Студът
пристегна своята прегръдка
И в
пара се превърна смелостта.
Заскърцаха подплашени обувки.
Подхлъзна
се забравена сълза.
Хвърчащи
твари сипа небосвода
И прорасти
кристални чудеса.
А бурята,
приятелка съдбовна,
Навсякъде
ме щедро разпиля!
Стефан
Стефанов
11.02.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
Няма коментари:
Публикуване на коментар