витлеемско просветление
- Проблеми
- Сладка тъга
- Бял пристан
- Жертвена вода
- Какво ли още
- Секретни изкуства
- Зимни месеци
- Злато за цвете
- Предбалкан
- Прощални гъски
- Да белеем
- Френско ръ
- Срич ки
- Вълча целувка
- Милонга
- Тъкан от светлина
- Готов съм
- Есхатологично
- Плерома
- Снежна идилия
- Бавна целувка
- Италианска вечерня
- Бял квадрат
- През декември
- Расови проблясъци
-
▼
декември
(32)
Няма коментари:
Публикуване на коментар