30 декември, 2017
21 септември, 2017
Малко черно
Смъртта облече черна рокля
И сложи тъмни очила,
И шапката бе точно нощна
В едно със чанта и пера.
За погледа да не говорим,
Нито за токчета и грим,
Бе стриктно всичко подредила,
Като отчаян черен мим.
Към моста бързо се отправи,
Бе седнал някой на ръба
Да го побутне – що да стори -
Сърцето иска си дела.
Когато тихо доближи се,
Настръхна котката му зла,
Бе чисто черна, цяла черна
И зарад туй не я видя.
Той клатеше крака от моста,
Улисан в мисли хвърчила
За него нямаше възможност
Да гледа право във нощта.
Но котката настръхна цяла
И ноктите си извъртя,
Разтърси тишината черна
Ръмженето на любовта.
Той мой е, махай се от тука,
Че девет имам за палач.
Докоснеш ли го, вечността ти
Ще се превърне в грозен плач!
Какво отчаяно плашило,
Помисли тя и сложи крак,
Но мигом малкото страшило
И пусна бримка с кози крак.
Нешата стават най-сериозни,
Когато бият се жени
За нас, мъжете безпризорни,
Дори без пукнати пари.
В последвалата тежка схватка
И то без писък, без лъжи,
И двете бяха цели в черно,
Но с разние по цвят души.
А той мотаеше се още,
Размятвайки от мост крака,
Когато явно му омръзна,
Съблече се и полетя.
Те гледаха с тъга след него.
Той волно плуваше в нощта.
Поет бе - нямаше за него -
Жена в живота и в смъртта.
Стефан Стефанов
21.09.2017 ГББГ
27 юли, 2017
21 юли, 2017
Художникът
Художникът
На Иван Цонев /Цидзо/
Прелива бялото
платно
От наедрели
цветни мазки.
Във Сен Дени
изгрява то -
Балканско село с
нежни краски.
Наред с
модерните платна,
Портрети на коне
и хора,
Препускали през
пустошта
Към хоризонта
без умора.
Носталгията все
струи
По тази бащина
отрада,
Париж приема
твоя вик,
Но няма никаква
награда.
А наш Иван във
Сен Дени
С кралете
френски си приказва
От българско Евангелие
Той притчи тихо
им разказва.
Стефан Стефанов
21.07.2017 ГББГ
17 юли, 2017
Златните ръце на Ива
Топлите ръце на Ива съгряват мекото тесто,
Когато бухне го завиват с месал от бабино платно.
А после огнените ласки изпичат хляба до кора,
Уханна сочност се разнася от наедрялата снага.
Разчупиш ли го, с пара сладка изригва селският вулкан,
А маслото във миг се стича, като че лава в океан.
Поръсен с шарена наслада, току от родния Балкан,
Превръща се във сила свята изхранила и кон и Кан.
А златните ръце на Ива почиват в скута на нощта
Та утре пак да сътворяват вълшебство за съпруг, деца…
Стефан Стефанов
16.07.2017 ГББГ
07 юли, 2017
09 юни, 2017
04 юни, 2017
Косач
На обед вече целият съм мокър
И слънцето любовно силно жари,
Косата ми на дядо ми е набор,
А брусовете дар са от баща ми.
Звъни стоманата - тревата стене,
Уханни билки вливат се в кръвта ми
Със всяка стъпка ставам все по-мощен,
Откосите изпитват милостта ми.
Изчукал съм с чукчето острието
В ръцете ми то тръпне като живо,
А песента му гали ми сърцето,
Което иначе е малко диво.
В ливадите потънал съм до кръста,
Краката ми са боси, изранени,
Ръцете тежки със железни пръсти,
Очите пък до болка зачервени.
Би трябвало да падна от умора
Да се завия с сянка изцедена,
Но две крила повдигат ме безплътно -
Косачо, днес е твоята вселена.
На дядо си от силата орисан
От бащината зверска упоритост,
Въртя косата с детска благодарност,
А във душата ми е блага ситост.
Стефан Стефанов
27.05.2017 ГББГ
26 май, 2017
Златен сонет
Приветствам гордите чела –
Нежни цветове.
Уханните им светове
В облаци мъгла.
Префинената им снага,
Цветния разкош,
Неподозираната мощ,
Скритата тъга.
Достойни са за красота -
Искрици нежност.
Достойни са за младостта.
Дарявам ти ги с радостта,
Пропита с вечност –
Печат и знак на любовта!
Стефан Стефанов
26.05.2017 ГББГ
16 май, 2017
Сърцето, нашият убиец
Сърцето, нашият убиец,
Ни дебне с всеки удар мощ,
Когато спре е победител
В сценарий много, много лош.
Затуй измъчвайте го зверски –
/То няма да ви го прости/,
Но кражбите ви мародерски,
Не чинат даже пет пари.
Наказвайте го до премала,
Взривявайте го със мечти,
Забийте на любов кинжала,
Пронизвайте го със стрели.
Печете го на буен огън
От страсти, пориви, съдби,
В желания го удавете,
Безкрайни и безсмислени.
Каквото сторите със него,
То пак ще бие, пак и пак,
Задъхано и вдъхновено,
Но никога покрито с мрак.
И тъй, накрая, на изхода,
Дано да разберете вий –
„Убиецът” цени живота!
Ценим ли него всички ний?
Стефан Стефанов
15.05.2017 ГББГ
13 май, 2017
01 април, 2017
17 март, 2017
Загадка
Стихотворение
загадка - познайте заглавието
Със моята
блестяща чистота на Вас безценно служа аз.
Но щом се хвърли
сянка зла, на моят лик, възставам неотменно.
И всички знайте,
че чрез полираната сребърна магия,
Властта ми се простира
безпределно.
Напразно Вий
забравяте, все повече, от ден на ден,
Че видимият ми величествен
разкош не ще изчезне никога безследно.
Стефан Стефанов
17.03.2017 ГББГ
Свободен превод на текст на гърба на полирано метално китайско огледало от 18 в.
Свободен превод на текст на гърба на полирано метално китайско огледало от 18 в.
14 март, 2017
Не
Пепа Хубавата не бе просто хубава, тя бе една взриоопасна смес от хубост,
палавост и малко лудост за катализатор /с други думи бе бая откачена/, тъй че когато бутилките от френското
червено – Кордон негро, светлозелиникавата гръцка Керацуда и кехлибареният
български Мискет, тържествено се
преместиха от избата в коша за рециклиране, заедно с фоерверките и взривовете
на конфетите, тя разбра, че е дошъл и нейният час.
Още с влизането в рустиковия салон на палацото, опитното ѝ гримирано око,
забеляза безсрамно многото разноцветни балони с щампован на тях надпис,
потвърждаващ празнуваното събитие. Цветните петна, горделиво опираха чела в
тавана и предизвикателно рязвяваха дълги, почти до земята, галони с прикрепени
на тях картички с пожелания към прещедрия домакин.
Някои от гостите искрено се забавляваха, четейки изобретателните текстове,
а други, заети с дела къде, къде по-пищни, въоще не им обръщаха никакво
внимание.
Но тия не минаваха на Пепа Хубавата. В палавата ѝ главица проблясна една от
малкото оцелели химични формули - Не,
едва не изкрещя от вълнение Пепата.
Вечерта бе перфектна, атмосферата невероятна, компанията възхитителна,
домакинът ослепителен.
Но както обикновено става при такива събития с напредването на нощта,
съветниците от бутилките неусетно разделиха компонията на отделни групички,
членовете на които водеха оживени разговори помежду си и съвсем не се
интересуваха от околните.
Сега, извика войнствено Пепа, хвана първия ѝ попаднал галон и енергично
придърпа балона към себе си, сръчно го развърза и жадно изпразни цялото му
съдържани във вече понаедрялата си гръд. Ефектът не закъсня. Пепа Хубавата се
изстъпи посред рустика, като прима при
световна премиера в Ла Скала и запя с глас на неудържим анимационен герой. Докато неволните слушатели
се окопитят от чутото, Пепата, напомпи гърдите си с втора доза и продължи нелепото
изпълнение.
Последва неописуема суматоха, всички вкупом се нахвърлиха върху горделивите
барони т.е. балони и с непресторена наслада, безмилостно унищожаваха надутото им самочувствие. Някои припяваха
заедно с Пепата, други просто неистово крещяха, а трети съвсем надишани го
обърнаха на откровени нецензурии.
Суматохата бе невероятна, данданията оглушителна, ефектът умопомрачителен и
всичко това благодарение на съюза между газ по лек от въздуха и още по-лековата
руса главица.
ПП
Пепа ли? Да, трябва да признаем, че няколко мъжки портфейла и две три дамски чанти не са реципрочната плата за това гениално изпълнение, но за нея бяха по-ценни аплодисментите на домакина.
ПП
Пепа ли? Да, трябва да признаем, че няколко мъжки портфейла и две три дамски чанти не са реципрочната плата за това гениално изпълнение, но за нея бяха по-ценни аплодисментите на домакина.
Стефан Стефанов
14.03.2017 ГББГ
16 февруари, 2017
У нас
У нас вся сила
У нас вся сила навсегда
У нас весь разум
У нас весь разум для ней
У нас вся воля
У нас вся воля для борьбы
У нас вся смелость
У нас вся смелость без конца
Ты только приди
На поле брани на коне
Ты только выйди
С обнаженным мечом во руке
Потом и знамя
Над нами расплескается крыльями
Потом и битва
Взорвет все серце кусками
В чутовном бою
Кровь будет река - океан
Где только вера
Спасает правда от тумана
Все мы знаем
Не будет милость от врага -
Одна победа
И тысячи сердец в одном
Стефан Стефанов
15.02.2017 ГББГ
08 февруари, 2017
28 януари, 2017
Виена
Дори да искам, пак не мога,
Виена, да я наредя
До купата ми със тревоги,
До кратера ми самота.
Тя друго място си хареса,
Имперско място при това
И като истинска принцеса
Го Белведере назова.
Дискретни багри подчертават
Величествените дела.
Ковчежниците строго пазят
Корони, спомени, сърца…
По Дунав носят се вълните
На валсове, карети, дни…
Кафе, сахер, гори виенски…
И малко приказки, нали!
А всичко туй пронизва мощно
Христово копие – съдба.
Загърнат в спомени среднощни
Виена слагам на дланта.
Стефан Стефанов
28.01.2017 ГББГ
Абонамент за:
Публикации (Atom)