Култура и цивилизация

Културата е средство за духовно изразяване.

Цивилизацията е идеологизирането на това средство.

Стефан Стефанов

29.05.2020 ГББГ

Няма оправдание

Устните ми не

Намират оправдание

И за това не спират…

Стефан Стефанов

28.05.2020 ГББГ

Относно изборът

Избирам да съм Бог!

Всички други избори

са свободни.

Стефан Стефанов

27.05.2020 ГББГ

Замислено хайку

Замислих се –

Няма за какво.

Тогава защо?

Стефан Стефанов

27.05.2020 ГББГ

Животоизточници

  

Пресипналите извори шептят,

Студени са водите им метежни

От хиляди години благодат,

Даряват те със шепите си нежни.

Мистичният и всепроникващ сок,

Извира в тях направо от земята,

Дори да са на зъбер най-висок,

Началото е нейде във недрата.

Дарители на сладост и на мощ,

На животоизточваща наслада,

Препълнени с блаженство и разкош,

Потапям устни – те са ви награда!

Стефан Стефанов

26.05.2020 Чавей

Преходно

/Автор Иван Христов - Грога/

Златни пустиннико

Със огън снега ти пробиваш.

Бели поляните

Пламват във миг и загиват.

Идват кошутите

С изящни стъпки поели

По стръмните ридове -

Мадони от Ботичели.

Соколът разпери се,

Атакуват крилата му цели

Във призрачночистите,

Безкрайни въздушни тунели.

Само през прехода,

Суровите каменни урви,

Пазят във пазвите,

Снежните преспи абсурдни.

Отдръпват се облаци,

Мъглите прибират постели,

Съблича се времето,

Разкошът във нас се посели.

Стефан Стефанов

26.05.2020 ГББГ

Глаголицата

Глаголицата, таз сакралност мощна,

Проводено от свише тържество

За да изпише и сведе до вечност

Славата на Дивно Божество!

Стефан Стефанов

24.05.2020 ГББГ

Жълти рози

Разцъфтяха жълтите ми рози,

Хванаха ме всички под ръка,

Накъде, не питам, и не искам

Да узная, нито докога.

Слънчевото чудо ме понесе

Като прелъчисто зарево -

Фойерверк от радост непозната,

Сипеща неземно тържество!

Скитах се опиянен богато

От пресладкият им аромат,

Множество цветя, ковано злато,

Стелеха килим от благодат.

Пътят ми от рози няма утре,

Само днес ме води до дъга,

Дето всички цветове са златни

В унисон със моята душа.

Стефан Стефанов

24.05.2020 ГББГ

Изпращане

Чинчилата подаде ми кожухче,

Ламата със вълна ме дари,

Гъската със пухена завивка

Побърза да притопли мойте дни.

Даряваха и другите по малко:

Носорогът с рог ме сподоби,

Акулата перфектните си зъби,

Магарето най-дългите уши.

Змията като чу за маскарада

Съблече ризата си без ръце,

Пчелите, свикнали да хранят до наслада,

Ме заредиха с пчелно млечице.

Гърбатият пък с песен ме проводи

Към новото ми стадо във града:

Вържи и таз верига на врата си

Да ти напомня, че си свобода.

Стефан Стефанов

23.05.2020 ГББГ

Разярената

Цяла нощ вали.

Реката се разяри.

Къде сте гори?

Стефан Стефанов

22.05.2020 ГББГ

Ковач

От студ и вода

Капчукът изковава

Шпаги и ками.

Стефан Стефанов

19.05.2020 ГББГ

Лабиринт

Карстов лабиринт,

Пещерняците пусни,

Слънцето блести.

Стефан Стефанов

18.05.2020 ГББГ

Скупчени

Снегът заваля.

Къщите се скупчиха  -

Пазят си дъха.

Стефан Стефанов

18.05.2020 ГББГ

Заприиждаха

Хладен дъжд вали,

Заприиждаха мъгли

В тъмните гори.

Стефан Стефанов

18.05.2020 ГББГ

А теб за какъв те имат?

Някой ме мислят за звяр,

Други за глухар,

Трети за козар,

Даже има едни, който се кълнат, че съм жабар,

Млекар,

Супер стар

Да не забравяме за корсар,

Бръснар - /това пък защо?/

И зъбар,

Но най-вече за тъпанар,

Доста гласове се дадоха и за копанар,

Медникар,

Седенкар,

Граничар,

Хареса ми да ме мислят за ключар,

Овчар,
Клошар

И най-вече налудничар,

Въздухар също е доста добро,

Но както винаги се получава,

Истината е къде-къде по-прозаична,

Оказва се, че съм само един отчаяно кротък блусар!

Блусар!

Блусар!

Блусар!

Стефан Стефанов

17.05.2020 ГББГ

Летящи крака

Лятото дойде и тя извади краката,

Шпаги безмилостно точни,

Насред милионният град и на връх планината.

Със тях прободе паважа

И той се превърна в подиум за дефиле,

А през нощта дойде ред и на звездите.

Не тръгвай без тях ти съкровище тайно.

Маратонът все тича и тича напред.

Защо лотосът има котва-стъбло,

След като без него щеше да лети към чисти води?

Модерният карбонов екзоскелет

И сложният дигитален код

Не ще откажат твоите стъпки метежни.

Лятото дойде и тя извади краката,

Приковани към инвалидната количка:

Готова съм за маратона живот!

Стефан Стефанов

16.05.2020 ГББГ

Кухненско

Обичам във моята кухня,

Жени без престилки и свян

Да бъркат среднощни коктейли

От секс, ненасита и плам.

Стефан Стефанов

13.05.2020 ГББГ

Все не мога да ѝ угодя

Мързеливи капчици падат,

Изрядно във прашния ден,

Тихи са и не нападат,

Стъпват на пръсти край мен.

Даже не се и премествам,

Лежа си във черно обвит,

Слънцето временно тествам

В шезлонг край басейна открит.

Но нещо така ги разсърди…

Започна се буря, гърмеж…

Курорта ми в миг се опразни –

Същински пладнешки грабеж.

Капките топли и нежни

Във лед се превърнаха блед,

Станаха северноснежни,

Фучащосърдити - безчет.

В миг прекрати се пороя,

Слънцето пак се яви,

Лятната рошава буря

Спря да развява поли.

Лятото тихо полегна,

Полегнах в шезлонга и аз,

Бурята мощна в коктейла

С ледно амаро залях.

Котката само сърдита,

Погледна ме с фосфор-очи:

Какви ми ги…моля те вършиш,

А уж си сваляч на звезди!?

Стефан Стефанов

13.05.2020 ГББГ

За свободата

Няма свобода извън Бога!

Стефан Стефанов
12.05.2020 ГББГ

Въпреки това

Знам, че не мога да искам

От другиго чак пък това…

Срамуват се белите листи -

Към тях се протяга ръка

И иска да гали, да милва,

Девственобяла душа,

Със своята искреност фина

Да сложи печат - не греша!

Знам, че не мога да искам

И бялото най-е добро,

Но мисли и чувства натискат

Топеното в кърви перо.

Стефан Стефанов

05.05.2020 ГББГ

Възхвала

Обичам да пиша възхвала,

За друго стихът ми мълчи,

Възхита, огромна прослава

И зарност пределна в очи.

За Него и друго не трябва,

Творящ безподобни съдби,

Даряващ със щедрост безмерна

Божественожадни души.

Тъй химните лее сърцето

И нотите стават сълзи

На щастие мирно подето

В държавните Негови дни.

Стефан Стефанов

05.05.2020 ГББГ

Най-после

В позиция трета заставам,

Тя е любима за мен,

Скулптурна слава придавам

На образ и тъй съвършен.

Отмахнал съм всичко трагично,

Няма дори петънце

От мисъл за друго и лично…

Предай се най-после сърце!

Стефан Стефанов

05.05.2020 ГББГ

За Мидгард

В окото на черния дракон

Надигна се прилив висок,

Помете вълшебното цвете

С килим от разкалян поток.

Изчезнаха всички дървета,

Тревисти поляни, гори…

Самотно стърчаха в небето

Настръхнали бели скали.

Под метри забрава остана

Прекрасна и чудна страна -

Мидгард потъна без слава,

Без бой за живот в свобода.

Столетия бавно се нижат,

Завръща се белият цвят,

Дървета строени в редица

За нашия въздух следят.

Ариецо, белий човече,

Виманата пак приготви,

Ракшасите идват отново,

Мидгард от тях защити.

Стефан Стефанов

04.05.2020 ГББГ

На юг

Протестните площади днес мълчат,

Препичат се на палещото слънце.

Чадърите едва-едва държат,

Нещастни сенки в шепите си тънки.

Раздрънкани машините бръмчат

И сладолед се лей на поразия,

Настръхнали кристали режат плът,

Посягаща със тях да се напие.

Отвсякъде трептяща мараня

Прегръща всичко със горещи ласки.

Закача се момичешка пола

Преди да отлети с крила от страсти.

Кое е южното градче със кей висок

Със черните момчешки лудории,

Които скачат шумно скок след скок

И плуват дълго сякаш са делфини?

Отправям се неистово натам

И сянката ми става все по-черна,

Горещи дни – не искам да съм сам,

Подпали се домашната ми черга.

Стефан Стефанов

02.05.2020 ГББГ