Залезе
слънцето в очите ми на изток.
На
запад се разсипа зарево.
А сенките
безкрайно упорити,
Прерастнаха
във нощно тържество.
Погълна
мрак изкрящите зеници.
Природата
сиротно ослепя.
Извиха
се ята, но не от птици –
Някой
бе подготвен за това.
Стефан
Стефанов
25.02.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
Няма коментари:
Публикуване на коментар