Старците

Старците от село титанични

Със снаги корави, величави,

Със души от благост натежали

На Балкана синове епични.

Помня ги по име, по прослава,

Помня песните им и хората,

Мъдростта закътана в душата -

Също като биле сред морава.

Този техен сбор по никой време

Е за мен синовно - свидно бреме,

Лъч човечност през гори студени.

Моята брада е също бяла.

Моята душа е още цяла.

Виждам ги с очите си  зелени.

Стефан Стефанов

12.09.2018 ГББГ