27 септември, 2011

Хималайска сол


               
                Възползвайки се от нескритият ми пресантиман към невероятната Индия и прилежащите й Хималаи, една позната, успя така да ме оплете, че да ми продаде парче „розова хималайска сол”.
                В изпълнение на съответната рецепта започнах приемането й рано сутрин в стократно разредена доза в чаша вода.
                Хареса ми. Постепенно започнах да соля и ястията на трапезата си. В началото по малко, но скоро се пристрастих и количествата сол силно нараснаха.
                Трябваше да се сетя, че това ще се плаща, по някакъв начин, но чак пак по такъв...
                Сега рева като хималайска мечка, точно в сюблимният момент.
                Жените се втрещяват и настръхват, но кой знае защо не бягат, нито пък тя - ДИСТРИБУТОРКАТА!?
СС
27.09.2011 GBBG

Безпричинна радост



      







  Парченце „безпричинна радост” падна от Райската градина в моята. Цветята пощуряха. Започна небивал цъфтеж и миризми. Само за миг всичко се преобрази до неузнаваемост. Зашеметяващ цветен килим и упояващи душата ухания изпълниха двора. Самият аз не бях на себе си, да не говорим за птичките, пчеличките, домашните ми котки и двете дъждовни жаби живеещи в шумата под чемшира, всички бяха в еуфория.
         Уплаших се!?
         Взех парченцето „безпричинна радост” и се изкачих на най-високият връх на планината, нали живея в град на планина и в гора, протегнах ръка нагоре и казах:
- Връщам ви го!
- Кое? - попитаха отгоре.
- Парченцето „безпричинна радост”, падна от вас.
- Задръж го – каза глас преизпълнен с безпричинна щедрост – тук има предостатъчно.
Бях забравил, че безпричинните неща никога не свършват!
Стефан Стефанов
27.09.2011 GBBG

18 септември, 2011

Бъди мъж!


Още от самото си раждане, всяко мъжко, което разтваря утроба, чува точно този призив. Точно той го съпътства и през целият му живот. Дали ще е малко момченце с почернели от сладкото зъбки, шумен, нахакан и в същото време неуверен юноша, злял мъж в разцвета на силите си или умъдрял старец, изразът, с който се обръщат към него е все един и същ: „Бъди мъж!” Лесно е, когато чуваш това цял живот, да станеш наистина точно това – истински мъж.
      За прелестните създания от розовата страна на земята обаче, нещата не стоят така. Първото изискване към тях е: „Бъди добро дете!” Бащата пък иска „Добро момиче”, майката „Добра дъщеря”. Докато се огледа, тази добра дъщеря, мъжът и иска от нея да бъде „Добра съпруга”, а както знаем съпружеството върви ръка за ръка с майчинството и детето й иска тя да бъде „Добра майка”. Така неусетно и за самата нея, напълно случайно, но съвсем закономерно се появява и любовник, който иска тя да е „Най-добрата любовница”. Но нещата от живота не спират до тук, защото внуците изискват тя да е „Най-добрата баба!” Всички тези роли са по силите на всяка една жена, но само по отделно, а понякога тя е принудена да ги играе по едно и също време в една и съща стая с едни и същи хора – това наистина е прекалено! Точно тогава, понякога и се струва, че чува истинска вълшебна музика за изтерзаната си душа – „Бъди мъж!
Стефан Стефанов
17.09.2011 GBBG

14 септември, 2011

Ластик /трактат за съвършенството/




















  Има във Вселената едни същества, които незнайно защо, може би защото нямат къде другаде, слагат по главите си най-различни неща: ластици, шноли, фиби, диадеми, корони, обеци, пиърсинги и каквото им дойде още. То те и по другите части от себе си също закачат невъобразими неща като: пиърсинги, гривни, пръстени, синджирчета и т.н., но да се придържаме към темата.
         Вижте с вътрешните си очи следната сцена.
         Бог, най- великият Грънчар, по хладина, взема малко парче глина, понамокря я с вода и започва да извайва от нея поредният си непостижим шедьовър.
         След като вече е постигнал зашеметяващата форма, преди да изсъхне и да се втвърди, Той и вдъхва дихание и тя става жива душа! Прекрасно малко момиченце със сини морски очи и слънчеви руси дълги къдрици.
         Тогава Бог го плясва бащински-окуражително по дупето и му казва с най-любящия си глас:
- Хайде моето момичe, иди да си играеш с пясъка.
И то, с цялото си божествено великолепие и невинно очарование, се затичва към прималелият от очакване пясък на безметежния океански бряг.
         Но какво става? Този рус, съвършен и безгрешен ангел се спира, обръща се и с най-милото си, но същевременно леко укорителено гласче пита:
- Ами ластикът ми !?
Стефан Стефанов
14.09.2011 GBBG

06 септември, 2011

ГОСПОДНЯТА МОЛИТВА


Майката на Преслав и Божидара е решила да научи децата си на Господнята молитва, нали си е от свещеническо коляно.
Всека вечер, преди да наченат храната, тя казва Отче наш на глас.
След време с изненада открива, че молитвата е научена, но вместо твърде неразбраното „Отче”, четиригодишният Преслав започва с напълно ясното за всеки уважаващ себи си богослов „Богче наш”!
Подочул о. Стефан
06.09.2011 GBBG