Покой

 

Безшумно пристигна покоя

В компания с чудна жена,

Яви се със свойта любима -

Без никакъв звук - тишина.

 

Препъна се лудият вятър,

Стаиха се млади реки,

Птиците станаха ято

Безгласни летящи мечти.

 

Животът в леса се превърна

В прозрачна до сълзи вода.

За пръв път всички узнах,

Какво е да имаш душа!

 

Стефан Стефанов

28.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Обучението продължава

 

Жълтата ми котка Cuore Matto, явно много си ме харесва, защото се отнася много сериозна към ангажиментите, които сама е поела към мен. А именно да ме осветли по отношение на другите котки.

От известно време насам забелязах странно поведение в иначе абсолютно котешките и навици: изпреварваше ме просваше се по гръб пред краката ми и вдигаше своите.

В началото не обърнах особено голямо внимание на това, но тя продължи да настоява на своето. Разбрах.

-         - Добре де, кажи за какво иде реч? – попитах я изпълнен с подозрение.

-         - А, разгеле, най-после забеляза! Запомни!, ако една котка не прави точно това, което правя аз сега в твое присъствие, въобще не се занимавай с нея – само ще си изгубиш времето. Запомни ли, или да повторя? – Завърши обучението с въпрос за затвърждаване тя.

Запомних.

За сетен път се убеждавам, че е много хубаво да имаш за наставник котка и то с опашка по отношение на котките, та били те и без опашки.

Вече не

 

 

Вече не съм съгласен на нищо друго освен на любов!

Вече не приемам нищо друго освен любов!!

Вече не се интересувам от нищо друго освен от любов!!!

Вече не мога да дам нищо друго освен любов!!!!

Вече не, вече не!!!!!

 

Стефан Стефанов

28.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Свиреп разкош

 

 

Изпуска дъх отново планината

И видна е огромната и мощ:

Мъгли и облаци, неистов вятър

Са част от нейният свиреп разкош!

 

Стефан Стефанов

28.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Без никаква намеса

 

 

Висящи езера

Малинови полета

Ледена вода

Дъхави цветчета

Нахапана луна

Танцуващи дървета

Падаща звезда

Ухилени хлапета

 

Стефан Стефанов

28.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Зопознанство

Те се срещнаха:

-     - Познаваме ли се? – попита той.

-     - Не. – отговори тя.

-     - Да се запознаем тогава. – предложи той.

-     - Добре. – съгласи се тя.

-     - Ти си моята любов. – представи се той.

-     - Ти си моята душа. – представи се тя.

 

Стефан Стефанов

27.02.2021

Sul sentiero del sole innamorato

Изцапани с любов

 

Прегърнати

Завари ги росата

И ги изми

До блясък със сълзи

С любов изцапани

В тревата те лежаха,

Не трябваше –

Сега са пак сами!

 

Стефан Стефанов

27.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

С цветя в сърцето

 

Премигна рано сънната вселена

В постелята на сладкия разкош,

Събуди се искряща, обновена

С усещане за безгранична мощ!

 

Това така е – всеки го признава

И тайничко от нея се бои -

Неописуема по пищност слава,

Залива всичките ѝ зарни дни.

 

Но слабост има тя, една в душата,

Като дете към майчини ръце –

Цветя обича нашата позната

И ги отглежда в своето сърце!

 

Стефан Стефанов

25.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Просвет

 

По старата душа,

Полепнала с мъгла,

Пробляснаха

Лъчисти птици –

Изтриха със крила,

Нелепата тъга,

Просветнаха

Угаснали зеници.

 

Стефан Стефанов

25.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Невидими ята

Залезе слънцето в очите ми на изток.

На запад се разсипа зарево.

А сенките безкрайно упорити,

Прерастнаха във нощно тържество.

 

Погълна мрак изкрящите зеници.

Природата сиротно ослепя.

Извиха се ята, но не от птици –

Някой бе подготвен за това.

 

Стефан Стефанов

25.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Обучение

 

       

Трябва да си призная, че имаше период в живота ми, през който не само, че не се справях с общението с нежния пол, ами направо се провалях. Да не повярва човек като гледа какви ги върша сега, но нейсе, всеки има страници от биографията си, които с радост би изгорил, но както всички знаем ръкописите не горят.

       По онова време, баба ми на село, имаше доста котки, които постоянно се мотаеха из краката ѝ, и тя от време на време майчински ги подритваше с гумените си галоши.

       Реших да споделя нерадостите и тегобите си с една от тях. Тя дълго и искрено се смя, и търкаля по пода до премала. Най-после силите ѝ свършиха и милостиво реши да ми помогне:

        - Няма нищо сложно - каза тя: просто бъди мъж. Жените обичат мъжете да са мъже. Това е!: И набързо приключи с обучението ми.

Постарах се много. А то, не било никак, ама никак сложно!

Сега с ръка на сърцето мога да кажа, че мъжът, който виждате е творение на котешката мъдрост и не по-малко на котешкото милосърдие.

Благодаря на котката жена или на жената котка, вече не помня точно, за това, че се погрижи за мен в ония ми, не тъй силни дни!

 

 

                Стефан Стефанов

23.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Относно храненето

 

       Жълтата ми котка Cuore Matto, никога не се мие преди хранене, а чак след това и то с голяма наслада, и старание. Тя не ползва салфетки и откровено мрази вилици, лъжици, и ножове. Не спазва никакви диети и не следи за какъвто и да било етикет, и въпреки това е в перфектна форма, цветущо здраве, и превъзходно разположение на духа.

       Явно, ние човеците, някъде във времето, бая сме се отдалечили от бащински хранещият ни път.

       Благодаря ти мое Лудо Сърце!

 

Стефан Стефанов

23.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Шуниата

 

 

Намери ме, аз съм непозната.

Изпълни ме, аз съм празнотата.

Прегърни ме, аз съм самотата.

Сподели ме, аз съм шуниата.

 

Стефан Стефанов

23.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Битката

 

Тъмни войни подгони звероподобният вятър.

Препълни с гърмежи ужасни бойният театър.

 

Плътно стегна редиците си за бой планината.

В осем посоки се озъби – крепост прокълната.

 

Дървесата се вплетоха във прегръдка съдбовна.

Братството се приготви за хекатомба върховна.

 

Битката беше чутовна, волята титанична,

Вярата не се пречупи - остана безгранична.

 

Краят никога не настъпва, няма и слава,

Твой ред е, влез в редицата, битката продължава...

 

Стефан Стефанов

22.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Относно прекрасното

 

От доста дълго време изкарвам прехраната си в едно, по моите представи, прекрасно място. Дейността е също превъзходна – но…

Сравнително от скоро забелязах, че идвам в това прекрасно място все по-късно и си тръгвам от него все по-рано. От това не страдам нито аз, нито мястото, нито дейността, нито който и да било друг – което само по себе си е доста странно.

Стана ми интересно, защото нито дейността, нито мястото се бяха променили кой знае колко, тоест причината за това на пръв поглед безпричинно поведение, явно бе в мен. Реших да си устроя едно задълбочено и безпристрастно автоследствие за изясняване на ситуацията.

Оказа се много по-лесно от очакваното.

След известно целенасочено наблюдение и няколко проведени анкети, обективният извод бе, че никой няма никаква нужда от мен и това дали съм тук или там и извършвам тези или не извършвам онази дейност, няма никакво значение.

Успокоих се, но ми стана още по-интересно. Разширих изследването до границата на вселената.

Пак същото!

Отидох в гората при моя приятел орангутана. Явно външният ми вид говореше красноречиво за вътрешното ми състояние, защото той изпревари поздрава ми и не се посвени да ми натрие носа.

       - Аз нали ти казах?!

       - Да, каза ми – с неохота се съгласих с него: и беше както винаги прав.

След, което двамата се излегнахме в леглото-гнездо, което той бе измайсторил на връх дървесата, и се наслаждавахме на безпричинното щастие, заливащо вселената с прещедрите си дарове.

 

Какъв прекрасен ден, какъв прекрасен свят, какъв прекрасен живот!!!

 

Стефан Стефанов

21.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Пеперуден живот

 

Обичам животните и никога не съм оставал без домашен любимец.

Наскоро си взех пеперуда.

Тя първо се настани в стомаха ми, попърха, попърха малко, но явно не и хареса влажната и сумрачна обстановка, затова се качи на последния етаж, по-близо до слънцето.

Започна да преподрежда мансардата по свой вкус и подобие, и в главата ми нахлуха, и започнаха да пърхат пеперудени мисли, коя от коя по-цветни, по ярки и по-красиви.

Животът ми и той, милият, стана по-шарен, по-ефирен и по-щастлив.

Голям късмет извадих с този домашен любимец.

Мисля да го позадържа малко повече.

 

Стефан Стефанов

20.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Прорастна

 

Прорастна мъгла,

Няма ни лъч светлина.

Къде си река?

 

Стефан Стефанов

19.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

С дъх на валериан

Вече две седмици жената, с която споделях скромните си радости не ми се обажда и не идва при мен.

Обърнах се за помощ към жълтата си котка, която разбира се бе в курса на събитията.

    - Какво да правя? – попитах.

- Нищо. – отговори тя: щом сама си е тръгнала не можеш да си я върнеш на сила. Ние котките сме така: сами идваме, сами оставаме и сами си тръгваме. И не смей да пържиш картофи и да се наливаш с бира – не помага.

    - А да капна по едно валерианче, ей тъй за всеки случай?

    - По валерианче може. - съгласи се на драго сърце котката.

И така се навалерианихме, че следващите две седмици никой от компанията не знаеше кой е котка, кой е куче?!

       Хубаво е човек да има верни другари в нещастието, а то иначе сам трябва да си пие валерианите, че и лексотаните.

 

Стефан Стефанов

19.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Някой да каже мяу

 

Дълго време живея с котки и сега вече, с ръка на сърцето, мога де си призная, че те промениха отношението ми към жените.

Сега мога да общувам само с мяукащи жени. Котките ме научиха да нямам никаква вяра на, и да не влизам в никакво общение с: лаещи, виещи и ръмжащи жени!

За което съм им безкрайно благодарен!

 

Стефан Стефанов

19.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Ако си нямате друго за правене

 

 

Ако няма какво друго да правите, нека си говорим за котки. Не че съм голям разбирач, но по стечение на обстоятелствата живея в къща, която само по документи се води на мое име, а истинската ѝ стопанка е жълтата ми котка и в град известен в целият свет с необикновените си котки. Не стига това, ами се оказа, че и всичките ми връзки са котешки, за което свидетелства изподраният ми от нокти гръб и многобройните ухапвания, включително на уж тайни места.

Но стига лирически отклонения, нека се захванем с темата.

Какво е котката? Тя е една: мека, топла, нежна и на вид беззащитна космата топка, кой знае защо снабдена с истински зъби и нокти. По това котката много прилича на розата. И тя е тежко въоръжена първа красавица. Но с тази разлика, че розата колкото и да се мъчи, и да се кипри не може да скрие излъчваното от нея аристократично презрение към околните видове. Докато котката не само, че ви презира и владее, но и тъй умело замаскира всичко това с непостижима гальовност, че и най-големият разбирач рано или късно се предава и попада направо под ноктите ѝ, исках да кажа под обаянието ѝ.  

Всичко, което можете да противопоставите на тази тактика се свежда до едно голямо нищо.

Защо? Защото основният и тактически прийом е да приспи вашата бдителност, и да доведе концентрацията ви до нулеви стойности. За целта котката спи до шестнадесет часа на ден и по този начин така успива и вас, че вие само като я видите  започвате да си мислите за сладка дрямка. Е там вече нямате никакъв шанс, защото котката така изпълва дрямката и сънят ви с котешко съдържание за: топлина, уют, споделяне, докосване, съпричастност, гушкане, милване и тем подобни котешки глупости, че дори в съвсем будно и трезво състояние вие започвате да се нуждаете от тях, като наркоман от поредната си доза щастие.

Е, поздравления, вие вече сте в котешкият рай, тоест тя вече ви владее изцяло.

Кой знае защо, никой до сега не се е оплакал от котката си и не я е изпъдил от къщичката, и от живота си, за разлика от жена си.

Кой знае защо!?

 

Стефан Стефанов

19.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito