Обичам
да пиша възхвала,
За
друго стихът ми мълчи,
Възхита,
огромна прослава
И зарност
пределна в очи.
За
Него и друго не трябва,
Творящ
безподобни съдби,
Даряващ
със щедрост безмерна
Божественожадни души.
Тъй
химните лее сърцето
И нотите
стават сълзи
На
щастие мирно подето
В държавните
Негови дни.
Стефан
Стефанов
05.05.2020
ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар