Отдавна

/на Кирил Коларов/

Отдавна нощите и дните

В града ни са като едно.

Тук няма огън, нито жито -

Само бетон, асфалт, стъкло.

Отблясъци от косо слънце,

Неони - светещи лъжи,

Пречупват странно световете,

В които времето лежи.

А там на крачка е простора

На истинската красота.

Излизам и се хвърлям в нея,

А тя подхваща ме – летя!

Стефан Стефанов

30.12.2018 ГББГ

Полярната звезда

Полярната звезда - мерило

За чистота и красота,

Размаха снежното ветрило

И промени за миг света.

Със белите си ръкавици

Погали хорските души.

Дантели, радости и птици

Превзеха техните очи.

Не мърда тя от небосклона

На ярко черното небе -

Основна носеща колона

На днешното ни битие.

Стефан Стефанов

30.12.2018 ГББГ

Перата ми

Перата ми различно са ковани.

В различен строй и лад са подредени.

Докосват те мистични – цветни струни

И красота разбулват помежду ни.

Едни са мощно удряни - брутални -

Със чукове стоманени – големи.

Калявани във ледове кипящи.

Заточвани на камъни зелени.

А други са от тишина родени,

Бълбукаща от извори среднощни.

Извайвани от гъсти - черни пръсти.

Заостряни със звезден прах - разкошни.

Но тези от сърцето произлезли,

Обагрени с червените мандали,

Изписват съвършените картини,

Замайващи ни хиляди години.

Стефан Стефанов

25.12.2018 ГББГ

Рождественски сонет

Зимата дойде на пръсти,

Тихомълком с висота.

Красотата се прекръсти

И надолу полетя.

Преизпълни се простора

Със неземна благодат.

Звуци, светлини и хора

Правеха света богат.

Тази нощ е най-дълбока -

Заредена със мечти.

Тази нощ е най-висока -

Греят детските очи.

Там във пещерата тъмна

Млада Бога се роди!

Стефан Стефанов

24.12.2018 ГББГ

Старците от село

Старците от село поизмряха,

Бяла е и моята брада,

Помня ги в полето, на реката,

На мегдана и на оранта.

Техните железни селски пръсти,

Техните отрудени снаги,

Впрягаха коне в талиги пъстри,

Зидаха дувари с канари.

Старците от сутрин до вечеря,

Ту сами, ту с някой си познат,

Правеха живота да изглежда,

Уж корав, но пълен с благодат.

През зимата до пояс в снежни преспи

Пързаляха се, като че деца

По стръмното надолу, по превала

С голямата изпрегната шейна.

Какви прекрасни хора, как обичах

На пейката със тях да поседя

За минали неща да си говорим,

За днешните без злоба и тъга.

Не ходеха по бани, по курорти,

Почивката им беше тишина,

Но цялата държава съградиха

Вграждайки и своите сърца.

Поклон, поклон, аз помня всичко още

И ще предавам този техен дух

На новите наследници разкошни,

Загърнати във същия кожух.

Стефан Стефанов

11.09.2018 ГББГ

Относно замърсяването на въздуха

Фини прахови частици

Волно си летят,

А под тях две три женици

Правят мармалад.

Стефан Стефанов

15.12.2018 ГББГ

Омесено небе

Задъхано месеше небето

И риташе звездите с крака.

С виковете цъфтящи в полето

Пресушаваше даже река.

Безпаметно гледаше времето

С непосилна в очите тъга,

Тайнството отхвърлило бремето -

Подарило на всички крила.

Тази нощ във нощвите заспиват,

Оградени с месал от звезди

И взаимно до болка се впиват,

Бели хлябове пълни с мечти.

Колко хляб е омесен от пориви

На незаспиващи звездни очи.

Стефан Стефанов

12.12.2018 ГББГ

Красотата вали

Красотата вали - безподобна е,

Тя се спуска от черно небе

И във вихъра точно под лампите

Оживява същинско дете.

Заиграва се с вятъра, с клоните

И танцува на палци от лед.

Пеперудите снежно облечени

Се боричкат не спазвайки ред.

С тях рисува тя по прозорците

И картини в полето реди.

Красотата прегърнала времето,

Бърза твойта душа да спаси.

Стефана Стефанов

09.12.2018 ГББГ

Бели следи

Печата времето следите

По бели листи в зимни дни.

Да ги чета ли!? Забрави!

Стефан Стефанов

04.12.2018 ГББГ

Капчица любовна нагота

Изрязаното деколте на прилива

Разплиска бурно скитащи вълни.

Заля с дъха си парещите склонове

На дюните препълнени с мечти.

От формите им шеметно закръглени

Пораждат се шедьоври на сластта

И хвърлят се вълните очаровани

Със цялата си страст върху брега.

Безкрайната им битка е обречена,

След всеки прилив следва самота.

Страстта не може да удържа порива

Без капчица любовна нагота.

Стефан Стефанов

03.12.2018 ГББГ

ТОЛЬКО ПРО ЛЮБОВЬ

На Малаую кузнечную

Судьба меня вела

И добрая сердечная

Открыла мне глаза

А там то на скамеечке

Ждала меня весна

В какой то яркой шапочке

Цветущая одна

Ну здравтсвуй ты любимая

Давай то на Арбат

Где я рисую вечную

Картину благодат

Ты будешь в ней па прежнему   

Средь множества цветов

Поговорим по старому

Мы только про любовь

Стефан Стефанов

28.11.3018 ГББГ

Пустош

Замръзналата безподобна пустош

Прикрива вещо парещи следи.

Децата ѝ, родени в ледни доби,

Нехаят за отминали беди.

Виелици, мъгли, и снегопади

За тях са като лунапарк блестящ,

Наслада и почивка за душата,

Бюфет безплатен, фойерверк искрящ.

На север още времето е диво

И девствена е бялата душа.

Заравям се в снега и черпя сили,

А пустошта подканя ме: Ела…

Стефан Стефанов

29.11.2018 ГББГ

Наниз

Снегът вали и

Нижат елите с игли

Снежинки бели.

Стефан Стефанов

25.07.2018 ГББГ

Прегърнат вятър

Невидим вятър ме прегръща

И роши моята коса.

Каква стихия всемогъща

Изпращат сини небеса.

Понасям се, летя със него,

Крилата ми гребат със страст

Опияняващата сила

Наречена от някой власт.

Невидим си, но си със мене

Гръмовна буря, ярък звън,

Сърце, което тихо стене

Молитва казана на сън.

Стефан Стефанов

24.11.2018 ГББГ

Ледени цветя

В ледени цветя сълзите се превръщат

Капчици тъга студът със дъх прегръщат

Невиждащи очи мъката преглъщат

Белите следи с надежда се извръщат

С усмивка на дете радостта се връща

Готова за игра във топла пълна къща

Стефан Стефанов

15.11.2018 БГГБ

Иван чай

Роден в алтайските предели

На чистота и красота,

Израсъл в диви вододели,

Играл си с капчици роса.

За да достигне висините

На дъхав мед и вкусен сок,

Преплели се във дълбините

На билковият му изток.

Пред нас е той, уханен, бляскав,

Мистични сили придобил.

По нрав е благ и много ласкав,

И всекиго би ободрил.

Вдигни стакан и пий от него

На таз трева отдай ти дан,

Безценен е и е единствен

Със руско име Чай Иван.

Стефан Стефанов

13.11.2018 ГББГ

СПОМЕН

Събуждам спомените нежно –

Плашливи са като деца,

Заспали сякаш безметежно,

Но със треперещи сърца.

Извиквам ги току по име

И галя ги като с ръка,

А те ме греят даже зиме

В самотната ми белота.

Прииждат с токчета и шапки,

Поляти с шеметен парфюм

По-вкусни от каноли сладки

И по-опасни от куршум.

Но те са мои и не спират

Да ме занасят цяла нощ,

Дори към утрото напират

С престорен шепот, че съм лош.

Какъв разкош, да имаш спомен,

Който те буди във зори

И уж е гол, но не и скромен…

О, скъпа, просто ме дари!

Стефан Стефанов

12.11.2018 ГББГ

Тялото

Със слънчева вода обливам

Прекрасното си тяло вярно.

В хавлия мека го увивам,

А то ме следва благодарно.

Към спалнята в звезди разкошни.

И даже май, че ми се моли

За спомени, и то среднощни,

И непременно да са голи.

По пътя вземаме си чаша,

Препълнена със сок от дюли,

Превърнати в златиста свежест

Току през жегите на юли.

Релакс е формулата вечна,

Която следва мойто тяло,

Познало болката сърдечна.

-      - Подай ми твойто одеяло…

Стефан Стефанов

31.10.2018 ГББГ

Щедрата

През есента на стола седнал

Приемам слънчевия дар,

А покрай мене тя се вихри

Разюздана като пожар.

Каква богата орисия,

Каква прещедра красота.

Тук няма нужда от просия,

Тя всичко дава ти сама.

Какви листа, какви милувки,

Нестихваща за миг игра.

Дори презрелите целувки

Са знак за бяла тишина.

Любимата ми цветна есен

Дарява ме – същински цар

С последните си капки топли

И къпе ме с небесен цяр.

Стефан Стефанов

29.10.2018 ГББГ

Блаженство

Пъстроцветни пеперуди, куп танцуващи листа,

Малки феи, но пък луди, фокуси на вечността.

Този свят е само "искам". Този свят е само "съм".

Даже силно да извикам, то ще е напразен звън.

Преоткривам тишината, светлината, любовта.

Обожавам истината и прегръщам смелостта.

Пъстроцветни до припадък във Венеция съдби,

Маски пищни, пушек сладък, костюмирани мечти.

Джазова нощта пристига. Непомагащи звезди.

Самотата поглед вдига, няма повече сълзи.

Утопичната система се разпада и руши 

И блаженството превзема хилядите ми души.

Стефан Стефанов

22.10.2018 ГББГ

Константа

Светът е голям,
а птичката все така малка.

Гневът е голям,
а птичката все така малка.

Страхът е голям,
а птичката все така малка.

Срамът е голям,
а птичката все така малка...

Стефан Стефанов
13.09.2018 ГББГ

Зиморничавият

Зиморничав съм сутринта,

Треперя като шума,

Бе малко строга с мен нощта

За туй не ще и дума.

Безпътни камъни стоят

Във ничия посока.

Играе приказка светът

Във тишина дълбока.

Разгръща старото дърво

Листата пожълтели,

Чете по спомени четмо

С години побелели.

Кого затопляш ти нега

И във чия постеля?

Зиморничав съм аз сега -

Откакто ме простреля.

Стефан Стефанов

04.10.2018 ГББГ

Есенна импресия

Ръждясва бавно есента

И златото тъмнее,

Листа и мисли-хвърчила

Копринен вятър вее.

Протягат се ръце-лъчи

Към дъхави смокини.

Вихрушки прашни от мечти

Умират да са сини.

На прага утрото с кожух

Изпраща мрачината.

Къделя-време, май на пук,

Изпреде самотата.

Прибират се ята във строй,

Южнякът се спасява,

Уж чезне всичко изведнъж,

А всъщност се засява.

Стефан Стефанов

02.10.2018 ГББГ

Старците

Старците от село титанични

Със снаги корави, величави,

Със души от благост натежали

На Балкана синове епични.

Помня ги по име, по прослава,

Помня песните им и хората,

Мъдростта закътана в душата -

Също като биле сред морава.

Този техен сбор по никой време

Е за мен синовно - свидно бреме,

Лъч човечност през гори студени.

Моята брада е също бяла.

Моята душа е още цяла.

Виждам ги с очите си  зелени.

Стефан Стефанов

12.09.2018 ГББГ