Твърде добре

Тя знаеше много пинизи

И няколко фини лъжи,

Бе пълна догоре с капризи,

И доста нелепи мечти.

 

Пробутваше пърхащи мигли,

Голи крака, рамена,

Погледи мамещо нагли,

Силен парфюм на жена.

 

Добре ѝ вървяха нещата

И всичко ѝ беше наред,

Докато бе непозната

Във джунглата градска без ред.

 

Но Той си знае чадата

На кой, колко много и как,

Кога да удари чертата,

И сложи железен савак.

 

Приготви ѝ биле омайно -

Дари я с безмерна любов

И всичкото друго потайно,

Изчезна във сладкия зов.

 

Стефан Стефанов

10.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito